Решение № 3 от 08.01.2024, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 285/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 121а, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1, б."б" · Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Велики Преслав, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200285 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба о т „АЛДИ КОМЕРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202221469 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дойран" № 15, представлявано от В. М. В., срещу Наказателно постановление № 27 2300130/06.10.2023 г. издадено от За Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 3, ал. 1, б.“б“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, за което се сочи, че е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Възоснова на изложени подробни аргументи се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи, касателно издаването на НП при неизяснена от страна на АНО фактическа обстановка.
Въззиваемата страна, намира, че НП е законосъобразно и правилно и следва изцяло да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.08.2023 г., около 11.00 часа, при извършена от служители в Дирекция “Инспекция по труда“ – гр.Шумен сред които и св.Т. проверка, по спазване на трудовото законодателство на строеж „Реконструкция на съществуващ довеждащ водопровод от местност „Рибника“ до с.Тушовица, община Върбица“, изпълняван от екип на „АЛДИ КОМЕРС ГРУП“ ЕООД и проверка на 01.09.2023 г. на представени от страна на дружеството документи, било установено, че „АЛДИ КОМЕРС ГРУП“ ЕООД, в качеството му на работодател, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал на 21.08.2023 г. до извършване на работа свързана с предоставянето на работна сила, а именно – охрана, св.А. И. Д., без да му е предоставил преди постъпването на работа екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключен с него трудов договор № 420/21.08.2023 г. Същият, видно от протокол за постъпване на работа към ТД, постъпил на 21.08.2023 г., като на същата дата е документиран начален инструктаж по БЗР, както и ежедневен такъв за дните след 21.08.2023 г., до извършване на проверката. Установено било, видно от представена справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, че същата е генерирана в системата на НАП на 23.08.2023 г., съгл.изх.
№22388233399265/23.08.2023 г. в 18:27 ч.
На 20.09.2023 г., на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 27-2300130 за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ . Същият бил подписан без вписани възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения 7-дневен срок.
Н а 06.10.2023 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 3, ал. 1, б.“б“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.Т. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, естеството на работа в посочения обект, съгласно сключения на 21.08.2023 г. от св.Д. трудов договор, присъствието на същия там в деня и часа на проверката и обективираното в дадените пред проверяващите органи обяснения, според които работел от месец май в обекта като охрана от 18.00 ч. до 08.00 ч. с надник от 40,00 лева, като обяснил присъствието си в с провеждане на разговор с багериста „Н.“, както и липсата на уведомление от ТД на НАП за сключения с него трудов договор № 420/21.08.2023 г. , съгласно изискванията на трудовото законодателство, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници касателно посочените факти. Същите изцяло кореспондират и с изложеното от св.Д., извън направеното от същия допълнение към тях в с.з, досежно обстоятелството, че поддържа посоченото 2 от него пред проверяващите, но с уточнение, че работел с прекъсване на обекта от месец май, като трябвало да започне за постоянно в понеделник /21.08.2023г. /работа, за което и в петък подписал документи, но се бил разболял и встъпил едва в сряда вечерта/23.08.2023 г./, във връзка с което и през деня отишъл на обекта да се уговори с багериста, когато и била извършена проверката. Съдът не кредитира в тази си част показанията на разпитания свидетел, доколкото от една страна при преценката на същите съобрази, че те са изолирани от останалия доказателствен писмен материал, предвид че датата на сключване на трудовия договор със св.Д. е посочена в същия като 21.08.2023 г., в протокола за постъпване на работа подписан от страните е вписана дата 21.08.2023 г., в представените извлечения /заверени копия/от страниците на книгата за начален и ежедневен инструктаж е вписан направен първоначален такъв на св.Д. на 21.08.2023 г., както и ежедневен на 21.08.2023 г., на 22.08.2023 г. и на 24.04.2023 г. Същите са нелогични касателно заявеното от страна на свидетеля лично посещение на обекта на 23.08.2023 г. за уговаряне с багериста „Н.“, предвид твърдяната телефонната комуникация преди това между двамата във връзка със заболяването на свидетеля, за което не се и представиха доказателства. На последно място при показанията на св. Д. съдът отчете служебната му заинтересованост, както и това, че заявеното от същия е релевирано първоначално едва в съдебно заседание при разглеждане на делото пред настоящия съд.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като аргументите за това са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В съставения АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на дружествотожалбоподател. Актът е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ и връчено срещу подпис на представител на дружествотожалбоподател. Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.
В случая, съдът намира за доказано, че датата, на която св.Д. е постъпил на работа е 21.08.2023 г. и към същата, което се установява от събраните по делото доказателства, дружеството, в качеството му на работодател на 3 посоченото лице, го е допуснало до работа и н е м у е връчило копие на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на сключения трудов договор № 420/21.08.2023 г. Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 62, ал. 5 КТ е регистрирано на 23.08.2023 г. в 18:27 ч.в системата на НАП , т. е. след постъпване на работника на работа. Констатираното в хода на проверката административно нарушение е описано точно и ясно, като обаче настоящият съд намира, че неправилно е квалифицирано в издаденото НП от правна страна като неспазване на изискването по чл. 3, ал.1, б.“б“от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, доколкото п ри така направената фактическа обстановка е налице неизпълнение на задължение при осъществяване на дейността на юридическото лице-жалбоподател съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ, подлежащо на санкциониране съгласно чл. 414, ал. 3 от К.
Разпоредбите на чл. 63 КТ предвиждат, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Именно в това се изразява и констатираното и описано в НП нарушение –работникът е допуснат до работа на 21.08.2023 г. без да му е представено уведомление към датата на постъпването му на работа, тъй като такова все още не е било подадено В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и приложения от АНО материален закон, но съдът с оглед изложените съображения, при липса на изменение на съставомерните описани факти в наказателното постановление намира, съобразявайки и Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., че в случая следва да се преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и да се постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, доколкото тази възможност е предвидена, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като с е преквалифицира извършеното нарушение, съдът да измени НП, прилагайки закон за еднакво наказуемо административно нарушение, а именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.
С оглед на изложеното, посочената и при цифровото изписване като нарушена и б.“б“, вместо относима към конкретиката, но не и с оглед съставомерността на нарушението, според настоящия състав б.“а“на чл.3, ал.1, т.1 о т визираната Наредба за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ/ в която се предвижда, че Уведомлението по чл.62, ал.5 се изпраща в тридневен срок от:а) сключване на трудовия договор;б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ/, не се явява водещо до невъзможност нарушителя да разбере за какво е санкциониран и съотв. да се разглежда на плоскостта на допуснат съществен процесуален порок, в контекста именно на изразеното фактическо описание в обстоятелствената част на НП и приложимото според настоящия състав материално право.