Присъда № 8 от 08.02.2024, Районен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 8 от 08.02.2024 г., постановена по НЧХД № 782/2023 г. по описа на ПРС, НК, VI-ти наказателен състав.

Производството по делото е образувано по повод на тъжба, подадена от тъжителката С. Й. И., ЕГН:********** против подсъдимия Б. Д. М. - роден на ********* г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. *********“ ***, *********, *********, *********,*********, ********* /към момента на деянието/, ********* гр. С., с ЕГН:**********, с която спрямо подсъдимия е било повдигнато обвинение, за това че на 10.04.2023 г. около 8,30ч., в с. К., общ. П., ул. ***, причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, като я ударил с дясната ръка в лицето, а с лявата в корема, като последната била бременнапрестъпление по чл. 130 ал.2 от НК.

В хода на съдебното производство тъжителката е отправила искане да бъде конституирана в качеството й на граждански ищец, като съдът не е приел с мотивирано протоколно определение предявената гражданскоправна претенция, като е посочил, че същата би могла да бъде реализирана и по гражданскоправен ред.

В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя- адв.

Д. поддържа обвинението и в пледоарията си по същество на делото счита, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъпления по чл. 130, ал.2 от НК, поради и моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за виновен, съобразно обвинението по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс и да му наложи наказание по реда на чл. 78а от НК.

Претендира разноски

Тъжителката се явява в съдебно заседание и се придържа към казаното от своя повереник.

Защитата на подсъдимия – адв. А. моли за постановяване на присъда, с която нейният подзащитен да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, за което излага подробни съображения, алтернативно пледира приложение на института на реторсията в случая, като сочи, че по делото безспорно се доказва, което било видно и от друго съдебно производство, водено между същите страни, че са налице данни, обективирани и в обясненията на подсъдимия по делото, че пострадалата го е държала и стискала за тестисите и поради това същата му е причинила болка, в какъвто смисъл се произнесло и вещото лице, и моли съдът ако приеме, че въобще е доказано обвинението, което защитата отрича, да освободи и двамата и да не им наложи наказание, понеже ако се приеме, че е причинена болка, то всеки от двамата е причинил такава на другия. Застъпва пространно тезата, че подсъдимият дава много подробни обяснения по делото и спомага за разкриване на обективната истина по делото, докато частното обвинение по никакъв начин сочи, че не е успяло да докаже своята обвинителна теза и което според защитата има за последица постановяване на оправдателна присъда. Излага също и че подсъдимият не имал какъвто и да било умисъл при действията си, и че не би ударил съзнателно бременна жена, което и последният сам отрича да е сторил, макар и да сочи, че в суматохата е възможно да й е ударил шамар, но това е станало след като е изпитал силна болка от стискането за тестисите от страна на тъжителката. Защитата моли да не се кредитират и показанията на свидетеля- съжител на пострадалата, тъйкато същите са в близки отношения и че противоречат на доказателствата по делото. Сочи и че няма доказателства по делото, които да са ангажирани от 1 частното обвинение, за да докаже обвинението, а и експертизата приета по делото е на база хипотези и твърдения по делото. Моли за произнасяне в посочения смисъл.

Подсъдимият в последната си дума, моли да бъде признат за невинен, като сочи че не се чувства виновен. По делото неколкократно дава подробни обяснения за случилото се.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. Д. М. - роден на ********* г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. *********“ ***, *********, *********, *********,*********, ********* /към момента на деянието, като след служебна справка, предвид заявеното от страните за наличие и на друго производство от частен характер между същите страните, съдът установи, че действително между страните се е водило за същото твърдяно деяние но с тъжител Б. С. М. /фактически съжител на тъжителката/ срещу същия подсъдим НЧХД №781/2021г, завършило с Присъда №31 от 27.06.2023 г., влязла в сила/, ********* гр. С., с ЕГН:**********.

Подсъдимият Б. Д. М. притежавал вилна двуетажна къща в село К., община П., ул. ***, където живеел сам, като парцелът закупил през 2006 г., и изграждал къщата си повече от десет години като поддържал двора си, имал и шадраван и живеел сам. Не отглеждал животни и нямал домашни любимци.

От западната страна на неговия имот, се намирал имотът на свидетеля Б. М. и на брат му Л. М., като между двата двора нямало зид, а телена ограда с височина около два метра. Съседната къща представлявала също двуетажна къща, като същата съседите му придобили през пролетта на 2017 г, с петстотин квадратни метра двор, като къщата представлявала постройка от приземен етаж, два жилищни етажа и таванска част, като братът на св. М.- Л.

С. М., който бил международен шофьор и рядко пребивавал там, като притежавал половината от къщата, а св. М. притежавал останалата половина, като си били разделили - втори етаж от къщата за св. Б. М., а на брат му бил първият етаж от къщата. Когато си купили къщата и започнали да я ремонтират имали строителни материали в двора, имали и външна тоалетна в двора, и още към този момент започнали първите спорове със съседа имподсъдимият Б. Д. М. първо досежно миризмата от външната тоалетна, от която съседът се оплаквал, но тъй-като я ползвали семейството на М. я оставило и същата си стояла в двора. Конфликтите обаче реално възникнали впоследствие, след като през 2020 г. съседите на подсъдимия си взели улично куче, което държали в клетка на двора и не му почиствали регулярно, а самият двор от западната страна бил разграден и оттам влизали и други животни и кучета, разнасяла се воня, мухи и неприятни миризми. За кучето грижи полагали двамата братя и основно свидетелят Б.М., тъй-като брат му често отсъствал. Същевременно обаче и М. и жена му – тъжителката С. И., живеели в град С., и идвали спорадично през седмицата или на две седмици в къщата, поради което и затвореното куче, се изхождало в клетката на около 10 метра от оградата със съседа им подсъдимият и лаело много, както денем, така и нощем, което пречело на съседа им-подсъдимият, който се оплаквал както от миризмата, която определял като „воня“, така и от непрекъснатото лаене на затвореното куче, като твърдял, че те не се държат хуманно с животното. Периодично, когато видел съседите си М. им казвал за проблема, 2 но същите били просто забележки, и в началото не стигали до конфликти, като макар и да бил виждал тъжителката И. да се разхожда в двора и да е заедно със св. Б. М., то подсъдимият не общувал с нея и двамата не разговаряли. С течение на годините обаче и пребиваването на кучето, непредприемането на мерки от страна на съседите му по отправените забележки, се стигнало до конфликт, словесен такъв между подсъдимия и св.

Б. М., на 30.03.2023 г. сутринта, когато след като подсъдимият М. отново отправил забележки по повод на кучето на намиращия се на двора свидетелБ. М., двамата взаимно си обменили обидни реплики, като св. М. нарекъл подсъдимия- „путка и дърт педераст“, а от своя страна подсъдимият му казал –„фъстък и дребосък“, като подсъдимият бил на терасата на първия етаж на своята къща, на около три метра от оградата, а свидетелят при клетката на кучето, за да го храни, тоест на около 6-9 метра се намирали, когато си обменили репликите помежду им, защото подсъдимият негодувал, че със затопляне на времето миризмата ставала непоносима и не можел да отворя прозореца или да излиза на терасата в собствената си къща. Тъжителката И., излязла и видяла конфликта, но не взела никакво участие. Подсъдимият М., останал много засегнат от циничните изрази, с които бил наричан, и решил при първа възможност да поиска извинение за тези обиди от Б., като бил и силно афектиран от същите.

Такава възможност подсъдимият видял на 10.04.2023 г., сутринта около 8.00-8,30 часа, когато видял че Б. и жената, с която съжителства са в имота си, и излизали като ги видял надолу по улицата, защото колата, която Б. управлявал, я паркирал на улица ***, Г-образна на тяхната улица ***, защото улица *** била в лошо състояние и много трудно проходима.

Подсъдимият видял, че св. М. е заедно с приятелката си /тъжителката/, и че двамата слизали надолу от ул. „***“ и завили в дясно към ул. „****“, към паркиралия си автомобил. Тогава подсъдимият бързо си обул маратонките и ги догонил, преди да се качат в колата си, като св. М. носел торби, а св. И. била малко зад него, когато чули как някой тича към тях, като когато ги застигнал и в частност св. М., успял да му покаже среден пръст, след което подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на главата / като показването на среден пръст, е възможно и при носене на торби, но конфликтът между двамата видно от служебна справка в ЕИСС е бил предмет на разглеждане по НЧХД № 781 от 2023 г. по описа на ПРС, със страни – подсъдимият и тъжител- св. М., за същата случка/, като св. М. се обърнал да се защити, и настанало сборичкване между двамата, при което и двамата ръкомахали един към друг, като подсъдимият е видимо / а заявено и в сз.183 см висок/ доста по- висок от свидетеля и успял да му нанесе още удари в главата и в областта на слепоочието, като видяла това, тъжителката И. решила да помогне на мъжа си и застанала между двамата, които били лице с лице един към друг, а тя застанала между тях, с лице към подсъдимия, за да предпази св. М., който бил видимо доста по-нисък от подсъдимия, да не бъде удрян. Същевременно свидетелят бил успял да хване подсъдимия за ревера и го бил изблъскал да една ограда, твърда с колове и плътна, където бил опрян с гръб подсъдимия, като свидетелят М. бил хвърлил торбите още при първия удар и двамата се били избутали вече от първоначалното място, където било колата през другия край на улицата на метър-два, в другата посока.

Тъжителката, застанала между тях се опитвала да ги разтърве и да спаси мъжа си, като обаче и двамата продължавали през нея да ръкомахат и да се опитват да си нанасят удари, при което тъжителката С. И., която също започнала да 3 ръкомаха, одрала по лицето подсъдимия, стиснала го два пъти силно за тестисите, при което последният изпитал силна болка, и й ударил шамар в лицето с дясната си ръка областта на бузата и ухото, без да знае към момента, че същата е бременна, като последната била с връхно облекло- яке. В този момент, инстинктивно св. Б. извикал, че жена му е бременна и конфликтът бил преустановен и подсъдимият си тръгнал по улицата. През време на цялата случка, която продължила, не повече от 4-5 минути, на улицата, освен участниците в конфликта, нямало други лица, свидетели на случилото се.

Подсъдимият след като се прибрал у дома си видял одраскването по лицето си, но не потърсил медицинска помощ, като още в негово присъствие двамата се обадили на 112 и съобщили за инцидента. Подсъдимият бил потърсен два дни по-късно за даване на обяснение от служител на РУ в село Р..

Св. М. и тъжителката И., не изчакали на място пристигането на екипа на полицията и линейка, а си взела багажа от пътя и със собствения си лек автомобил, слезли в селото, за да отидат да подадат жалба в Кметството в село К., защото искали да пуснат жалба до кмета и да се оплачат от своя съсед. Именно там пристигнали и полицията и линейката, като св. М. бил прегледан на центъра на селото, като му била прегледана главата, било му измерено кръвното. Тъжителката И. не била прегледана, като същата се обадила по телефона на лекаря си- д-р В. / гинеколог/ и попитала за извънреден преглед, като му казала, че е имало конфликт и е притеснена и той и обяснил, да отидат, когато си свършат работата с полицията.

Междувременно, двамата /свидетелят Б. М. и жена му-тъжителката И./ отишли първо до болницата в град Перник, УМБАЛ „Р. Ангелова“, където съдебният медик, д-р С., описал в СМУ какви увреждания са били установени по свидетеля М., окачествяващи признаците на лека телесна повреда / видно от представената прокурорска преписка, където е представено и процесното СМУ, то видно от него прегледът е бил –„В 10.20 часа на 10.04.2023г. ..в Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, за което на М. му било издадено съдебномедицинско удостоверение №71/2023г., с изх. № 75/10.04.2023г. При прегледа съобщил, че по-рано същия ден, около 08.40 часа, негов съсед го удрял с юмруци в областта на лицето. При прегледа се установили лек оток и охлузване в лява челна област на главата и в лява слепоочна - окосмена област на главата, кръвонасядане с лек оток по долния клепач на ляво око и лява ябълчна област с нишковидно охлузване в ябълчната област. Според медицинския експерт, причинените на частния тъжител травматични увреждания, констатирани при извършения спрямо него преглед са получени в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, съобщени от прегледания, а именно в резултат от нанесени удари с юмруци при инцидент настъпил на 10.04.2023г. около 08.40 часа. Дал заключение, че поотделно и в съвкупност, те са причинили на Б. М. страдание...“/, като свидетелката И. не била преглеждана, като не казала да има и оплаквания. След съдебния лекар двамата с автомобила си отишли във Второ районно управление- град Перник, където това, което устно били разказали пред полицейския екип, го записали и в сведения, като и в сведенията на двамата, не се описва удар в корема на тъжителката, а само „удар /шамар/ в лицето, врата /за сведението на М./ и „някъде по тялото“ /пак там/. Едва след като приключили всички тези задачи, понеже по сведение на св. М., тъжителката С. не „била в такова състояние, че да отидат първо на гинеколог“, като още пред кметството казала на мъжа си „претърпях уплах“, поради което и чак тогава двамата 4 тръгнали към град С., за да бъде прегледана тъжителката И. от личния й гинеколог- св. И. В.. В ранния следобяд двамата били в Поликлиника „България“, гр. С., *********, като времето за изчакване било макс около половин час, и тъжителката била приета от своя гинеколог- св. В., като по данни на мъжа й, заявени в с.з. за състоянието на тъжителката същият казва-„Болки не мога да кажа по-скоро да е изпитвала. Изпитва огромен уплах и страх по-скоро от нанесения психически стрес. Лекарят я прегледа на ехограф и каза, че за наше огромно щастие няма щети по плода. Също така няма и по нея. Препоръча й да бъде спокойна, да не се притеснява, че няма нищо, което да я притеснява.“Прегледът при д-р В. продължил около 15-20 мин, по време на същия, като лекарят изначално се занимавал в рискови бременности, каквато била и тази на тъжителката И., която макар и да била заведена по Здравна каса, за извънредни прегледи заплащала такса, а именно такъв бил и прегледът на 10.04.2023 г., следобяд, като по време на същия тъйкато по телефона казала на лекаря си, че „се е случило нещо, което я притеснява“, лекарят решил да провери тоновете на бебето, като И. била вече в пети месец, да види как е плода и да я успокой, тъй-като последната била разстроена, но не твърдяла да е удряна в корема /св. В.-„...Не си спомням въобще да е твърдяла дали е била удряна в суматохата. Не мога да кажа, защото не съм я разпитвал обстойно. Беше доста разстроена. Каза, че в един момент е била между тях двамата и при цялата физическа саморазправа също е имала физически допир и контакт с въпросния човек, който ги е нападнал..“.. „Нападнал ги“ е по нейни думи...“ Не помня да ми е казала, че е ударена в корема / . По прегледа на И. й бил направен ултразвук на бебето, което било добре, като докторът й увеличил магнезия, който приемала и преди това, както и нош-пато, което също приемала. Била прегледана на ехограф. Нямала никакви видими увреждания, като субективно се оплаквала от болка долу в корема под пъпа, и й бил извършен и преглед, с трансдюсер, измерващ контрактивността на матката и нейната плътност, било установено, че има чувствителност на матката, което се получавало и при стрес, изпитан от пациента и не може да се каже дали е причинено от удар, като видими травматични увреждания, докторът не констатирал, а пациентката твърдяла субективни оплаквания от болка в корема, поради което и в издадения амбулаторен лист от прегледа / Амбулаторен лист № ********* /10.04.2023 г., находящ на страница 5 от делото..без подпис на пациент и без положен печат на болничното заведение, но с посочен УИН на лекаря № *********. и негов подпис, потвърден в с.з., и паказан на страните и съда и с подпис на пациент в мобилно приложение програма Консенто, където се качвали процесните амбулаторни листове, след издаването им/,, тези оплаквания били отразени, но в обективни данни било посочено- „Без оплаквания“, като амб лист бил генерира с час. 14.40 ч на 10.04.2023 г. и не е бил отчетен към Здравната каса /видно и от представената справка от НЗОК по делото/, защото не спадал към групата на отчетените амбулаторни листове, защото е частен и е за извънреден преглед. В с.з св. В., на допълнително зададени въпроси изрично е отговорил, че рисковата бременност на И., се дължи на „имплантацията в ранните седмици на бременността“, която определя „рисковата бременност“, с цел да не развие високо кръвно налягане и бебето да не започне да изостава, която обаче не можело да се предизвика от обективни или субективни фактори, а се явявала от имплантацията. В заключение, лекарят е посочил, че краят на месец август 2023 г., И. е родила здраво бебе.