Решение № 9353 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9353 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110133931 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б.

В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати следните суми: сумата от 153,02 евро (299,28 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 44,05 евро (86,16 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022 г. до 02.06.2025 г.; както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2022 г. - м.04.2023 г., а именно сумата от 7,50 евро (14,67 лв.) - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 2,30 евро (4,50 лв.) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.09.2022 г. до 02.06.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника/неговия наследодател, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи 1 условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител в откритото съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

С исковата молба и молба от 11.05.2026 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание (л. 70 от делото). Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 62 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 70 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:

2 ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в размер на 125,56 евро, от които 25,56 евро за държавна такса и 100,00 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.

8 ГПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН **********, с адрес: адрес на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: сумата от 153,02 евро (299,28 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 44,05 евро (86,16 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022 г. до 02.06.2025 г.; както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2022 г. - м.04.2023 г., а именно сумата от 7,50 евро (14,67 лв.) - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и 3 сумата от 2,30 евро (4,50 лв.) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.09.2022 г. до 02.06.2025 г., както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 125,56 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512 – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4