Определение № 22668 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22668 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110116250 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по преждевременно дадени указания за предявяване на иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК от заповеден съд.

Производството е образувано по искова молба/ИМ/ вх.№ 183008/09.06.2026г., подадена от Т.С. ЕАД (ищец), ЕИК *********, срещу Г. Д. Я. (ответник), ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 1960/12.09.2025г. по заповедно по ЧГД№ 3050/2025г. по описа на РС-Враца, по чл. 410 ГПК.

За преценка допустимостта на иска предявен по указания на заповеден съд по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК настоящия съдебен състав разгледа цялото заповедно производство, което е изцяло електронно дело в ЕИСС, съгласно правилата на ГПК приети и в сила след 1.7.2025г.

След като разгледа материалите по заповедното дело, настоящия съдебен състав достига до извод, че предявената ИМ е недопустима, като исковото производство е образувано при липса на положителните предпоставки за предявяване на искове, защото всъщност ЗИ издадена по заповедно по ЧГД№ 3050/2025г. по описа на РС-Враца е влязла в сила и следва да се издаде изпълнителен лист/ИЛ/ по нея в полза на заявител-ищец, а не да му се дават указания за предявяване на ИМ, което е направил заповедния съд, защото не е изпълнил в пълнота разпоредбата на чл.47 ГПК.

Исковият съд, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл.47, ал.1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по заповедното дело развило се по ЧГД№ 3050/2025г. на РСВраца, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението е направена справка за адреси на 1 длъжника, като е установено, че това е адреса по заявлението по чл.410 ГПК.

Заповедния съд е дал указания по връчването и залепването на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, но не е дал указания на призовкаря/връчителя да събере сведения дали длъжника живее на адреса. Такова отбелязване въобще липсва. Установено е само, че не се е отзовал на съобщенията да се яви в съд, за да получи ЗИ.

Длъжника е търсен и чрез работодател, но е установено, че на адреса няма фирма, фирмени знаци, офис, служители.

Следователно в заповедното дело липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК. Няма данни, че длъжника е напуснал адреса си, който е регистрирал и който е установен от съда след справки в НБДН.

Връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи-с три имена, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса, евентуално кога го е напуснал. Връчителят не е отбелязал никакви обстоятелства, при които е залепено уведомлението.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни дадени предпоставки:

1/ Връчването да е извършено при условията на чл.47, ал.1 вр.ал.5 ГПК;

2/ Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини в закона – чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

3/ Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни, като следва да се посочат имената на лицето и в какво качество дава сведенията.

Ако ЗИ е връчена чрез залепване по чл.47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, ЗИ влиза в сила, и се издава ИЛ, като се прилага чл.415, ал.1, т.2 ГПК по аргумент на противното. Ако се издаде ИЛ по ЗИ най-малкото се спестяват допълнителни разходи за образуване на исково производство, които биха били в тежест на самия длъжник, ако исковете предявени срещу него бъдат уважени, а много вероятно ще се направят разходи за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, което още повече ще утежни положението на длъжника.

От прибързаните действия на заповеден съд всъщност последиците за длъжника са такива, че правата му по никакъв начин не са охранени от съда.

Поради всичко изложено до тук, исковия съдът достига до извод, че не са били налице предпоставките за даване на указания (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 6036/01.06.2026г.-няма установяване, че длъжника не живее на адреса).

Според нормата на ГПК се дават указания за иск, когато ЗИ е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното 2 населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка (данни, че длъжник не живее на адреса), то следва да се издаде ИЛ, като се приеме че ЗИ е влязла в сила.

Заради процесуалния характер на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, същата се прилага за заповедните производства, независимо от кой съд е разгледано делото, поради което исковият съд прекратява производствата във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса, на който е извършено залепването, като исковият съд връща делото на заповедния съд за надлежно връчване на ЗИ или за издаване на ИЛ, след като е влязла в сила. (в този смисъл виж Определение № 379/06.01.2020г. по ГД№ 20716/2019г. на РС-Варна, Определение № 304/22.03.2020г., по ГД№2464/2019г. на РС-Ловеч и др.).

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, какъвто е заповедния, а преценява дали по допустим начин е образувано пред него исковото производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане по чл.422 ГПК( в този смисъл виж Определение № 1542 от 20.07.2018г. по ВЧГД№ 1652/2018г. на Окръжен съд - Пловдив).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.10а на ТР № 4/2013 от 18.6.2014г. по ТД№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство(заповедния съд).

Също така настоящия съдебен състав намира за необходимо да допълни, че дори да не е законово уредено, след справки за установяване на мобилен телефон за длъжника, заповедния съд е напълно във възможност да го уведоми за явяване в съд и получаване на издадената ЗИ, и за възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК или по чл.414а ГПК, като по този начин самия длъжник би могъл да организира защитата си по съдебните производства и да прецени дали да плати дължимите суми още на етап заповедно производство по издадената ЗИ или да продължи производството като подаде възражение по чл.414 ГПК. От установената практика в СРС по заповедни дела, доста често длъжниците са откривани по телефон и се явяват в съда, за да получат ЗИ, след което организират защитата си по делата.

Исковата молба/ИМ/ следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК, а производството по исковото дело – прекратено, като след влизане в сила на настоящия съдебен акт следва да се изпрати по ЧГД№ 3050/2025г. на РС-Враца, за да се издаде ИЛ, след като се констатира, че ЗИ е влязла в сила, като по аргумент на противното по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се констатира, че длъжника живее на адрес, който е регистриран в НБД, след като не са събрани категорични данни, че не живее на този адрес и е залепено уведомление по чл.47 ГПК.

3

Заповедния съд би могъл отново да даде указания за връчване с лепене на уведомление по чл.47 ГПК, но тогава изрично следва да се съберат сведения, че длъжника не живее на регистрирания от самия него адрес.

ЗИ издадена по заповедното дело не може да се обезсилва в тази хипотеза, защото след стабилизиране на настоящото определение следва да има допълнително произнасяне на заповедния съд, след преценка дали ЗИ е влязла в сила и дали по нея следва да се издаде ИЛ.

Така мотивиран исковият СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима искова молба/ИМ/ вх.№ 183008/09.06.2026г., подадена от Т.С. ЕАД (ищец), ЕИК *********, срещу Г. Д. Я. (ответник), ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 1960/12.09.2025г. по заповедно по ЧГД№ 3050/2025г. по описа на РС-Враца, по чл.410 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по ГД№ 16250/2026г. по описа на Софийски районен съд, 2ГО, 163-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от уведомяване на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се изпрати само на ищеца със съобщение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по ГД№ 16250/2026г. по опис на СРС, 163-ти състав, 4бр.служебно изготвени на 19.6.2026г. справки за актуални адреси и работодател на ответник Г.Я..

След влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от същото да се изпрати за преценка на заповедния съд по ЧГД№ 3050/2025г. по описа на РС-Враца във връзка с ново връчване или издаване на ИЛ по ЗИ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4