Решение № 18 от 25.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Перник, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720200480 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №14-2200003 от 21.02.2022г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, на “****“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от К. С. И. – управител, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв., за това, че на 29.10.2021г., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал до работа лицето С.Й.В. като работник - охрана в обект на дружеството с определено работно време, работно място и срещу уговорено трудово възнаграждение, като не е сключил писмен трудов договор с него – нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “****“ ООД, гр. Перник, представлявано от управителя К. И., чрез пълномощник – адв. С. А., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на наказания субект, както и че е необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните фактически и правни изводи. Без да се оспорва факта на липса на сключен между страните трудов договор се изтъква, че това фактическо положение е изцяло резултат от недобросъвестност на В., който последователно е заемал позиция на отказ за сключване на трудов договор с мотив, че получава доход от пенсия в максимален размер и не желае възнаграждението му да се намалява от 1 удръжки за данък и осигуровки. Акцентира се на обстоятелството, че събраните доказателства еднозначно установяват коректност на работодателя относно задълженията му към наетите на работа лица, както и че случаят с визирания работник представлява изключение. Оттук в условията на алтернативност се аргументира тезата, че случаят е маловажен и попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Претендира и присъждане на направените разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – ю.к. А. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалваният административен акт да бъде потвърден, като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Застъпва тезата, че законът по императивен начин регламентира уреждането на отношенията при предоставяне на работна сила като трудови такива, поради което нежеланието на работника това законово изискване да бъде спазено е ирелевантно и работодателят не е бил длъжен да се съобрази с поставените му от лицето условия. В тази насока акцентира на обстоятелството, че незаконосъобразно установените отношения между работодателя и работника са съществували продължително време – от около три години по данни на управителя на дружеството - работодател, което е несъвместимо с твърдяната от другата страна негова добросъвестност и явно незначителна степен на обществена опасност от деянието. Оспорва и възражението за маловажност на случая, предвид разпоредбата на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

В началото на м. януари 2022г. в Д „Инспекция по труда“ – Перник бил получен сигнал от органите на МВР за настъпила злополука с работник в обект на „****“ ООД, в град Перник.

На 13.01.2022г. свидетелите П. Т. П. и И. И. Я. - главни инспектори в Д „Инспекция по труда“ - Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол склад за строителни материали на дружеството, намиращ се в град Перник, кв. Изток, местност „Ладовица“, стопанисван от „****“ ООД, Перник. При проверката събрали информация от служители на 02 РУ – Перник и работници в дружеството М. М. и В. А., че на 30.10.2021г., около 07.30 часа, по време на работа /на 29 срещу 30.10.2021г./, при отваряне на портална врата на обекта от пострадалия С.Й. В. вратата излязла от релсите и паднала върху него. Същият бил настанен в болнично заведение за лечение, но на 12.01.2022г. починал.

На 17.01.2022г. била насрочена проверка по документи в сградата на Д „ИТ“ – Перник. На същата дата било снето писмено сведение от управителя 2 на „Снбастрой“ ООД К. И., в което същият посочил, че пострадалото лице е работело в дружеството на посочения обект от около три години.

На същата дата и след като установили, че работна сила е предоставяна в нарушение на чл.1, ал.2, контролните органи на инспекцията по труда обявили съществуването на трудовото правоотношение с постановление по реда на чл.405а, ал.1 от Кодекса на труда. В постановлението като начална дата на възникване на трудовото правоотношение определили 29.10.2021г..

За проверката бил съставен протокол №ПР2201211/13.01.2022г., с който на работодателя на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ били дадени общо шест броя задължителни предписания.

Протоколът и постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение между С. В. и „****“ ООД били връчени на законния представител на дружеството на 17.01.2022г.

Въз основа на установеното в обекта фактическо положение, основавайки се на писменото обяснение от управителя на дружеството и постановлението по чл.405а,ал.1 от КТ, контролните орган приели, че „****“ ООД, в качеството си на работодател е извършил нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 29.10.2021г. е допуснал на работа лицето С.Й. В. , ЕГН ********** като охрана в обекта на дружеството с определено работно време /от 20.00 часа до 08.00 часа на другия ден по график/, работно място и срещу трудово възнаграждение, без сключен писмен трудов договор. Въз основа на този извод на 17.01.2022г., в присъствието на управителя К. И. и на инспектор И. Я. - свидетел на установяване на нарушението, свид. П. П. образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №14-2200003/17.01.2022г. На същата дата актът бил предявен на законния представител на ЮЛ за запознаване и подписване, при което обяснения и възражения не били вписани в съдържанието му .

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и допълнителни писмени възражения.

На 21.02.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал имуществената отговорност на „****“ ООД, гр. Перник в качеството му на работодател, за същото нарушение, налагайки имуществена санкция в размер 1700 лв..

Междувременно постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ било обжалвано от дружеството пред Административен съд – Перник, където е образувано адм. дело №109/2022г. С решение №106/21.06.2022г. на АС – Перник, постановено по адм.дело №109/2022г. /невлязло в сила към момента на приключване разглеждането на настоящото дело/ обжалваният индивидуален административен акт бил отменен като незаконосъобразен .

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Т. П., И. И. Я., А. С. Д., В. С. А. и К. Б. К., от приетите писмени доказателства: АУАН №14-2200003/17.01.2022г., протокол за 3 извършена проверка №ПР 2201211/13.01.2022г., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022г., заповед №1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София, както и от представените в съдебното следствие и приети като писмени доказателства: писмо, изх. № 1056-13282#1/06.07.2022г. от директор ТП на НОИ –Перник, с приложено удостоверение за размер на пенсия, Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „****“ ООД, Перник по повод молба от Й. С. за финансово подпомагане за лечение, Отчети за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2018, 2019 2020 и 2021г., справки за средносписъчния състав за месец април и август 2022г. , като и Решение №106/21.06.2022г. на АС – Перник, постановено по адм.дело №109/2022г.

Въз основа приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и е основателна .

Наведените от страна на жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в производството, довели до ограничаване правото на защита на наказания субект се приемат за основателни. Съдебният състав приема, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6, т.8 и ал.3 от ЗАНН.

Съображенията са следните:

На първо място приетите за установени фактически обстоятелства не съответстват на дадената им от актосъставителя и административнонаказващия орган правна квалификация. Неправилното квалифициране на деянието и допускането на противоречие между обстоятелствата на нарушението и сочената като нарушена законова норма във всички случаи ограничава правото на защита на привлечения към отговорност субект и затова представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Според изложеното в обстоятелствената част на акта и постановлението нарушението, което контролните органи са установили е допускане до работа на лицето С. В. на 29.10.2021г. без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови, т.е., без сключен трудов договор в писмена форма. Констатацията е обоснована с това, че лицето е било на работа в обекта на 29 срещу 30.10.2021г. за времето от 20.00 часа до 08.00 часа по график, като работник-охрана, с определено място на работа и уговорено трудово възнаграждение, както и че в края на работното му време, при отваряне на портална врата на охранявания обект, е настъпила злополука с него. Актосъставителят и АНО са приели, че нарушението на трудовото законодателство е извършено на 29.10.2021 г., видно от изричния запис в обстоятелствената част на двата акта.

При тези обстоятелства именно тази дата е меродавна при преценката има ли извършено нарушение и кой административнонаказателен състав е осъществен.

4

В контекста на горепосоченото описание на нарушението, квалифицирането му по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените факти представляват смесица от елементи от няколко законови норми, регламентиращи възникването на трудовото правоотношение. На ЮЛ, в качеството на работодател, са в менени форми на изпълнително деяние, включени в състава на различни нарушения – че не е сключил писмен трудов договор с работника, но и че го е допуснал до работа без наличието на такъв. Условията, при които работника или служителя се допуска до работа от работодателя са регламентирани в чл.63, ал.2, във вр с ал.1 от КТ, а именно да са му предоставени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорно това предполага трудов договор да е бил наличен, каквито не са фактите, изложени в случая.