Определение № 16209 от 29.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6599/2025
- Вид
- Определение № 16209
- Подписан
- 29.08.2025
- В сила
- 29.08.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16209 гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100506599 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по 2 бр. частна жалба с идентично съдържание, подадена от ищеца Е. М. М., чрез адв. Д. (с пълномощно по гр.д. № 35431/2023г. по описа на СРС, пришито в кориците на ч.гр.д. № 11142/2024г. по описа на СГС), срещу определение № 11729/11.03.2025г. на Софийски районен съд, 42-и състав, по гр.д. 35431/2023г. по описа на СРС, с което определение № 24343/12.06.2024г. по същото дело е допълнено по реда на чл. 248ГПК, като на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят е осъдена да плати на ответника Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. „******** I“ № 97 сумата 700 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно – присъдените на ответника разноски били прекомерни и несправедливи. СРС прекратил делото след подаването на отговор на исковата молба, ответникът не извършил други процесуални действия. Предявеният иск не есе отличавал с фактическа и правна сложност. Присъдените разноски не отговаряли на постановките на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и били в разрез с него. Решаващият съд не бил обвързан от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. СРС цитирал постановките на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС , но не се съобразил със 1 същите, а само формално намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 1 100 лева на 700 лева, който размер бил несправедлив и не съответствал на положената защита. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като въззивният съд намали присъдените на ответника разноски до сумата 200 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. „******** I“ № 97, с управител Д.Н.Й., чрез адв. И.Н., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Определението било правилно и законосъобразно. Упълномощеният от ответната страна адвокат прегледал делото, ангажирал всички необходими доказателства, изготвил и подал отговор, явил се в съдебните заседания, ангажирал свидетел и следователно извършил поредица от процесуални действия, обосноваващи присъдения размер на възнаграждението. Определеният от съда размер от 700 лева дори бил под минимума по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа (1 000 лева), като в случая на основание чл. 6, т. 13 от наредбата възнаграждение на адвоката се полагало и за заверка на преписи на документи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за производството пред въззивния съд.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 35431/2023г. по описа на СРС , 42-и състав било образувано по искова молба на ищеца Е. М. М. с предявени срещу ответника Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. „******** I“ № 97, с управител Д.Н.Й. искове по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на ЕС, взети на 16.05.2023г. С исковата молба са релевирани множество възражения: за нарушения на реда за свикване на общото събрание досежно уведомяването на ищеца, оспорен е дневният ред на събранието при твърдение за нарушение на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, при провеждането се твърди нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС – не се провело гласуване за протоколчик, на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС отразените в съдържанието на протокола обстоятелства били неверни и записани избирателно, начинът на гласуване бил непрозрачен, оспорва вписаните идеални части в присъствения списък, резултатите от гласуванията 2 били погрешно изчислени, твърди нарушения на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, излага подробни съображения. Заявени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и разпит на свидетели. По указания на съда в отделна молба от 18.07.2023г. ищецът е направила уточнения на твърденията си и е ангажирала писмени доказателства, вкл. такива за спазване на предвидения в закона преклузивен срок за предявяването на иск по чл. 40 ЗУЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. „******** I“ № 97, с управител Д.Н.Й., чрез адв. И.Н., депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорили предявените искове. Отговорът е подробен, в обем от 19 страници.
Заявено е възражение за недопустимост на исковете и подробно са изложени съображения за тяхната неоснователност. С отговора са представени по 12 бр. преписи на документи, заверени от адв. Н. и е заявено искане за събиране на гласни доказателства. Заявено е искане за присъждане на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложено пълномощно за представителната власт на адв. Н.. Представен и и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Н. с характер на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева.
С определението си по чл. 140 ГПК СРС допуснал поисканите от страните писмени и гласни доказателства. Насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 27.02.2024г. Адв. Н. се явила, но заседанието било отложено по молба на ищеца М. за 12.03.2024г. В същото заседание адв. Н. присъствала и участвала в разпита на доведения от нея допуснат от съда свидетел.
Поддържала искането на ответната страна за разноски и представила списък по чл. 80 ГПК, в който било вписано заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в размер на 1 100 лева. С протоколно определение съдът дал ход по съществото на спора и обявил, че ще се произнесе с решение. С определение № 24343/12.06.2024г. последното определение било отменено, а производството по делото – прекратено, поради предявяване на исковете след изтичане на законовоустановения преклузивен срок за това. Определението било обжалвано от ищеца, потвърдено от въззивния съд и влязло в законна сила, считано от 10.10.2024г.
На 18.06.2024г. ответниците получили препис от определението на СРС от 12.06.2024г., своевременно, чрез адв. Н., депозирали молба по чл. 248 ГПК, 3 по която след администриране СРС се произнесъл с обжалваното определение № 11729/11.03.2025г. С обжалвания акт СРС приел молбата на ответната страна за основателна, но съобразил възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК и присъдил на ответната страна адвокатско възнаграждение в размер на сумата 700 лева. В мотивите на акта се позовал на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, за да обоснове защо присъдил възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл и разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован.
В тази връзка като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от адв. Н. - представител на ответната страна, настоящият съдебен състав намира, че за осъществената защита по гр.д. № 35431/2023г. по описа на СРС, 42-и състав, определеният от СРС размер на адвокатското възнаграждение от 700 лева е справедлив и обоснован такъв по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА и съответен на положения от адвоката труд. Това е така, тъй като адвокатът е депозирала подробен отговор на исковата молба, в който подробно е взела отношение и изложила подробни доводи за неоснователност на всяко от множеството въведени с исковата молба на ищеца възражения, ангажирала е писмени доказателства в немалък обем (над 50 страници), явила се е в две съдебни заседания по делото, във второто от което участвала в разпит на доведен от нея свидетел. Предвиденият от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа – чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата минимален размер е 1 000 лева, 4 като правилно и в съответствие с постановките на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС СРС е присъдил възнаграждение под този минимум, съобразявайки именно конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адв. Н. работа. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл - Определение № 254/05.08.2020г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г.о. Ето защо разноски на ответника в настоящото производство не се следват.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11729/11.03.2025г.
35431/2023г. по описа на Софийски районен съд, 42-и състав. по гр.д.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
5
2. _______________________
6