Решение № 115 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20255300900143 по описа за 2025 година

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от адвокат М. И., действаща като пълномощник на А. Д., управител и Едноличен собственик на капитала на „Бим Арт” ООД - в процес на регистрация, против отказ рег. № 20250225180912/27.02.2025 год. на длъжностно лице към Агенция по вписвания да бъде вписано новоучреденото дружество. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване на новоучреденото юридическо лице.

Агенцията по вписванията счита жалбата за неоснователна съображенията, изложени в писмен отговор по

Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на юридическото лице и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от името на лицето, което е подало заявлението за вписване на ново търговско дружество, при наличие на правен интерес за 1 обжалване. Подписана е от пълномощник, който е изрично упълномощен да представлява заявителя при обжалването на конкретния отказ. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 04.03.2025 год., по-малко седем дни след постановяване на оспорения отказ. Поради това датата на връчването на отказа е без конкретно значение за спазването на срока за обжалване. Внесена е дължимата за обжалването държавна такса. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

На 25.02.2025 год. по електронен път е подадено заявление за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „Бим Арт” ООД със седалище гр. Карлово. На 27.02.2025 год. по заявлението е постановен отказ, чиито мотиви са основани на констатацията, че в Търговския регистър е вписано дружество с наименование „Би МАРТ“ ООД, ЕИК 205848256. Прието е, че въпреки разликата в изписването на „Бим Арт” ООД и на вече съществуващото „Би Март” ООД, при произнасянето на фирмените наименования същите звучат напълно еднакво и при произнасяне на наименованието на учредяваното дружество, същото се покрива напълно с наименованието на вече регистрираното. Аргументите в тази насока се поддържат в изпратения ведно с преписката по жалбата писмен отговор на АВп.

Изложените от длъжностното лице изводи се споделят изцяло от съда.

При справка в Търговския регистър се установява, че действително още през 2019 година в регистъра е вписано търговско дружество с наименование „Би Март“ ООД, с ЕИК 205848256, със седалище с. Труд, обл. Пловдив.

Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7, ал.

2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.

2

За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 снабдява търговеца с искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентични или сходна с регистрирана по-рано фирма. За да се допусне вписване в ТРРЮЛНЦ на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникналото вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично като изписване и звучене с регистрирана порано фирма. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.

Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

В случая наименованията на двете фирми се изписват различно, но сходствата в звученето, в изговора им са толкова високи, че са до степен на идентичност. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е изписването на наименованието е идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза.

Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво. Различието може да се долови единствено при изискване на бавен говор с пауза в изговарянето на всяка отделна дума или при спелуване, което в обикновената, ежедневна устна реч, която се използва в търговските правоотношения и преговори, е неприложимо. Налице е изключителна висока степен на звуково сходство между наименованията на новоучреденото търговско дружество и вече регистрираното такова. Същевременно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписването на търговското дружество.

В случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение 3 третите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго. Още повече и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма – ООД.

Поради това мотивите на длъжностното лице по регистрацията са обосновани.

Следва да се посочи и следното, във връзка с изложения в жалбата довод, че при запазването на фирмата компютърната система не е отчела идентичност и е потвърдила уникалността на наименованието. Именно поради несъвършенството на всяка компютърна проверка, след първоначалната електронна проверка за уникалност, обстоятелствата, на които законът придава значение по чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 7, ТЗ, се подлагат на човешка професионална проверка за сходства и преценка на допустимата степен на сходство, която не следва да достига до степен на идентичност.

В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. решение № 229 / 23.07.2018 год. на АС – Пловдив по в.т.д. № 421 / 2018 год., решение № 317 от 26.07.2024 год. на АС – Пловдив по в.т.д. № 386/2024 год.

Ето защо съдът приема, че отказът е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение. Като 4 такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20250225180912 / 27.02.2025 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с входящ номер 20250225180912 от 25.02.2025 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията за първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество с фирмено наименование „БИМ АРТ” ООД със седалище гр. Карлово, п.к. 4300.

Оставя без уважение искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията /досежно частта за разноските/.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5