Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2573 от 25.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11619/2025
Вид
Решение № 2573
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2573 гр. Варна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110111619 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано по предявен от ищеца С. И. К. срещу „К.-Б.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 700 евро, представляваща частичен иск от целия в размер на 214 233 евро, дължима по Договор за цесия от 23.05.2015 г., по силата на който цедентът М.А. е прехвърлил на цесионера С. И. К. част от общото си вземане от „К.Б.“ АД в размер на 319 233 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „К.Б.“ АД не депозира отговор на исковата молба.

Първо по делото заседание е проведено на 09.06.2026г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът С. И. К. основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: между М.А. от една страна и М.Б., Д. Д., В. Б. и ищеца от друга, е сключен Договор за цесия от 23.05.2015 г., по силата на който цедентът е прехвърлил в полза на 1 цесионерите вземането си от „К.Б.“ АД в общ размер на 6 384 646 евро, като припадащата се на ищеца част е от 319 233 евро. Твърди се, че след сключване на процесния договор ежегодно до 2025 г. ответното дружество е изпращало до страната писмо за потвърждение за вземането, респ. същото е осчетоводено от търговеца.

Ищецът сочи, че до 14.10.2024 г. в негова полза е изплатена сумата от 25 000 евро, като на посочената дата е изплатена допълнително сумата от 80 000 евро. Във връзка с паричното задължение, от одитора на ответника били изпращани имейли на ищеца за потвърждаване дължимостта остатъка от сумите след приспадане на вече погасените такива. В този смисъл страната намира, че към настоящия момент и при съобразяване с получения имейл на 15.02.2025 г. от одитора, задължението на ответника възлиза на 214 233 евро, падежът на което е настъпил към датата на сключване на процесия договор за прехвърляне на вземането. Предвид липсата на доброволно изпълнение от ответната страна, ищецът моли за уважаване на така предявената претенция и осъждане на дружеството да заплати непогасената част от задължението му.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 308.00 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1022.58 евро.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С. И. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 7 700.00 евро (седем хиляди и седемстотин евро), представляваща частичен иск от целия в размер на 214 233 евро, дължима по Договор за цесия от 23.05.2015 г., по силата на който цедентът М.А. е прехвърлил на цесионера С. И. К. част от общото си вземане от „К.Б.“ АД в размер на 319 233 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –27.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „К.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ет. 7, 2 да заплати на С. И. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 1330.58 евро (хиляда триста и триста евро и петдесет и осем евроцента), представляваща направените в хода на производството пред Районен съд - Варна разноски за заплатена държавна такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3