Определение № 2727 от 04.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 824/2026
- Вид
- Определение № 2727
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Петър Веселинов Боснешки, Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1, т.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2727 гр. София, 04.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100500824 по описа за 2026 година
Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№18721/22.01.2026г. на СРС, подадена от М. К. Г. и частна жалба с вх.№18727/22.01.2026г. на СРС, подадена от В.
К. Г., и двете чрез адв.А., срещу Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС III ГО, в частта му за прекратяване на производство по предявен иск с правна квалификация чл.149 от СК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че районният съд неправилно е лишел жалбоподателите от право да претендират увеличение на издръжка за минало време.
Счита, че производството по делото е допустимо, поради което и иска обжалваното определение да бъде отменено в прекратителната му част, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежни страни.
Разгледана по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС, е образувано по искова молба на М. К. Г. и В. К. Г. от 15.07.2025г., с която са предявени искове за увеличение на издръжката, дължима от баща им К.В.Г., която е определена с решение от 27.05.2011г. по гр.д.№11293/2020г. на СРС.
С разпореждане на СРС от 27.08.2025г. производството по делото е оставено без движение до отстраняване от ищеца на недостатъците на исковата молба.
С молби от 24.09.2025г. ищците са конкретизирали размера на претенциите както за бъдеще, така и за минал период. За минал период са уточнили, че всяка от ищците претендира сумата от 2340лв., представляваща издръжка за период от 15.07.2024г.1 15.07.2025г.
С Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС III ГО, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е прекратил производството в частта му, с която е предявен иск с правна квалификация чл.149 от СК.
Постоянната съдебна практика приема, че увеличението на вече присъдена издръжка не става автоматично по силата на закона, а само посредством предявен иск по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за период, следващ датата на завеждане на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика началният момент на увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иска. Издръжка за минало време /чл.
149 СК/ може да се търси, само когато не е била присъдена такава, а когато въз основа на изменение на обстоятелствата се търси изменение на издръжката, то претенцията е допустима занапред от датата на предявяване на иска /т. 21 от Постановление № 5/16.11.1970г., Пленума на ВС; определение № 16/23.01.2013г. по ч.гр.д. № 16/2013г., ВКС, I г.о.; определение № 393/08.07.2009г. по ч.гр.д. № 360/2009г., ВКС, IV г.о., и определение № 102/06.02.2009г. по гр.д. № 43/2009 г., ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното определение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Настоящето определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване онези въззивни определяния, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване.
Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС, III ГО, в частта му, с която е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2