Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2727 от 04.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 824/2026
Вид
Определение № 2727
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Петър Веселинов Боснешки, Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2727 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100500824 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№18721/22.01.2026г. на СРС, подадена от М. К. Г. и частна жалба с вх.№18727/22.01.2026г. на СРС, подадена от В.

К. Г., и двете чрез адв.А., срещу Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС III ГО, в частта му за прекратяване на производство по предявен иск с правна квалификация чл.149 от СК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че районният съд неправилно е лишел жалбоподателите от право да претендират увеличение на издръжка за минало време.

Счита, че производството по делото е допустимо, поради което и иска обжалваното определение да бъде отменено в прекратителната му част, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежни страни.

Разгледана по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС, е образувано по искова молба на М. К. Г. и В. К. Г. от 15.07.2025г., с която са предявени искове за увеличение на издръжката, дължима от баща им К.В.Г., която е определена с решение от 27.05.2011г. по гр.д.№11293/2020г. на СРС.

С разпореждане на СРС от 27.08.2025г. производството по делото е оставено без движение до отстраняване от ищеца на недостатъците на исковата молба.

С молби от 24.09.2025г. ищците са конкретизирали размера на претенциите както за бъдеще, така и за минал период. За минал период са уточнили, че всяка от ищците претендира сумата от 2340лв., представляваща издръжка за период от 15.07.2024г.1 15.07.2025г.

С Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС III ГО, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е прекратил производството в частта му, с която е предявен иск с правна квалификация чл.149 от СК.

Постоянната съдебна практика приема, че увеличението на вече присъдена издръжка не става автоматично по силата на закона, а само посредством предявен иск по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за период, следващ датата на завеждане на исковата молба.

Съгласно постоянната съдебна практика началният момент на увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иска. Издръжка за минало време /чл.

149 СК/ може да се търси, само когато не е била присъдена такава, а когато въз основа на изменение на обстоятелствата се търси изменение на издръжката, то претенцията е допустима занапред от датата на предявяване на иска /т. 21 от Постановление № 5/16.11.1970г., Пленума на ВС; определение № 16/23.01.2013г. по ч.гр.д. № 16/2013г., ВКС, I г.о.; определение № 393/08.07.2009г. по ч.гр.д. № 360/2009г., ВКС, IV г.о., и определение № 102/06.02.2009г. по гр.д. № 43/2009 г., ВКС, III г.о.

Предвид гореизложеното определение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

Настоящето определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване онези въззивни определяния, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №51050/15.12.2025г. по гр.д.№ 20251110140521 по описа на 91- ви състав СРС, III ГО, в частта му, с която е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2