Присъда № 57 от 07.11.2025, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда №57/07.11.2025г. постановена

№380/2025г. по описа на Районен съд- Хасково по

НОХД

Против подсъдимия М. В. И. от **************, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура- Хасково, за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец април 2022г. до месец юни 2024г. включително, в гр.Хасково, след като е осъден с влязло в сила на 24.10.2019г. съдебно решение №178/01.10.2019г. по гр. дело №295/2019г. по описа на Районен съд- гр.Момчилград, да издържа свои низходящи - дъщеря си Е. М. И. с ЕГН: ********** и сина си Д. М. И. с ЕГН:

**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски, съответно по 150 /сто и петдесет/ лева месечно за Д. М. И. и 180 /сто и осемдесет/ лева месечно за Е.

М. И., или общо 330 лева месечно за двете деца, на обща стойност 8 910 лв.

Прокурорът при Районна прокуратура- Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Счита, че е нямало никакви пречки подсъдимия да намира средства за издръжката на децата си, а документите за здравословното му състояние били единствено смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Пробация“ за срок от 1 година.

Подсъдимият М. И. – редовно призован чрез неговия упълномощен защитник, не се явява, не взема становище по обвинението.

Упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за присъда, с която на подсъдимия да бъде наложено предвиденото наказание „Пробация“ за минималния предвиден срок. Изтъква доводи за това, че здравословното състояние на подсъдимия не позволявало да работи пълноценно, а и разходите по престоя му в чужбина били високи.

Конституираните като частни обвинители- Е. М. И. с ЕГН: **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка- С. Е. Б., и С. Е. Б.- в качеството й на майка и законен представител на малолетния Д. М. И. с ЕГН:

**********, лично и чрез упълномощен повереник считат обвинението за доказано от обективна и субективна страна, считат, че престъплението е извършено умишлено, пледират за признаването на подсъдимия за виновен и за налагане на предвиденото в закона наказание.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. В. И. и св.С. Е. Б. сключили граждански брак на *********.

По време на брака им се родили две деца- на ********* се родила дъщеря имсв.Е. М. И., а на *********. се родил синът им - Д. М. И..

С течение на времето отношенията между съпрузите се влошили и така те стигнали до решение за раздяла. С Решение № 178/01.10.2019г.- в законна сила от 24.10.2019г., постановено по гр.дело № 295/2019г. по описа на Районен съд- Момчилград, бракът между подс.М. И. и св.С. Б. бил прекратен с развод.

Със същото решение на Районен съд– Момчилград, упражняването на родителските права по отношение на децата - непълнолетната Е. И. и малолетния Д. И., били предоставени на майката - св.Е. Б.. Съдът определил 1 режим на лични отношения на децата с баща им, както и присъдил подс.М. И. да заплаща в полза на детето си Е. И., месечна издръжка в размер на 180 лева, и да заплаща в полза на детето си Д. И. месечна издръжка в размер на 150 лева- до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като издръжката да се заплаща на майката на двете деца- св.С.

Б..

След влизането в сила на съдебното решение по гореописаното дело, подс.М.

И. се преместил да живее и работи в Обединеното Кралство, където работел за по няколко месеца, след което се прибирал в РБългария. Започнал да плаща, но нередовно издръжката за децата си, като междувременно заживял със св.З. М.

Ш..

От месец октомври 2019г. до месец юни 2024г., подс.И. платил сумарно сумата от 9925,95 лв. за издръжка за двете си деца, което е установено с представени платежни документи /банкови извлечения/ от ********* от банковата сметка на С. Б., както и от платежни документи за преводи през платформата „Опал трансфер“, удостоверяващи направените плащания.

При спазване на поредността според правилата, визирани в ЗЗД за погасяване на месечните задължения, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение - октомври 2019г., пораждащо задължение за плащане на месечна издръжка на децата си, като се продължи с погасяване на най-старото и обременяващо задължение, се установява, че общата сума на всички плащания от подс.М. И. за издръжка за двете си деца Е. и Д., възлиза на 9925,95 лв., която сума покрива напълно 30 месечни вноски за издръжка и на двете деца- а именно по 180 лева всяка за издръжка на детето Е. И. и по 150 лева всяка за издръжка на детето Д. И.. Или от влизане в сила на съдебното решение за присъждане на издръжка - 24.10.2019г., общо приведената сума от 9925,95 лв. за издръжка на двете деца покрива периода до месец март 2022г. включително.

Така считано от месец април 2022г. до месец юни 2024г. включително, подс.М.

И. не заплатил месечните издръжки за децата си, като не заплатил общо 27 месечни вноски: - по 180 лева за Е. И., и по 150 лева за Д. И., всички вноски на обща стойност 8 910 лева, дължими на майката на децата - св.С. Е. Б..

В съдебното производство са представени от защитника на подсъдимия медицински документи за здравословното състояние на подс.И.- амбулаторен лист, изследвания и др.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели С. Б., Е. И. и З. Ш., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в досъдебното производство, които доказателства като цяло са еднопосочни относно основния за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът кредитира всяко едно от тях с изключение показанията на св.З. Ш., като изцяло достоверни.

Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).

2

Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от задълженията да заплаща присъдената издръжка на своите деца, дори да не е имал никакви доходи и да е бил с намалена работоспособност. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се прехвърля или преотстъпва това задължение на баби, дядовци, лели, съвместно съжителстващи и т.н.

За осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя- упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител.

Действително, налице са писмени доказателства за наличие на здравословни проблеми у подсъдимия. Но следва да се отбележи също, че липсват дори и данни за инвалидизиране с експертно решение на ТЕЛК, от чието решение да е видна конкретна и установена неработоспособност, да са установени противопоказни условия на труд като тежък физически труд, нощен труд, смени, неблагоприятни атмосферни условия, ниски температури, вятър, мъгла и други подобни. При липса на каквито и да било установени противопоказания, не се изключват възможностите за полагане на труд. Още повече, в настоящото производство се установи от показанията на разпитаните трима свидетели, че подсъдимият работи в Обединеното Кралство, за което получава съответното възнаграждение. Т.е. степента на твърдяната му неработоспособност- при наличие на такава, не може да се приеме за обстоятелство, което възпрепятства възможността да работи и да реализира доходи. Както вече бе описано по-горе, дори при установено обстоятелство, че е неработоспособен в една или друга степен, не освобождава подсъдимия от изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка на непълнолетното и малолетното си дете. За посочения в обвинителния акт период същият не е имал никакви обективни пречки, за да изплаща издръжка на всяко едно от децата си.

Наличието на каквито и да било други обстоятелства- висок размер на 3 собствената месечна издръжка, заживяването на семейни начала с друга жена, недостиг на получаваното възнаграждение, отказ на хората, които са му помагали финансово да му помагат занапред, влошени взаимоотношения с бившата си съпруга, не освобождават по какъвто и да било начин подсъдимия от задължението му да изплаща месечна издръжка за децата си, каквато е задължен да заплаща ежемесечно в размер, описан в съдебно решение.

По отношение показанията на св.З. Ш., съдът възприе само част от тях- а именно, че подс.И. работи в Обединеното Кралство, че получава трудово възнаграждение и че тя му е помагала финансово да изплаща дължимата издръжка.

По отношение на съобщения от нея размер на трудовото му възнаграждение и размера на месечната издръжка за наем, консумативи и храна- в насока невъзможност да плаща месечната издръжка на децата си, Съдът не кредитира показанията й като достоверни. Липсва дори житейска логика защо след като съобщеното от св.Ш. трудово възнаграждение на подс.И. в Обединеното Кралство е по-ниско от наема на квартирата за месец и излиза, че дава от себе си спестени от другаде средства за храна, подс.И. изобщо е отишъл на работи в чужбина, след като по елементарни сметки излиза, че той би се върнал в родината си задлъжнял, а не спечелил от труда си. Тези показания на св.Ш. в тази им част съдът прие за опит да се помогне на подсъдимия, с когото съжителства, без обаче тези показания да са подкрепени с каквито и да било обективни данни, а още повече, видимо са нелогични.

От друга страна показанията на свидетелите С. Б. и Е. И. са последователни, ясни и конкретни. И двете заявяват за обтегнати отношение между подсъдимия и бившата му съпруга, все по-редките случаи на плащане и насъбирането на значителна сума, която не е заплатена. Съобщават също така за дребни суми, които са били давани по някакви официални поводи, които обаче не могат да покрият задължението за заплащане на месечни суми за издръжка.

Поради тяхната последователност, логичност и безпротиворечивост, съдът възприе и кредитира показанията на тези двама свидетели като обективни.

В случая е установено бездействието на подсъдимия по отношение на вмененото му задължение с влязло в сила съдебно решение.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК се консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след развода на родителите им. На практика неплащането на издръжка за посочения период не се оспорва от защитата на подс.М. И., като единствените съображения, които се излагат са за това, че не е имал винаги възможност поради влошено здравословно състояние и че на много пъти давал пари на ръка на децата си. По тези обстоятелства съдът се произнесе по-горе, като не възприе същите за установени, за обективни и за оневиняващи.