Определение № 405 от 01.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Варна, 31.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000298 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пердвид следното:

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК, образувано по частна въззивна жалба вх. № 915/07.02.2023г. на П. Р. И. от с. *******, Област *******, и А. С. А. от гр. ******, подадена чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 24/18.01.2023 г., постановено по т. д. № 142/2022г. по описа на *******ки окръжен съд, с което е върната подадена от частните жалбоподатели искова молба, на основание чл. 130 от ГПК, и производството по делото е прекратено като недопустимо.

Жалбоподателите излагат, че определението е незаконосъобразно, тъй като в хода на производството са уточнили, че ответници по предявените от тях искове са чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, а „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД имат качеството на кореспонденти и представители на чуждестранните застрахователи. Искането към въззивния съд е да постанови съдебен акт, с който да отмени определението и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните страни ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД са подА. писмени отговор, в които оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при нА.чие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред ОС – ******* е образувано по осъдителни оценяеми искове с правно основание чл. 432 от КЗ, предявени от П. Р. И. от с.

*******, Област *******, и А. С. А. от гр. ******, срещу „А.анц България“ АД, а в условията на евентуалност срещу „ДженерА. застраховане“ АД, за присъждане на сумата от 150 000 лв. в полза на първата ищца П. Р. И. като обезщетение за прететърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ф.А.М., настъпила при на ********* г. при ПТП на територията на ********, и за присъждане на сумите 60 000 лв. и 812.06 лв. в полза на втората ищца А.

С. А. съответно като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и стрес вследствие на получени телесни увреждания от същото ПТП и обезщетение за имуществени вреди.

Осъдителна претенция за имуществени вреди е нередовна, тъй като не са релевирани фактически твърдения относно претърпени такива. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законни лихви от С разпореждане № 671 от 03.08.2022г., първоинстанционният съд е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията да се връчат на ответниците ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, които своевременно са депозирА. писмени отговори, излагайки доводи за недопустимост на заявените срещу тях претенции.

С разпореждане № 782 от 27.09.2022г., първоинстанционният съд е постановил преписи от отговора на ответника ЗАД „А.анц България“ АД да се връчи на ищците.

С молба вх. № 5095/29.09.2022 г. ищците са посочили, че е допусната техническа грешка при изписване на ответниците като са заявили, че исковете са предявени в условията на евентуалност срещу чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално срещу Cosmodirekt.

След приключване на размяната на книжа, с разпореждане № 844 от 2

21.10.2022г. и разпореждане № 967 от 30.11.2022г., първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, с указания до ищците за обосноваване на обезпечителна нужда по искането по чл. 207 от ГПК, както и за отстраняване несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявени преки искове по чл. 432 от КЗ от увредени лица срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, и петитума й - искане за осъждане на ответници, непритежаващи надлежна легитимация по тях /кореспонденти на чуждестранни застрахователи/, като посочат еднозначно надлежния ответник, а именно чуждестранния застраховател за риска "Гражданска отговорност" за процесния лек автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП, неговия адрес и законен представител.

За да прекрати изцяло производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че липсва пасивна процесуална легитимация по отношение на ответниците в качеството им на кореспонденти на чуждестранни застрахователи. Въпреки, че още в първоначалната искова молба е нА.це противоречие между обстоятелствата, отправеното искане към съда и лицата посочени като ответници по делото, съдът е предприел действия по двустранна размяна на книжа, в която като ответници са участвА. посочените в адресната част на исковата молба дружества „А.анц България“ АД и ЗАД „ДженерА. застраховане“ АД. Възникналото процесуално правоотношение не може да бъде зА.чено по реда на предприетите от съда след приключване на двустранната размяна на книжа действия по отстраняване на нередовности на исковата молба.

Подадената от ищците молба от 29.09.2022 г., в която са посочили, че е допусната техническа грешка при изписване на ответниците като са заявили, че исковете са предявени в условията на евентуалност срещу чуждестранните застрахователни дружества, може да се квА.фицира единствено като молба по чл. 228 от ГПК, с която ищците са насочили своите искове срещу нови ответници, по отношение на които са изложили обстоятелства, че имат качеството на застрахователи на деликвента, причинил ПТП.

Ето защо, съдът намира, че считано от 29.09.2022г., с изрично изявление исковете са насочени и срещу чуждестранните застрахователни дружваства Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt.

Основният релевантен въпрос,

3 по който се е произнесъл първоинстанционният съд е за допустимостта на предявените искове и процесуалната легитимация на ответниците, по който е формирана практика на ВКС в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от него право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дА. искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

В настоящия случай, ищците както в обстоятелствената част на исковата, така и в допълнителната искова молба и уточняващата такава са изложили, че качество на застрахователи на деликвента, причинил ПТП, имат чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, а ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, имат качеството на кореспонденти и представители на чуждестранните застрахователи, чрез които следва да се призовават чуждестранните застрахователи.

Доколкото не са изложени твърдения, че ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, имат качеството на застрахователи на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ и спрямо тях не е отправено искане към съда да бъдат осъдени да заплатят претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че същите са ненадлежни страни, съответно не са пасивно процесуално легитимирани да участват в производството. Следователно, правилно спрямо тях производството е било прекратено.

По отношение на чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, с оглед изложените в 4 исковата молба твърдения относно обстоятелството, че едно от двете има качество на застраховател на деликвента, съдът намира, че същите са процесуално легитимирани по предявените искове, поради което производството спрямо тях следва да продължи.

Следва да се посочи, че назначаването от страна на чуждестранния застраховател на представител за уреждане на претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 503 КЗ не представлява откриване на клон в съответната държава членка и не ограничава правото на увреденото лице да предяви претенциите си направо пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач, какъвто е процесния случай (чл. 503, ал. 6 от КЗ). Представителят разполага с правата, посочени в чл. 503, ал. 5 от КЗ и то само в рамките на извънсъдебното удовлетворяване на претенцията, т.е. същият нито може да получава съдебни книжа от името на чуждестранния застраховател, нито да бъде негов съдебен адресат при предявен съдебен иск.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и в евентуалност- Cosmodirekt, и делото бъде върнато на ДОС, за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници.

След връщане на делото, съдът следва да изиска от ищците доказателства за правосубектността на двамата ответници- чужденстранни застрахователни дружества, в това число за начина на изписване на търговските им наименования на кирилица /по аргумент от чл. 4, ал. 1 ГПК/ и за адресите им на управление, след което да се предприемат действия по призоваване им.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на „А.анц България“ АД, следва да се присъдят направените по делото съдебно – деловодни разноски, доказани в размер на 600 лв., представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е съществено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. В полза на „ДженерА. застраховане“ АД следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 5

50 лева, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК. Този размер е минимално предвиденият по Раздел IV. „Процесуално представителство по граждански и административни дела“ от Закона за правната помощ.

Частните жалбоподатели дължат репариране на всички направени разноски от ответниците, производството срещу които е правилно прекратено, а на тях не им се дължат разноски, тъй като отговорността за разноски на чуждестранните търговски дружество, които не са страни в частното производство, по арг. от чл. 130, изр. 2 ГПК, и производството по отношение на които следва да продължи, не може да бъде ангажирана в това производство.

В настоящото частно въззивно производство е приета за разглеждане и частна въззивна жалба вх. № 2718/26.04.2023г. на П. Р. И. и А. С. А., представлявани по пълномощие от адв. П. К. от САК, срещу определение № 108/31.03.2022г., с което, по молба на ЗАД „А.анц България“ АД по чл. 248 ГПК, е допълнено определение № 24/18.01.2023 г., постановено по т. д. № 142/2022г. по описа на *******ки окръжен съд, като частните жалбоподатели са осъдени за заплатят на молителя съответно сумите 4 530 лв. и 2 330 лв., представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл.

248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е допустима.

Представителят на насрещната страна ЗАД „А.анц България“ АД е изразил становище за неоснователност на частната жалба с подробно изложени съображения и доводи.