Решение № 12420 от 25.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12420 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110162925 по описа за 2024 година

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. България 81, бл.3, вх. В, излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление пред Софийски районен съд е образувано ч. гр. д. № 43195/2024 г., по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника длъжник Ц. Т. П., с ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. , бл., вх., ет, ап., която подала възражение, което обуславя интереса от търсената искова защита. Твърди, че на 19.01.2021 г. между Стик Кредит АД и Ц.

П. е сключен договор за потребителски кредит № 667152, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер на 2000 лв. срещу задължението да го върне до 19.01.2023 г. на 24 вноски по 290.90 лв. Поддържа договорът да е сключен в изискуемата форма и съдържание с ГПР 42.58%. Кредитополучателят на изпълнил задълженията си към момента на изтичане на срока на договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.7.23 г. Стик Кредит АД прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора за кредит /за главница, договорна лихва и лихва за забава/. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответницата дължи сумите: 1 795.13 лева главница, ведно със законна лихва за период от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 530.44 лева договорна лихва за период от 19.01.2021 г. до 19.01.2023 г. и 682.70 лева мораторна лихва за период от 19.01.2023 г. до 28.06.2024 г. Претендира разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете. Първо твърди недопустимост на производството поради образувано по-рано по подадена от нея искова молба гр.д.№ 61238/22 г. с предмет прогласяване нищожността на договора за кредит. По същество оспорва наличието на валидно сключен договор. Не 1 оспорва подписването от разстояние на договора, но оспорва получаването на сумата и доколкото договорът за заем е реален, твърди липса на сключен договор и неприложимост на уговорките му. Твърди нищожност на договора, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК, поради което дължима е само чистата стойност на кредита. Твърди и извършени плащания, с които всички задължения са погасени. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.

По делото се установи, че на 19.01.2021 г. между „Стик – Кредит“ АД и Ц. П. е сключен договор за потребителски кредит № 667152 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 2000 лв. срещу задължението й да го върне до 19.01.2023 г. на 24 вноски по 290.90 лв. всяка. Неразделна част от договора са Приложение № 2 относно условията на кредита и погасителния план, и Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 2, размерът на кредита е 2000 лв., при срок на кредита – 24 месеца, който да се върне на 24 вноски, по 290.90 лв. всяка, лихвен процент на кредита – 36 %, ГПР – 42.58 %, общ размер на всички плащания 3074.71 лв., /в случай че не е осигурена гаранция от заемополучателя и за него е възникнало задължение за неустойка, общо дължимата сума възлиза на 6981.60 лв./ последна вноска с падеж 19.01.2023 г. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита.

До този извод /че договор е сключен/, съдът достигна, съобразявайки заключението на приетата по делото ССчЕ, което кредитира като обективно и компетентно и от което се установява, че на 19.01.2021 г. в полза на ответницата е преведена сума в размер на 482.98 лв. /за което вещото лице е приложило извадка от платежно нареждане, издадено от „СтикКредит“ АД/, а с останалата част /до размера от 2000 лв., съгласно постигнато съгласие между ответницата и „Стик-Кредит“ АД/ в размер от 1 517.02 лв., са погасени задължения на ответницата по предхождащ договор за заем, сключен между нея и „Стик-Кредит“ АД – договор за кредит № 655971.

Според чл. 7 от договора за кредит, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от три дни да го предостави /поръчител или банкова гаранция/. В стандартния европейски формуляр е предвидено предоставянето на едно от обезпеченията.

От заключението по ССчЕ се установява и че в счетоводството на „Стик-Кредит“ АД са отчетени плащания в общ размер на 3 479.71 лв., с която сума за погасени част от задълженията по процесния договор, както следва: 204.87 лв. главница, 544.28 лв. договорна лихва, 2 174.06 лв. неустойки, 532.68 лв. такси, разходи, неустойки за просрочие, 23.82 лв.

2 наказателна лихва за просрочие. По счетоводни данни, дългът към 18.07.2024 г. /без сумата за неустойка съгласно чл. 17 от договора/ е в размер на 3008.27 лв., от които 1 795.13 лв. главница /която сума е формирана с оглед платеното задължение от 204.87 лв./, 530.44 лв. договорна лихва /формирана с оглед плащането в размер на 544.28 лв./ и 682.70 лв. законна лихва за забава за периода от 19.01.2023 г. до 28.06.2024 г. Доколкото в счетоводството на „Стик-Кредит“ АД са отразени задължения за неустойки и съответно плащания по тях, то следва, че ответницата не е изпълнила задължението си да предостави обезпечение по чл. 7 от договора, поради което е начислена предвидената в чл. 17 от договора неустойка, което е погасявано до размер от 2 174.06 лв. Според заключението, размерът на ГПР без в същия да е включена неустойка, е в размер на 42.66 %, а при включването – 380.04 %.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „Стик Кредит“ АД /цедент /, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Според извадка от Приложение 1, предмет на цесията е и вземане срещу Ц. П. по договор 667152 от 19.01.2021 г. в размер на 1 795.13 лв. главница, 530.44 лв. договорна лихва, както и други суми, които не са предмет на настоящото производство, тъй като са обозначени като такси и други задължения, а съгласно заключението на ССчЕ, чрез договора за цесия, в полза на ищеца е прехвърлено и вземането за лихва за забава в размер на 682.70 лв. за периода 19.01.2023 г. – 28.06.2024 г.

Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.58%, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – задължението за неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на 3 главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е налице изключението по чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е да върне заема. Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за изпълнение задължение от потребителя заедно с месечните вноски, представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че тази неустойка е част от общия разход по кредита за потребителя, поради което подлежи на включване в ГПР. Невключването й в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Отделно от това, при включване на неустойката в ГПР, то размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на 380.04 %.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.

В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Макар и в случая да не се претендира неустойка, то следва да се съобрази, че такава е била начислена и платена от ответницата.