Решение № 7279 от 21.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47178/2025
- Вид
- Решение № 7279
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 149970 от 29.09.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 149972 от 29.09.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 48925 от 26.11.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7279 гр. София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147178 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника А. С. Ц. за сумата 4759,45 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 775,45 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 23.05.2025 г., сумата 73,22 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 23.05.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 14, находящ се в гр. София, жк. „Дружба 2“, бл. ..., аб. № 303865 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32071/2025г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на 1 продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът А. С. Ц. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който не оспорва количеството доставена топлинна енергия, както и нейния размер.
Оспорва, че дължи процесните вземания по заповедта, тъй като топлинната енергия е начислена съгласно нищожна клауза, обективирана в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ.
Оспорва, че дължи лихва върху главницата за топлинна енергия, с доводи, че начисляването на такава върху прогнозни сметки е нищожно и представлява нелоялно условие по смисъла на чл. 18, т. 1 от ЗКК (отм.). Оспорва, че дължи главница за доставена услуга за дялово разпределение, тъй като счита, че такава такса се дължи само на третото лице – помагач по делото - „Техем сървисис“ ЕООД. Възразява срещу ОУ на ищеца, съгласно които с третото лице – помагач могат да се уговорят задължения за потребителите, без тяхно участие и съгласие, като ги намира за нищожни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 32071/2025г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 19.06.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу А. С. Ц. да заплати следните суми: сумата 4759,45 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 775,45 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 23.05.2025 г., сумата 73,22 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 23.05.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 14, находящ се в гр. София, жк. „Дружба 2“, бл. ..., аб. № 303865.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба 2 на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 3 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия – подадена молба декларация от ответника за откриване на партида при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. В приетия като писмено доказателство по делото списък на етажните собственици в сградата в гр. София, жк. „Дружба 2“, блок 527, вх. Б като живущ в процесния апартамент № 14 е записано лицето Стефан Цветанов Йорданов, наследодател на ответника по делото, за който също не се установява да е носител на вещно право по отношение на процесното жилище. Други доказателства за собствеността върху имота не са ангажирани, което с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предпоставя извода, че ищецът и ответникът по делото не са страни по правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до процесния имот, находящ се в гр. София, жк. „Дружба 2“, бл. ..., аб. № 303865, съответно искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника. Ответникът е представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съответно процесуалният представител – адв. Р. Д., САК, има право на адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за осъщественото безплатно представителство в исковото производството и в размер на 200 евро за осъщественото безплатно представителство по ч.гр.д. № № 32071/2025г. по описа на СРС, 81 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. С. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. С. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сумата 4759,45 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 775,45 лева, представляваща мораторна лихва върху горната 4 главница за периода от 15.09.2023г. до 23.05.2025 г., сумата 73,22 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 23.05.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 14, находящ се в гр. София, жк. „Дружба 2“, бл. ..., аб. № 303865 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
Разпечатката съдържа 32 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37094f7c-d3d5-4f81-8ccd-61400f9606f6