Решение № 4769 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Цветанка Янк. Митакева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100512883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. А. С. срещу решение от 09.07.2024 г., поправено с решение от 19.11.2024 г., по гр.д. №50992/2022 г. на Софийския районен съд, 150 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. С. Б. осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., част от общо 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 14.02.2022 г. в гр. София на кръстовището между ул. „Кирил Пърличев“ и ул. „Локорско“ между моторните превозни средства „Ауди А 4“ с рег. № **** и „Ауди А 4 Лимузина“ с рег. № ****, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните по делото доказателства и не е съобразил изцяло законовите разпоредби, както и че не са доказани неимуществените вреди, които е претърпял, и причинната връзка между последните и настъпилото ПТП.

Поддържа, че обстоятелството, че от служителите на МВР не са съставени и попълнени изискуемите документи, съответстващи на характера на инцидента и настъпилите вреди, не може да се вмени във вина на ищеца, както и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на СМЕ, тъй като не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. С. Б. в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва: противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, т.е. в тежест на ищеца е да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда, и да установи причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана.

Пред настоящата съдебна инстанция е спорен въпроса относно неимуществените вреди, които твърди да е претърпял ищецът, и дали същите се намират в причинна връзка с процесното ПТП, т.е. спорни са втория и третия елемент от фактичесия състав на непозволеното увреждане.

От приетото по делото СМЕ е видно, че липсват медицински документи по делото, поради което е невъзможно да се направи извод относно вида, характера и броя на фрактурите, както и анатомичното място, на което се намират. Нещо повече, вещото лице ортопед-травматолог счита, че фрактури и увреждания от вида на описаните в исковата молба са установими единствено чрез рентгенова снимка, каквато не е представена по делото. Допълнителен аргумент относно невъзможността фрактура на поне три места на предмишницата, както е описал уврежданията ищеца, да са претърпени в резултат на процесното ПТП, е че същата представлява тежка костна травма, предполагаща хоспитализация и оперативно лечение, мануална репозиция или гипсова имобилизация, каквито нито се твърди да е преминавал ищеца, нито се установяват от писмените доказателства по делото.

Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. Задачата на вещото лице е да установи фактите и връзките между тях и да даде обоснован и безпристрастен отговор, вкл. под страх от наказателна отговорност - арг. чл.195 ал.1 вр. чл.153 ГПК /така решение №762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №1371/2009 г., I ГО/, а единственото задължение на съда е обосновано и мотивирано да изложи защо кредитира или не кредитира едно или друго експертно заключение, респ. когато го отхвърля, да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства, което в случая е направено от първоинстанционния съд /така решение №324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №378/2009 г., I ГО, решение №108 от 16.05.2011 г. на ВКС 2 по гр.д. №1814/2009 г., IV ГО/. Настоящият състав на въззивния съд счита, че заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ е компетентно и обективно, като вещото лице е работило с всички налични по делото писмени доказателства и ясно и изчерпателно е посочило източниците и средствата, с които е работило при изготвянето на заключението, съответно и начините и методите, където такива са биле необходими за целите на поставените му задачи.

Неоснователно е възражението на въззивника-ищец, че не са взети предвид медицинските документи, представени от ищеца, доколкото съдът в мотивите подробно е аргументирал невъзможността същите да установят твърдените от ищеца увреждания.

Невъзможността ищецът да докаже пълно и главно претенцията си е резултат единствено от собственото му процесуално поведение. Съгласно чл.147 т.1 ГПК, до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. В първото по делото заседание в изпълнение на процесуалното си задължение СРС е дал възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /арг. чл.146 ал.3 ГПК/, но процесуалният представител на ищеца е предприел пасивно процесуално поведение, като не е представил доказателства за твърдяната невъзможност да представи първичния медицински документ, а единствено общо е посочил като причина бездействие на лечебното заведение. Първичният медицински документ /амбулаторен лист от спешния кабинет или талон за медицинско изследване/ трябва да е издаден в самия ден на прегледа, в случая в деня на настъпване на ПТП. В случай на последваща хоспитализация или операция към него се прилага и история на заболяването или епикриза, издадени при изписването. Следователно, като не е представил този документ в първото по делото заседание - след изготвяне на доклада, всички доказателствени искания са били преклудирани /арг. чл.146 ал.3 изр.2 ГПК/. Не е приложимо изключението, уредено в чл.147 т.1 ГПК, тъй като медицинският документ е съставен преди провеждане на първото по делото заседание, в което се е концентрирал правният спор чрез навеждане на фактическите твърдения на страните и релевираните от тях доказателствени искания, респ. този документ е съществувал и ищецът е узнал за обективираните в него правнорелевантни обстоятелства. Срокът по чл.146 ал.3 изр.2 ГПК е преклузивен, поради което и ищецът е изгубил правото да прави доказателствено искане за събирането му като годно писмено доказателствено средство и съдът не може да формира своето вътрешно убеждение въз основа на удостоверени в недопустими доказателствени средства обстоятелства.

Съобразявайки всичко изложено и прилагайки спрямо ищеца по първоначалния иск неблагоприятните последици на тежестта на доказването, съдът приема за установено, че ищецът не е претърпял описаните в първоначалната искова молба травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на костите на предмишницата. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е доказал сочените от него неимуществени вреди, респ. причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във възззивното производство в размер на сумата от 102,26 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №13598 от 09.07.2024 г., поправено с решение №20894 от 19.11.2024 г., постановено по гр.д. №50992/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на адв.

Д. К.Ш., адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.3 ГПК сумата 102,26 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4