Решение № 3178 от 28.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3178 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110154388 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от ищеца „Т.С. ЕАД срещу ответника Ц. С. Ш., за признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи на дружеството сумата в размер на 1675,93 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 275,62 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата в размер на 34,93 лева – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2018 г., и сумата в размер на 6,35 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Люлин”, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап 69, аб. № 161392, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Изложени са съображения, че ответникът му дължал и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия, последните в сила от 10.07.2016 г. Релевирани са съображения, че в раздел IX 1 от общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Направено е възражение за недопустимост на ищцовата претенция в частта относно иска за заплащане на сумата в размер на 34,93 лева за услугата дялово разпределение и в частта относно сумата в размер на 6,35 лева за лихва за забава върху тази главница. Посочено е, че това възнаграждение принадлежи на правния субект, сключил договор за извършване на тази услуга и извършило същата. Поддържа се, че ищецът е предявил чуждо право, което противоречало на закона – чл. 26 от ГПК.

Договорът между ищеца и третото лице – помагач можел да обвързва трети лица, които не са страни по договора само в изключителни случаи, императивно и изчерпателно изброени от законодателя, сред които не попадал процесният. Такава клауза от общите условия била нищожна поради противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Исковата претенция била неоснователна.

Възразява се, че ответникът нямал качеството потребител на топлинна енергия, оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът бил ползвател за процесния период, и наличието на договорно правоотношение за доставка на енергия, тъй като липсвал писмен договор между страните. От представените по делото документи не можело да се установи, че процесният абонатен номер касаел партида на процесния топлоснабден имот. Оспорва се, че за топлоснабдения имот на посочения адрес била открита партида на името на ответника за аб. № 161392. Възразява се, че задълженията за топлинна енергия били погасени по давност. Оспорва се методиката, по която ищецът изчислявал сумите за дялово разпределение, като се твърди, че сумите били произволно определени по размер от ищеца, не били представени доказателства по какъв начин се определял размера на таксата. Вземането за доставената топлинна енергия възниквало на различно основание от това на таксите за дялово разпределение, като двете вземания били самостоятелни и не били задължително обусловени едно от друго. Поддържа се, че ответникът не бил изпаднал в забава към ищеца за периода от 15.09.2018 г. до 09.6.2021 г. По делото не били представени доказателства за публикуване на процесното вземане на интернет страницата на продавача, респ. за удостоверяване на това обстоятелство от нотариус, поради което ищецът не бил поставил в забава ответника и последният не дължал обезщетение.

Твърди се нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, доколкото настъпването на падежа на задължението за плащане било обвързано с притежаване на специално техническо средство от страна на потребителя. Ищецът не бил ангажирал доказателства за поставяне на длъжника в забава за заплащане на главницата за таксата за 2 дялово разпределение. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач - „Т.С.” ЕООД, не е взело отношение.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, е бил представляван от процесуален представител. На етап ход по същество последният е направил искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът също е бил представлява от пълномощник. На етап устни състезания пълномощникът е посочил, че ответникът следва да отговаря до размера на наследството си, получено от С. Ш.а, посочено е, че се поддържа възражението за погасяване по давност на част от задълженията, и са били претендирани разноски по вече представен списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 17703/23.06.2021 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Ц. С. Ш. за следните суми: 1675,93 лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия в размер на 275,62 лева за периода 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата в размер на 34,93 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената за дялово разпределение в размер на 6,35 лева за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г. В срок е постъпило възражение от длъжника. На 24.08.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

По делото е представено писмо от Столична община – район „Люлин”, от което се установява, че с договор за покупко - продажба от 19.02.1981 г.

Симеон Здравков Ш. и С. Г. Ш.а са придобили апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бл. 714, вх. В, ет. 8. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 94, том LLLLIV, дело 40042/1997 г., по силата на който Симеон Здравков Ш. и С. Г. Ш.а прехвърлят правото на собственост на сина си Ц. С. Ш. върху апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин 7”, бл. 714, вх. В, ет. 8, срещу задължението на Ц. С. Ш. да поеме гледането и издръжката на родителите си, докато са живи. В нотариалния акт е уговорено, че прехвърлителите запазват правото си да ползват прехвърлените имоти, заедно и поотделно, безвъзмездно, докато са живи.

Видно от справка НБДН и удостоверение за наследници на Симеон Здравков Ш., същият е починал на 22.12.2012 г. Наследници на лицето са съпругата му – С. Г. Ш.а, и двамата му сина – ответника и Стоил С. Ш.. В този смисъл, съдът счита, че е налице техническа грешка в писмо от 3

Столична община – район „Люлин” в изписването на презимето на починалата С. Ш.а.

По делото е представено писмо с изх. № Р – 12373/04.06.2019 г. до С. Г. Ш.а, ответника и Стоил С. Ш., с което ищцовото дружество уведомява, че лицата като наследници на починалия титуляр на партидата за аб. № 161392 не са изпълнили задължението си за промяна на титуляра на партидата след настъпила смърт на лице, поради което партидата е заведена на името на С. Ш.а. Видно от известието за доставяне, находящо се на л.

24, писмото е било неуспешно изпратено, поради недостатъчен адрес на адресата Стоил С. Ш.. На л. 29 от делото обаче се намира уведомление, прието от С. Ш.а.

От удостоверение за наследници на С. Г. Ш.а се установява, че същата е починала на 30.09.2020 г. и е оставила за наследници двамата си сина - ответника и Стоил С. Ш..

От представеното по делото копие от Договор № 2769/05.08.2022 г. между „Т.С.” ЕООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к.

„Люлин”, бл. 714, вх. В става ясно, че на третото лице – помагач е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

С Договор от 29.07.2015 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице- помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По делото са представени съобщения към издадените фактури, индивидуални справки за топлинна енергия за процесния период, протоколи за отчет за разпределители/топломери и водомери за топла вода за процесните имот за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и протокол за неосигурен достъп до процесния имот за 2019 г.

По делото не е оспорено от ответника, че твърдяното от ищец количество топлинна енергия е било доставено. Било е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. От изводите на експерта, които съдът кредитира като подробни и обосновани, се установява, че към 20.05.2022 г. няма данни за извършено плащане. Съдът констатира известно различие между сумите в индивидуални справки за топлинна енергия за процесния период и сумите, посочени в заключението. Съдът даде приоритет на експертните изводи, доколкото вещото лице е работело по данни след проверка в счетоводството на ищеца. Експертът е посочил, че за исковия период общият размер на главницата за топлинна енергия е 1710,86 лева, за дялово разпределение – 34,93 лева, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – 285,69 лева, а върху главницата за дялово разпределение – 6,99 лева.

Останалите писмени доказателства, събрани по делото, съдът не следва да коментира, доколкото същите са или неотносими, или ненеобходими за доказване на спора по същество.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд 4 достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.