Решение № 1390 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1390 14.04.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10142 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът “МАРЖ ТРЕЙД” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Порто Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от Ж.Й.Б., чрез пълномощника адв. Т.Д. е предявил против М.К.Т.

, ЕГН ********** , с адрес *** искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по ч.гр. дело № 1152/2019 г. по описа на ПРС суми:

1000 лева главница по договор за кредит № ***г;

235.76 лева – договорна лихва по договор за кредит № ***г; за периода 30.11.2017г до 30.10.2018г; 93.52 лева законна лихва за периода от 30.11.2017г до 30.10.2018г; 1057.20 лева възнаграждение по договор № ***/30.10.2017г; 177.61 лева неустойка по чл. 12 от договор № ***/30.10.2017г за периода от 30.11.2017г до 30.10.2018г.

Ищецът твърди, че между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит на 30.10.2017 г., по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника сумата 1000 лв. със срок за погасяване 30.10.2018г., при годишен лихвен процент 41 %. Общата стойност на задължението по договора – главница и лихва, била 1235,76 лв. Кредитът следвало да бъде върнат чрез 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер 102,98 лв. Сумата по кредита била предадена на ответника в брой срещу разписка. Твърди, че ответникът бил в забава от 30,11,2017 г. Считано от 30.11.2017г. – падежната дата на първата погасителна вноска, кредитът станал предсрочно изискуем на основание чл.16.2 от договора, като ответницата дължала по договора за кредит сумата 1000 лв. – главница, сумата 235,76 лв. – възнаградителна лихва за срока на договора – до 30.10.2017г. На основание чл.16.1 от договора кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер 93,52 лв., формирано на база законната лихва за периода от 30.11.2017г. (датата на предсрочната изискуемост) до 31.10.2018г.

Твърди още, че на 30.10.2017г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор, М.Т., като кредитополучател, и „МАРЖ ТРЕЙД“ООД, в качеството на гарант, е сключен договор, с който ищецът се задължил да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит. Срещу това си задължение дружеството-гарант имало право да получи от кредитополучателя възнаграждение в размер 1057,20 лв., дължимо с оглед поемането на риск от страна на гаранта и с оглед насрещното му задължение да разполага с достатъчно парични средства, така че да заплати във всеки един момент стойността на дълга по договора за кредит. При предсрочна изискуемост на кредита възнаграждението по договора за гаранция също става предсрочно изискуемо в пълен размер. Твърди се още, че кредиторът „РИВА КРЕДИТ“ООД уведомил ищеца за неизпълнението на ответника по договора за кредит на 06.11.2018г., в резултат на което и в изпълнение на задълженията си по договора за гаранция, същият ден ищецът заплатил на посоченото дружество дължимата от ответницата сумата. На основание чл.8 от договора за гаранция, ищецът встъпил в правата на кредитора по договора за кредит спрямо ответника. Ищецът уведомил ответника за извършеното от него плащане и за встъпването му в правата на кредитора с уведомление от 08.11.2018 г. Ответникът дължал на ищеца и неустойка по договора за гаранция поради забавата в плащането на уговореното възнаграждение за периода от датата на предсрочната изискуемост 30.11.2017г. до 31.10.2018г. (336 дни) в размер 177,61 лв. – по 0,05% дневно върху сумата 1057,20 лв. Въпреки уведомяването на ответника, последният не заплатил на ищеца горепосочените суми. Претендират се деловодни разноски за заповедното и за исковото производство.

В законоустановения срок ответницата, чрез особения си представител адв. А., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът заедно със заемодателя били свързани лица по смисъла на ТЗ. Твърди, че договора за гаранция е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Навеждат се доводи, че договорът за гаранция е сключен при неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143, ал. 1, т.5, т. 18 и т.19 ЗЗП. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 9а ЗПК. ГПР били прекомерни.

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1152/ 2019 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 1000 лева главница по договор за кредит № ***г;

235.76 лева – договорна лихва по договор за кредит № ***г; за периода 30.11.2017г до 30.10.2018г; 93.52 лева законна лихва за периода от 30.11.2017г до 30.10.2018г; 1057.20 лева възнаграждение по договор № ****/30.10.2017г; 177.61 лева неустойка по чл. 12 от договор № ***/30.10.2017г за периода от 30.11.2017г до 30.10.2018г.

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Установява се от приетия по делото договор № *** г., че на 30,10,2017 г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, от една страна като кредитор, и ответницата М.Т., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит. Уговорено е кредиторът да предостави на ответника кредит в общ размер 1000 лв. Уговорено е погасяване на кредита чрез 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер 102.98 лв., в това число главница и възнаградителна лихва, определена при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 49,72

%. Общата стойност на плащанията е 1235.76 лв. (1000 лв. – главница и 235.76 лв. – лихва). Според приетия погасителен план, падежната дата на всяка погасителна вноска е 30-то число на текущия месец. Крайният срок за връщане на кредита – 30.10.2018г. В т.6.1 е уговорено плащане на погасителните вноски по банкова сметка ***. Уговорено е в раздел VІ от договора обезпечение, като кредитополучателят се задължава да осигури двама поръчители, всеки от които да се осигурява на не по – малко от 1500лв. месечен доход и всеки от които не трябва да има необслужвани кредитни задължения и лоша кредитна история. Всеки един от поръчителите трябва да разполага с чист нетен доход в размер най- малко на 300лв., след като от месечния доход се приспадне размера на месечните вноски по всички текущи лични кредити, както и размера на месечната вноска по настоящия договор за кредит или да представи сключен от него договор за гарантиране на задължението с дружество-гарант. Уговорено е в чл.16.2 от договора, че при забава в плащането на една вноска или на част от нея, кредитът става автоматично предсрочно изискуем в пълния му размер, считано от падежната дата на непогасената вноска, без да е необходимо допълнително уведомяване на кредитополучателя. Уговорено е в чл.16.1, че при забава в плащането на която и да е вноска по кредита или на част от нея кредитополучателят дължи, освен просрочената главница и лихвата върху нея съгласно т.ІІ.10 от общите условия до окончателното изплащане на задължението, така и неустойка върху просрочената главница съгласно т.ІІ.13 от общите условия, считано от деня, следващ деня на падежа по погасителен план, до окончателното плащане на задължението. Съответно в т.ІІ.10 ОУ, приложени по делото, лихвата е определена като възнаграждение, което кредитополучателят заплаща на кредитора за ползване на предоставената под формата на кредит сума.

В т.ІІ.13 ОУ е предвидено, че неустойката при просрочие е равна на законната лихва за времето на забавата. Общите условия на кредитора са връчени на кредитополучателя на 30.11.2017г., което се установява от вписването в края на договора за кредит.

Видно от разписка /л.9/ сумата от 1000 лв. е била получена от ответницата.

От приетото по делото писмено доказателство договор № ***/30,10,2017 г. се установява, че на 30.10.2017г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор, ответницата, като кредитополучател, и ищцовото дружество „МАРЖ ТРЕЙД“ООД, като гарант, е сключен договор, с който гарантът се задължава да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит, срещу което кредитополучателят се задължава да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 1057,20 лв. Според чл.4 от този договор възнаграждението на гаранта се заплаща от кредитополучателя на 12 равни месечни премии, всяка в размер 88,10 лв., с падеж 30-то число на всеки месец съгласно погасителен план – Приложение № 1. Предвиден е начин за плащане – по банкова сметка ***. Уговорено е, че възнаграждението се дължи, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава, а в случай, че кредитът по договора за кредит стане предсрочно изискуем, възнаграждението се счита автоматично за предсрочно изискуемо в пълен размер. В чл.7 и чл.8 е уговорено задължение за гаранта в 7-дневен срок от получаване на уведомление от кредитора за това, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, да заплати на кредитора всички суми, дължими от последния по договора за кредит, след което гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо кредитополучателя. В чл.12 от договора за гаранция е уговорена неустойка в размер 0,05% за всеки ден забава, изчислена върху неплатената сума при забавено изпълнение на задълженията по този договор.

Установява се, че на 01,08,2018 г. е изпратено уведомление от „РИВА КРЕДИТ“ООД до ответницата, с което посоченото дружество я уведомява, че е в просрочие по отношение вноските си по договор за потребителски кредит № *** г., което е върнато в цялост с отбелязване-непотърсено. Посочва се, че ответникът е осъществил състава на чл.ІІІ.1 от Общите условия на „Рива Кредит“ ООД, което води до възникването на неблагоприятни последици, изразяващи се в задължение за заплащане на неустойка, както и задължение за заплащане на такса за администриране на просрочен кредит (ако такава е уговорена в договора).

Предоставен е 7-дневен срок от датата на получаване на уведомлението за заплащане на сумата, като ответникът е уведомен, че след този срок ще бъде принуден да търси правата си по съдебен ред, в който случай ще бъдат начислени допълнителни разноски.

На 06.11.2018 г. кредитодателят е уведомил гаранта по сключения тристранен договор, описан по - горе, че длъжникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора за кредит с настъпил падеж, поради и което на основание чл. 7 от сключения договор е поискало заплащане на дължимите суми, както следва: 1000 лв.- неплатена главница, 235,76лв.- договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 30.10.2018 г., и сумата от 93,52 лв.- законна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 31.10.2018 г. или обща сума в размер от

1329,28 лв. Така претендираната сума е заплатена от ищцовото дружество на РИВА КРЕДИТ ООД на 07.11.2018г., съгласно преводно нареждане на л. 16 от делото.

На 13.11.2018 г. на ответника е изпратено уведомление от ищцовото дружество, с което ответникът е поканен в 7 –дневен срок да заплати на ищцовото дружество обща сума в размер от 2564,09 лв., разпределена, както следва: 1000 лв.- неплатена главница по договор за кредит, 235,76лв.- договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 30.10.2018 г., 93,52 лв.- законна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 31.10.2018 г., сумата от 1057,20 лв.- неиздължено възнаграждение по Договор № ***/30,10,2017 г. и сумата от 177,61 лв. – неустойка по чл.12 от Договор № ***/30,10,2017 г. за периода от 30.11.2017 г. до 31.10.2018 г., което уведомление е върнато в цялост с отбелязване – непотърсено.

Разпечатката съдържа 34 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/371222f3-d8da-47ce-8b2d-650bc5f55540