Решение № 3364 от 19.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3364 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева Андонова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20215330114422 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД.

В исковата молба от „Профи кредит България” ЕООД против Г. К. З. се твърди, че на 04.06.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит № *** между страните, с посочени в исковата молба параметри, в качеството им съответно на кредитор и длъжник, както и П.Г.Б., като солидарно задължено лице. Съгласно т.5 от договора Г. З. пожелал да бъде извършено рефинансиране на негово старо задължение – 926.67 лв. по договор № ***.

Дружеството изпълнявало точно задълженията си по договора, като на 05.06.2019г. превело остатъчната парична сума в размер на 1573.33 лв. по посочена от ответника банкова сметка.

Длъжникът поел задължение да върне кредита за 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 276.31 лв. Твърди се, че договореното възнаграждение възлиза на сумата от 760.83 лв., а предвид основанието, на което се търсило неизплатеното вземане – предсрочна изискуемост, дължима била сумата от 560.94 лв. за периода от 25.09.2019г. до 02.10.2020г. Дължимо било и възнаграждение пакет допълнителни услуги в размер на 1712.52 лв., като длъжникът платил 295.42 лв., оставали 1417.10 лв. Сключването на споразумение за предоставяне на тези услуги не било задължително за сключване на договора, а опционално. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, като е направил само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната на дата 06.08.2019г., поради което договорът бил обявен за предсрочно изискуем от дата 02.10.2020г. Сочи се, че книжата в тази насока били връчени на майката на ответника.

1

Размерът на погасеното от ответника задължение било 794.06 лв. Претендирани са лихви за забава в размер на 476.87 лв. от 26.06.2019г. – 02.10.2020г., както и законна лихва от 243.61 лв. от 02.10.2020г. до 28.04.2021г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 7255 по описа на ПРС за 2021г., като във връзка с дадените указания се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи сумите от 2228.34 лв. главница, 560.94 лв. договорно възнаграждение, 1427.10 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 476.87 лв. лихви за забава, 243.61 лв. законна лихва.

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 7255 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена заповед № 4221 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2021г., с която е разпоредено Г. К. З. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 4936.86 лв. главница по сключен договор за потребителски кредит № *** от 04.06.2019г., от които 2228.34 лв. главница, 560.94 лв. непогасено договорно задължение за периода 25.09.2019г. – 02.10.2020г., 1427.10 лв. неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 476.61 лв. лихва за забава в периода 26.06.2019г. – 02.10.2020г., 243.61 лв. за периода 02.10.2020г. до 28.04.2021г., законната лихва от 29.04.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 98.74 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 04.06.2019г., сключен между страните, видно от който страните са договорили сума– 2 500 лв., срок на кредита – 18 месеца, размер на вноската – 181.17 лв., ГПР - 43.82 %, ГЛП – 37.50 %, общо дължима сума от 3260.83 лв. Договорено е възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 1712.52 лв., размер на вноската по пакет допълнителни услуги – 95.14 лв., или общо задължение по договора в размер на 4 973.35 лв., общ размер на вноска – 276.31 лв., дата на погасяване – 25-то число. Приложени са също споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора.

Представен е погасителен план, видно от който кредитът е следвало да се погаси на 18 бр. вноски, с падеж на първа вноска – 25.06.2019г. и падеж на последна вноска – 25.11.2020г., всяка от които в размер на 276.31 лв., като в погасителния план е посочено от какви по вид и размер вземания /за главница, лихва, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги/ се състои съответната месечна вноска.

Видно от банково извлечение, на дата 05.06.2019г., от дружеството – ищец е преведена на ответника сумата от 1573.33 лв. /доколкото със сключения договор за кредит е рефинансиран предходен кредит, като сумата за рефинансиране е 926.67 лв./. Според представеното извлечение по сметка по процесния договор, общата сума на получените плащания е 794.06 лв., а остатъчното задължение в размер на 4 216.38 лв.

2

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което от страна на ответника по процесния кредит е заплатена сумата от 794.06 лв., на дати 26.06.2019г., 06.08.2019г., 2.10.2019г., 18.10.2019г., 28.10.2019г., с която са погасени следните задължения – 271.66 лв. главница, 186.10 лв. договорна лихва, 285.42 лв. плащане на пакет от допълнителни услуги, 20.88 лв. лихва за забавено плащане, 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането. Според вещото лице ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението на ответното дружество за пакет от допълнителни услуги от 1712.52 лв., то действителният му размер би бил 170.53 % или същият надвишава законната лихва 17 пъти.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7255 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

В проведеното по делото първо заседание от страна на ответника са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК, за нищожност на договора, на основание чл.26 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави при определяне на годишния лихвен процент – 37.50 %, за наличие на неравноправни клаузи, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР, за нищожност на допълнителния пакет услуги, на основание чл.26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр от 04.06.2019г. Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца, ведно с договора за потребителски кредит на 04.06.2019г. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 43,82 %, а ГЛП - в размер на 37.50 %. Към момента на сключване на процесния договор – 04.06.2019 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски 3 съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 43,82 % не надхвърля петкратно размерa на законната лихва, но в същия според настоящия състав следва да бъде включено и възнаграждението за пакет допълнителни услуги, предвидено в т.VІ от договора. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението на ответното дружество за пакет от допълнителни услуги от 1712.52 лв., то действителният му размер би бил 170.53 % или същият надвишава законната лихва 17 пъти. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.22, ал.1, т.10 ЗПК.

Освен това, към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д.

6295/2014 г. на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 37.50 % годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна.

Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нормата е в сила от 23.07.2014 г. и се явява приложима в процесния случай.