Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39197 от 19.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56033/2023
Вид
Определение № 39197
Подписан
19.09.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39197 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110156033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 289988/02.09.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 15323/11.08.2025 г. в частта му за разноските.

В молбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е присъдил на процесуалния представител на ищеца сума в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като не е съобразил направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и минималният размер на адвокатските възнаграждение, съдържащ се в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че съдът е длъжен да определи размера на задължението и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. За конкретното дело била приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, тъй като материалният интерес е в размер на 751, 82 лв., а присъденото адвокатско възнаграждение било в размер на 500 лв.

В свое становище, съдържащо се в Молба с вх. № 302979/16.09.2025 г. адв. Р. е посочила, че направеното от ответника искане е неоснователно.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по делото е образувано по искове на ищеца С. В. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, които съдът е квалифицирал като такива по чл. 55 ЗЗД и по чл.

3 ГПК. Ищецът се е представлявал по делото от адв. Р. Р. по пълномощно и въз основа на сключен между страните Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 г., в който е договорена безплатна правна помощ поради инвалидност на ищеца, за което е представено и доказателство по делото. С постановеното по делото Решение № 15352/11.08.2025 г. съдът е уважил и двата предявени иска. В мотивите на своето решение, по отношение на дължимото се на адв. Р. адвокатско възнаграждение съдът е отчел всички действия на адвоката преди и след подаване на исковата молба – действия по проучване на случая, проверка на изпълнителното дело, изготвянето на становище и всички останали разходи. Определил е възнаграждение в размер на 500 лв.

От правна страна, съдът намира следното:

Направеното в Молба с вх. № 289988/02.09.2025 г. искане следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II 1 т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за него. Ето защо не може да бъде споделено позоваването на молителя-ответник на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата.

Съдът е отчел направената в молбата на ответника съпоставка между цената на исковете в техния сбор и размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Но тази съпоставка не е единственият критерии, от който се е водил той. Следва да се има предвид, че човешкият труд следва да бъде заплатен в достоен размер. В мотивната част на своето решение съдът е взел предвид действията на адвоката по подготовката му за делото, за които съдът прави преценката си въз основа на изложената фактическа обстановка, направените искания и приложените съдебни дела. Проучването на всички тези документи е труд, който не следва да бъде игнориран. Освен това адвокатът следва да има сигурност, че съдът няма да пренебрегва труда и усилията му и занапред. Достойното заплащане на адвокатския труд е част от добре работещата правораздавателна система в една демократична държава, която система е в полза на цялото общество.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение подадената на основание чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника „Топлофикация София“ ЕАД Молба с вх. № 289988/02.09.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 14252/27.07.2025 г. в частта му за присъденото в полза адв. Р. Р. на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2