Решение № 15391 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15391 гр. С. 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110173326 по описа за 2024 година

Предявен е иск от К. Д. С. срещу „К.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .. от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № .. от .. г.

Предявен е иск от К. Д. С. срещу „К.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договор за поръчителство от .. г., съгласно която ищецът следвало да заплати сумата от 3847,28 лева.

Ищецът твърди, че на .. г. сключил с „К.“ ЕАД Договор за паричен заем № ...

Поддържа, че по силата на договора е получил кредит в размер на 4 000 лева при общ размер на задължението по договора 4 598 лева за срок от 24 месеца, при ГПР - 14,25 % и ГЛП - 13,40 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, по който следвало да заплати сумата от 3 847,28 лева. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, поради което счита, че е нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство. Твърди, че, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Позовава се, че ГПР е посочен единствено като число, но не е посочено кои разходи влизат в него, което е нарушение на разпоредбите на ЗПК. Поддържа също така, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като предоставянето на поръчителство не е услуга, която ползва длъжника, а кредитора, а освен това, доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на гаранта (поръчителя), посоченото обезпечение всъщност не ползва кредитодателя и няма обезпечителна цел, а преследва скрито извличане на печалба от кредитора. На последно място, поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като гаранционната сума е равна в почти размера на главницата. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че с ищеца са сключили посочения от нея договор за кредит. Излага 1 възражения, че доводите на ищцата са неоснователни. Поддържа, че заемополучателят е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на кредита и условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали да отпусне кредита съобразно заявлението и правилата за оценка на риска. Представянето на обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита. Възнаграждението на поръчителя не следвало да се включва в ГПР. Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то неговата недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не спори, че с ищеца са сключили описания в исковата молба договор за поръчителство. Сключването на подобни сделки попадало в предмета на дейност на дружеството, като той не бил ограничен само до клиенти на „К.“ ЕАД. Сделката съставлявала договор за поръчка, като било житейски и стопански логично ответникът да търси печалба от него. Възнаграждението се дължало само за периода, през който дружеството предоставяло услугите си, като в тази връзка не следвало размерът му да се преценява само по съотношението с отпуснатата в заем сума. Сключването на договор за обезпечение било само възможност, но не и задължение на заемополучателя, като възнаграждението по него не следвало да се включва в ГПР. Договорът се сключвал след този за заем, като другият ответник нямало как да знае колко ще е възнаграждението по него. Оспорва нищожността на договора за гаранция, както и че се е обогатил от заплатените по него суми. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №.. от ..г., по силата на който „К.” ЕАД е предоставил на К. Д. С. кредит в размер от 4 000 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент по кредита - 13,40 % и ГПР - 14.25%, платим съгласно приложен погасителен план, при общ размер на всички дължими плащания 4 598,09 лева.

Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на поръчителство от ..г., сключен между „А. Т.“ ЕООД, в качеството на поръчител, и К. Д. С., в качеството на потребител, ответникът се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения но ищеца, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 3 847,28 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски, с посочени падеж и размер в приложения погасителен план.

По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .. от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № .. от .. г. Предявен е и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договор за поръчителство от .. г., съгласно която ищецът следвало да заплати сумата от 3 847,28 лева.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове.

Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в обстоятелствата част на иска съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за 2 предявяване на настоящите установителни искове, доколкото вида и обема на търсената правна защита е в преценката на ищеца, а наличието на престирано изпълнение по оспорените като недействителни договори не обуславя извод за отпадане на интереса на ищеца от внасяне на установеност в отношенията с ответните дружества по отношение на валидността на възникналите помежду им договорни отношения.

Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем № .. от .. г. и Договор за поръчителство от .. г. са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.

1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по установителните искове факта на възникнали облигационни правоотношения по процесните договори, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договорите на посоченото правно основание.

С приетия за окончателен доклад по чл. ... ГПК в проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между К. Д. С. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № .. от .. г. за сумата от 4000 лв., както и че за обезпечаване на задължението по договор за паричен заем № .. от .. г. е сключен договор за поръчителство с поръчител „А. Т.“ ЕООД. Съдът намира за безспорен факта на усвояване от ищеца на процесната сума от 4 000 лева по сключения с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.” ЕАД, съответно този договор не поражда действие между „К.” ЕАД и кредитополучателя. При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.