Решение № 3687 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330115679 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от Д. А. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която се иска признаване на клаузата, включена в т. 3 от раздел „Условия по заема“ в сключения между страните договор за паричен заем № **/** г., предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 733,28 лева, за недействителна.

С определение № 492/13.01.2026 г., постановено по делото, съдът е съединил към настоящото дело № 15678/2025 г., по което същата ищца води срещу същия ответник производство за установяване на недействителността н а друга клауза от същия договор – отново по т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 733,60 лева.

Ищецът Д. А. твърди, че между страните е сключен горепосочения договор за потребителски кредит, по силата на който й била предоставена в заем сумата в размер на 900 лв. при ГПР 10,48 % и фиксиран ГЛП 10 %. В т. 3 „Условия по заема“ на този договор било вменено задължение на кредитополучателя да заплати такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 733,28 лева и такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер н 733,60 лева. Тези такси не били начислени за същински допълнителни услуги, за тях не се дължало отделно възнаграждение и следвало да се включат в ГПР. Понеже това не било сторено, посоченият в договора такъв не съответствал на действителния – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Чрез невключването им в ГПР се целяло заобикаляне на лимита по чл. 19, ал. 4 от ГПР. Поради това клаузите, 1 предвиждащи заплащане на таксите, били недействителна. Претендира разноски.

Постъпили са отговори на исковите молби от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с които претенциите се признават. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че на ** г. са сключили договор за паричен заем № **, по силата на който на ищеца е предоставена парична сума в размер на 900 лв. при ГПР 10,48 % и фиксиран ГЛП 10 %; че в т. 3 „Условия по заема“ от същия са предвидени такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 733,28 лева и такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 733,60 лева; че тези такси не са включени като разход при изчисляване на посочения в договор размер на ГПР. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договори за кредит.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, и предвид обстоятелството, че една договорна клауза не може да е нищожна на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е), съдът намира, че първо следва да се разгледа доводите за недействителност по закона с най-тесен обхват – ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Таксата за експресно разглеждане и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение се намират да съставляват разходи по управление и усвояване на кредита. Тези действия не съставляват отделна от кредитирането услуга, за която кредиторът би имал право на отделно възнаграждение (чл. 10а от ЗПК), а попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР към ЗПК, чийто цифров израз е ГПР. Ето защо, те е следвало да се включат при изчисляване на размера на ГПР по кредита. С оглед съдържанието на договора – това не е сторено, а предвид обстоятелството, че сумарният размер на таксите е надвишава двойния размер на главницата по кредита, явно е че при включването им в ГПР същият ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид изложеното, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите, 2 предвиждаща заплащане на такси за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по процесния договор са нищожни.

Исковете се явяват доказани в своето основание следва да се уважат.

По разноските:

Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 200 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите на т. 3 от раздел „Условия по заема“ от сключения между „КредитТайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, и Д. И. А., ЕГН **********, договор за паричен заем № ** от ** г., предвиждащи заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 733,28 лева и заплащане на такса за за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 733,60 лева.

ОСЪЖДА „КредитТайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на адв. С.

Н. от АК – ** с личен № **, с адрес на кантората: **, сумата от 200 евро /двеста евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3