Определение № 1116 от 09.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1116 гр. София, 09.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско дело № 20231110157661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

По заявление на „ПИБ“ АД съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.11.2023 г. срещу длъжника П. С. С. за сумата от 3000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-087760/09.11.2015 г., ведно със з аконна лихва от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 833,04 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по т. 8 от договора за периода от 19.06.2022 г. до 17.09.2023 г., сумата 356,33 лева, представляваща наказателна лихва по т. 9 от договора за периода от 06.07.2022 г. до 17.09.2023 г., 45 лева, представляваща годишна такса за поддръжка на картата за 2022 г., сумата 33,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.09.2023 г. до 18.10.2023 г., сумата 60 лева, представляваща разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост.

Постъпило е възражение от длъжника, който е направил и искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК.

Искането е обосновано с твърдения, че е настъпила погасителна давност за лихви и периодични плащания.

Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е заявено в установения от закона срок, а по същество е основателно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, а според чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 1 потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В случая съдът приема, че длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл.

420 ГПК процесуална възможност, като същевременно е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и е поискал спиране на изпълнението.

Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е заявено в установения от закона срок, доколкото поканата за доброволно изпълнение е получена на 05.01.2024 г., но по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, а според чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В случая длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението.

Не се установява, обаче, да са налице предпоставките на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК.

Длъжникът не е представил писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че вземането по заповедта не се дължи, за да се приеме, че искането за спиране е основателно.

Следва да се отбележи, че от страна на длъжника не се представя и обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Доколкото обезпечението е определено от закона, при констатация за липса на надлежно обезпечение съдът не дължи указания към страната за представяне на такова.

По изложените съображения искането на длъжника П. С. С. за спиране на принудителното изпълнение по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и на образуваното въз основа на тях изп. д. № 20237880400881 на ЧСИ МК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника П. С. С. на основание чл. 420, ал.

1 и ал. 2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 2

20.11.2023 г., издадени по гр. д. № 57661 /2023 г. на СРС, 118 състав и на образуваното въз основа на тях изп. д. № 20237880400881 на ЧСИ МК.

Определението подлежи на обжалване от длъжниците с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3