Решение № 212 от 29.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000570 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260045 от 22.03.2021 г.,постановено по т.д.№88/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъдена Н.з.к. с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“К.“№*,да заплати на УМБАЛ „П.“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.“П.“№*А,сумата от 345 149 лв. за извършена и неразплатена медицинска дейност за м. април до м. ноември 2017 г. и м. април и м.май 2018 г. по договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 01.06.2017 г. и допълнително споразумение към него,както и по договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД29-422 от 29.05.2018 г. и допълнително споразумение към него,а също е осъдена да заплати на посоченото дружество и сумата от 66753,18 лв.,представляваща изтекли лихви за забава за периода от 02.06.2016 г. до 23.09.2019 г.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на предявяване на исковата молба-23.09.2019 г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 17 705,59 лв.,представляваща сторени по делото разноски,от които 16 905,59 лв.ДТ и 600 лв.-възнаграждение за вещи лица.

Със същото решение са отхвърлени предявения главен иск за извършена и неразплатена медицинска дейност за м. април до м. ноември 2017 г. и м. април и м.май 2018 г.,по договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 01.06.2017 г. и 1 допълнително споразумение към него и по договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 29.05.2018 г. и допълнително споразумение към него за разликата над уважения до претендирания размер на сумата от 345 924 лв.,както и акцесорния иск за изтекли лихви за забава за периода от 02.06.2016 г. до 23.09.2019 г. над уважения до претендирания размер на сумата от 66 847,05 лв.,като неоснователни.

С решението от 22.03.2021 г. УМБАЛ „П.“ООД е осъдено да заплати на НЗОК сумата от 300 лв.,представляваща сторени по делото разноски,от които 200 лв. платено възнаграждение за вещи лица и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на юрк. М..

С последващо решение №260077 от 17.05.2021 г.,постановено по т.д.№88/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260045 от 22.03.2021 г.,постановено по същото дело,на страница 10,ред 2 от диспозитива на съдебния акт,като вместо неправилно записаното „до 23.09.2019 г.“ да се чете „23.08.2019 г.“,а нарес с това е изменено решението от 22.03.2021 г. в частта му за разноските,като е осъден ищеца УМБАЛ „П.“ООД с ЕИК ********* да заплати на Н.з.к.-гр.С.,сумата в размер общо на 2,62 лв.,от които 1,67 лв.-разноски за възнаграждения за вещи лица и 0,95 лв.юрисконсултско възнаграждение за юрк. М..Решението от 17.05.2021 г. не е обжалвано в законния срок и съответно на това е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от Н.з.к. /НЗОК/ въззивна жалба срещу осъдителната част на решение №260045 от 22.03.2021 г.,постановено по т.д.№88/2020 г. по описа на ОС-П.,с която НЗОК е осъдена да заплати на УМБАЛ „П.“ООД сума в общ размер на 345 149 лв.-главница и сумата от 66 753,18 лв.,представляваща сбор от лихви за забава от 02.06.2017 г. до 23.08.2019 г.

Следва обаче да се вземе предвид обстоятелството,че след образуване на настоящото въззивно дело,между страните-НЗОК и УМБАЛ „П.“ООД е постигната съдебна спогодба за част от процесния правен спор,обективирана в протокола от откритото съдебно заседание,проведено по настоящото дело на датата 03.11.2021 г. и одобрена от съда с определение,обективирано в същия протокол.Посредством тази съдебна спогодба,страните са разрешили спора по исковата претенция за извършена и неразплатена медицинска дейност за м. април до м. ноември 2017 г. по сключения помежду им договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 01.06.2017 г. и допълнително споразумение към него,а относно претенцията за лихви за забава върху главниците,представляващи неразплатени медицински дейности за месеците април-ноември 2017 г.,ищецът УМБАЛ „П.“ООД е заявил,че се отказва от нея,както и че се отказва от претенцията за заплащане на законна лихва,дължима от датата на предявяване на вземането пред съда до окончателното плащане на сумите за главниците за дейностите,преминали успешно през логистически контрол в информационната система на НЗОК през 2017 г. и до 01.04.2018 г.,така както са описани в т.2-ра от съдебната спогодба.

Предвид така постигната между страните съдебна спогодба,въззивният съд с протоколно определение от 03.11.2021 г. е прекратил производството по делото за частта от процесния спор,по която е постигната спогодбата.Затова с настоящото си решение съдът 2 дължи произнасяне само по частта от въззивната жалба,насочена срещу осъдителната част на първоинстанционното решение,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца неиздължени главници и лихви върху тях по неспогодената част от спора,а именно:сумите,представляващи извършени и неразплатени медицински дейности за м. април и м. май 2018 г. по договора за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 29.05.2018 г. и съответно присъдените мораторни лихви върху тях.

В подадената от НЗОК въззивна жалба са изложени общи аргументи за неправилността на първоинстанционното решение в цялата му обжалвана осъдителна част,така че въпреки постигнатата между страните частична спогодба,същите аргументи следва да бъдат съобразени и при произнасянето на съда с настоящото решение по неспогодената част от спора и по правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част,касаеща неспогодената част от спора.Жалбоподателят счита първоинстанционото решение за неправилно в тази му част.Излага аргументи за необоснованост на изводите на съда,че водещото за дължимостта на надлимитните стойности е осигуряването на възможност за гражданите да се ползва от гарантираното им в чл.52 от Конституцията право,а не съблюдаването на фискалната дисциплина.Счита,че както всяко социално право,така и правото на здравно осигуряване,прокламирано в чл.52,ал.1 от Конституцията на Рбългария може да бъде реализирано само в рамките на наличните материални и финансови ресурси на държавата,като еманация на обществото,живеещо на нейната територия.Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд,че НЗОК е длъжна да заплаща без ограничение дейността по договорите,подписани между нея и изпълнителите на мидицинка помощ,като по този начин съдът е постановил своето решение по спора в нарушение на материалния закон.Наред с това поддържа и аргумента,че съдът в нарушение на материалния закон е приел,че заплащането на дейността,претендирана с ИМ,следва да се извърши с едностранен акт на НС на НЗОК.Според жалбоподателя,законът не е предвидил възможност чрез едностранни актове на органите на НЗОК да бъде изменен сключен по реда на чл.59,ал.1 ЗЗО договор с изпълнител,поради което той може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните,изразено в същата форма за действителност по чл.59,ал.3 ЗЗО-писмена,а до изменението договорът обвързва страните според съдържанието,с което е сключен.Изразява позицията,че възложителят НЗОК дължи на изпълнителя плащане само на закупения с конкретния договор обем медицинска дейност,определен в приложение №2 към договора и по-голям обем дейност може да бъде закупен само чрез надлежно изменение на договора в частта по приложение №2,което се предхожда от административна процедура.При това положение,според жалбоподателя,тезата на съда,че касата е била длъжна да заплати търсената с ИМ дейност само на основание на решение на НС е в нарушение на материалния закон и е довела до постановяване на неправилно решение по спора.Поддържа и доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно датата,от която НЗОК дължи лихва за забава.Застъпва позицията,че падежът за заплащане на надлимитната дейност не съвпада с този на плащанията за лимитираните медицински дейности и 3 изделия,поради което акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху тези суми за исковите периоди,е неоснователен.В крайна сметка,жалбоподателят счита,че изводът на съда,е НЗОК следва да заплати лихваза забава върху търсената сума е в нарушение на материалния закон и е необоснован,защото е постановен в противоречие на установените по делото факти и направените правни заключения.

Предвид поддържаните в жалбата доводи е поискано да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част,като след постигнатата частична спогодба същото искане касае осъдителната част на решението,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца главниците за извършена и неразплатена медицинска дейност за м. април и м. май 2018 г. /съставляващи част от общата присъдена главница в размер на 345 149 лв./ по договор за оказване на болнична помощ по КП №**/РД-29-422 от 29.05.2018 г. и допълнително споразумение към него,а е осъден да заплати и лихвите за забава върху тези главници /включени в общия присъден размер на лихвите от 66 753,18 лв./ за периода от 02.06.2016 г. до 23.08.2019 г.,ведно със законната лихва върху същите главници,считано от датата на предявяване на исковата молба-23.09.2019 г. до окончателното им плащане.В съдебното заседание на 03.11.2021 г. от страна на жалбоподателя НЗОК чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. е поискано присъждане на разноски по представения в същото заседание списък на разноските.

От въззиваемото дружество „УМБАЛ П.“ООД-гр.П. е взето да се отхвърли въззивната жалба в частта за неспогодената сума и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд за същата част като правилно и законосъобразно.В съдебното заседание на 03.11.2021 г. въззиваемото дружество чрез пълномощника си адв. Н. е заявило,че не претендира разноски за въззивната инстанция и не възразява по разноските на жалбоподателя.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

По т.д.№88/2020 г. по описа на Окръжен съд-П. ищецът „УМБАЛ П.“ООД с ЕИК ********* е предявил против ответника Н.з.к. /НЗОК/ осъдителни искове за заплащане на общата сума от 345 924 лв. като сбор от неиздължени суми за извършена и неразплатена медицинска дейност за месеците април до ноември 2017 г. и месеците април и май 2018 г. по два договора за оказване на болнична помощ по КП,а именно:договор №**/РД-29-422 от 01.06.2017 г. и договор №**/РД-29-422 от 29.05.2018 г. и сключени допълнителни споразумения към тях.Предявил е и иск за заплащане на общата сума от 66 847,05 лв.,представляваща лихва по смисъла на чл.86,ал.1 от ЗЗД,начислена върху всяка отделна главница /включена в сумата от 345 924 лв./ за посочените в исковата молба периоди.

Както по-горе се посочи,пред настоящата въззивна инстанция страните са постигнали съдебна спогодба за част от повдигнатия по горните искове правен спор и тази спогодба касае претендираните като неиздължени суми по договора от 01.06.2017 г. за месеците април-ноември 2017 г.,както и за заплащане на мораторни лихви върху тях за исковите 4 периоди.След постигането на тази спогодба,спорът между страните се отнася само до претендираните главници за извършена и неплатена медицинска дейност за месеците април и май 2018 г. по договора от 29.05.2018 г. и за претендираните мораторни лихви върху тези главници за съответния исков период.В конкретика,неспогодената част от спора касае претенциите на ищеца за заплащане на сумата от 7834 лв. като неразплатена медицинска дейност за м. април 2018 г. и за заплащане на сумата от 15 493 лв. като неразплатена медицинска дейност за м. май 2018 г.,или общо за заплащане на сумата от 23 327 лв. за двата месеца,както и за заплащане на сумата от 977,15 лв. мораторна лихва върху главницата от 7834 лв. за периода от 30.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба и за заплащане на мораторна лихва в размер на 1872,22 лв. върху главницата от 15 493 лв. за периода от 13.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба,или общо мораторни лихви върху главниците за посочените два месеца-2849,37 лв.Отделните претендирани главници за м.април и м.май 2018 г. са посочени в табличен вид на страница четвърта от исковата молба,където са изброени и издадените фактури за същите главници,а отделните претендирани размери и периоди на мораторната лихва за забава върху всяка от тези главници са посочени на страници 6-7 от исковата молба.