Решение № 192 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. П., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „д. Т. ****“ЕООД срещу Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П., с което е осъден да заплати на „Б.“ЕООД на основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR сумата от 35 400,52 лева, представляваща обезщетение за цялостна липса на товар, предмет на договор за превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока- лек автомобил М.

Б. * ***, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, поради което следва да бъде отменен.

Сочи се от жалбоподателя, че видно от представените по делото документи, удостоверяващи правото на собственост върху процесното моторно превозно средство, е видно че ищецът е придобил правото на собственост от лице което не е собственик на вещта. Според ответника обстоятелството, че цената е платена от ищеца на несобственик поставя под въпрос правото на ответника да претендира вреди от загубата на товара, като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Оспорват се като неправилни и изводите на съда за дължимост на ДДС. Твърди се че 1 покупната цена е уговорена да е само в размер на 15 120 евро, като с оглед качеството на сделката като вътрешнообщностна доставка ДДС не се дължи. Сумата 2 900 евро, която ищецът претендира да има характера на ДДС всъщност е уговорена от страните като капаро, която сума е уговорена да бъде обратно на купувача при сбъдване на посоченото в договора за продажба на автомобила условие.

Оспорват се и като неправилни изводите на първоинстанционният съд, че ответникът не бил положил дължимата грижа по опазването и съхранението на товара, което да му дава възможност да се освободи от отговорност поради наличието на непреодолима сила. Съдът не бил взел предвид това, че гаражът където е оставен за съхранение товара, макар и действително да е било неохраняем, представлявал всъщност място за извършване на стопанската дейност на ответника, като то, както и намиращото се в него превозно средство са били добре заключени и подсигурени. Твърди се, че с това се изчерпвала дължимата грижа по опазването и съхранението на товара. Подробни съображения и за този довод на жалбоподателя са подробно и много добре развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.

На последно място, жалбоподателят се позовава и на извършено в хода след устните състезания в производството пред първата инстанция плащане в полза на ищеца на дължимата сума от страна на застрахователя „ЗД Е.“АД, като представя и моли да се приеми като ново доказателство платежно нареждане за извършеното плащане на сумата от 29 572,15 лева, с която сума според него се изчерпвал изцяло размера на дължимата престация по заплащане на стойността на изгубения товар. Позовава се на това, че ако не бъде взето предвид това плащане щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца при наличието и на осъдително решение в негова полза по настоящия процес, като по този начин щял да се удовлетвори едновременно и на две основания.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Б.“ЕООД, подаден чрез процесуалния му представител адв. Н. П..

Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Оспорват се като преклудирани част от доводите и твърденията на жалбоподателя, а останалите се считат за неоснователни по съображенията, които са вече изложени от него в производството пред първоинстанционния съд.

Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС П. е правилно и законосъобразно, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено.

Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

П.ски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е 2 процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "Б." ЕООД, с която са предявени искове по чл. 17, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД, срещу “Д. Т. ****” ЕООД, за осъждането на последния да заплати сумата от 35 400,52 лева (левова равностойност на 18 100 евро), представляваща обезщетение за цялостна липса на стока, предмет на договор за превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока/товар М. Б. * ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между страните е бил сключен договор за транспорт на товари, съгласно Заявка за транспорт на товари от 16.02.2024г., по силата на която ищецът е възложил на ответника да извърши превоз на закупения от него за сумата от 15 120 евро М. Б. * *** до седалището на ищеца – гр. П., б., до 26.02.2024 г., ведно със заплатен депозит, който твърди, че е за ДДС, дължим при вътреобщностна доставка. Твърди също, че до подаване на исковата молба стоката не му е била доставена от страна на ответника. Претендира с исковата молба заплащане на обезщетение за цялостната липса на товара, изчислена в левовата равностойност на заплатената цена за автомобила, предмет на договора за превоз, както и левовата равностойност на заплатения депозит – гаранция. Претендира се от ищеца заплащане на обезщетение за забава от датата на исковата молба в размер на законната лихва, както и сторените от него разноски за допуснатото и наложено обезпечение на иска по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Ответникът “Д. Т. ****” ЕООД в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу иска като е оспорил същия по основание и по размер. Не е оспорил факта на закупуване на ответника на М. Б. * *** за сумата от 15 120 евро, както и наличието на сключен между страните договор за превоза му от гр. Х., Г., от където е бил натоварен на 17.02.2024 г., с местоназначение при седалището на ищеца. Признал е ,че товарът не е бил доставен на ищеца, въпреки, че е пристигнал на територията на страната на 25.02.2024 г., тъй като е бил откраднат от адреса, на който е бил паркиран, заедно с автомобила, с който е бил превозен, за което било образувано досъдебно производство за противозаконно отнемане на МПС за специалния автомобил и досъдебно производство за квалифицирана кражба на лекия автомобил М. Б. * ***, като за тези обстоятелства се твърди ищецът да е бил своевременно и надлежно уведомен.

Поддържа се също така от ответника , че отговорността на превозвача отпадала и поради наличие на сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица № ***************, със "ЗД Е." АД, както и сключена застраховка „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № ********** от 10.07.2023 г., сключена със „ЗД Е." АД, тъй като превозвачът е прехвърлил отговорността за изплащане на обезщетение на застрахователя.

3

Твърди също, че отговорността на превозвача отпада и поради действието на непреодолима сила, а именно настъпилата кражба, въпреки, че превозвачът взел всички мерки за предотвратяване на такава, а именно, автомобилът, с който е извършен превозът, е бил спрян на охраняем паркинг, сключени са две застраховки на товара, незабавно са били уведомени органите на М**, застрахователното дружество и товародателя.

Оспорил е и дължимостта на депозит за ДДС, доколкото обезщетението обхваща по силата на законовата норма само митнически сборове, но не и данъци, а в случая такъв не се и дължи, поради което единствено по волята на ищеца е било връщането му.

Евентуално оспорил е и размера на исковата претенция, като счита, че отговорността на превозвача следва да бъде намалена до определен от съда принос за настъпване на събитието, на осн. чл. 17, ал. 5 от Конвенцията, която се равнява на не повече от 30%, поради това, че кражбата най-малко имала характер на случайно събитие.

Оспорил е и размера на исковата претенция, като е направил своевременно възражение за ограничена отговорност на превозвача на основание чл. 23, т. 3 от Конвенцията до 8.33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

На това основание е поискал отхвърлянето на предявения срещу „Д. Т. ****“ ЕООД иск като неоснователен и да му бъдат присъдени всички направени по делото съдебноделоводни разноски.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства сключването на договор за превоз, с предмет превоз на закупен от ищеца употребяван автомобил - М. Б. * *** от гр. Х., Г., до седалището на ищеца гр. П., в срок до 26.02.2024 г.

Не е спорно, а и от представеното към исковата молба копие от CMR, неоспорено от ответника, e видно, че автомобил М. Б. * *** е бил натоварен на 17.02.2024 г. Не се спори между страните също, че товарът не е доставен на ищеца в уговорения срок, нито до приключване на съдебното дирене, с твърдението, че е бил откраднат, след като е бил оставен на паркинг в гр. С., ул. "С." № **.

От представените по делото два застрахователни договора се установява, че са били сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица № *************** на "ЗД Е." АД, предмет на която е превозвания автомобил „М. Б. * ***“, застрахован на действителна стойност от 15 120 евро, като застрахован е посочено друго лице, не ищеца, както и застраховка „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № ********** от 10.07.2023 г., сключена със „ЗД Е." АД, валидна до 11.07.2024 г.

От представеното в производството пред първата инстанция с отговора на исковата молба удостоверение от СДВР е видно, че управителят на ответника е заявил противозаконно отнемане на превозвания товар, ведно със специалния автомобил, с който е бил осъществяван превоза, за времето от 25 до 26.02.24г., от адрес гр. С., ул. "С." № **. От 4 съдържанието на удостоверението е видно също така, че е заявено, че в кабината на специалния автомобил са се намирали два броя стартови ключове за М. Б. * ***, както и оригинал на ЧМР за същия.

От представения към отговора на исковата молба договор за наем от 01.07.2023г. е видно, че ответникът е наел, за срок от две години, гаражна площ за три автомобила, като задълженията на наемодателя се изчерпват с предоставяне за ползване на наетата площ свободна и годна за експлоатация.

От представената към исковата молба фактура за покупка на моторно превозно средство, с превод, е видно че за покупката на М. Б. * *** е уговорена покупна цена в размер на 15 120 евро, като за доставка в рамките на ЕС ДДС не е начислено. Уговорено е капаро в размер на 2 900 евро, която сума е уговорено да бъде върната, при получаване на подписано и подпечатано удостоверение за получаване на стоката. За доказателство за заплащане на тези суми са представени в производството пред първостепенния съд извлечения от валутни преводи, които не са оспорени.