Определение № 454 от 20.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20235001000730 по описа за 2023 година

Производството е по чл.613а ал.3 ТЗ във връзка с чл.729ал.3 ТЗ.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№ *** е подадена от Н.**, представлявана от С.

Х., директор на Д."Д.В"“, съгласно заповед№***год. на изпълнителния директор на Н.**, срещу определение№260613/6.ХІ.2023год. по т.д.№137/2020год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражение с вх.№***год. на Н.**, с искане да се внесе промяна в частичната сметка за разпределение, представена от *** К.Б. на 3.Х.2023год. и обявена в Търговския регистър на ***год., с която сумата от 10 000.43лв., представляваща разликата над 222 727.58лв. до 232 728.01лв. за удовлетворяване на вземането на кредитора В.Т.Г. бъде заделена за оспорени по съдебен ред вземания на Н.** по Ревизионен акт№***., издаден от ТД на Н.** гр.П.. Частният жалбоподател е изразил становище за неправилност на определението, като развива подробни съображения за обосноваване на възражението си.

Сумата, която се разпределя с частичната сметка за разпределение е в общ размер на 394 805лв. и тя е постъпила от проведена по реда на чл.717в ТЗ продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** с площ ** кв.м., находящ се в гр.П., ул."И.В." №**, ет.*. Синдикът е посочил, че разпределя част от сумата, в размер на 232 728.01лв. за удовлетворяване на вземанията на кредитора В.Т.Г. до договор за заем№***год. и договор за цесия от ***год., с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ. В списъка на приетите вземания, изготвен на основание чл.686ал.1т.1 ТЗ, подробно са описани по основания и размер вземанията на цесионера по договора за заем, а именно: 215 935.92лв.главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 50 000лв., считано от 5.VІІІ.2020год. до окончателното погасяване на вземането. Съгласно чл.174ал.1изр. второ ЗЗД ипотеката обезпечава вземането за главница и лихви, следващи до деня на продажбата на имота. Ето защо жалбоподателят счита, че на ипотекарния кредитор В.Т.Г. се дължат лихви за периода от 5.VІІІ.2020год. до 6.ХІІ.2021год.- датата на издаване на постановлението за възлагане на продадения ипотекиран имот. Т.е. дължимата лихва е в размер на 6 791.66лв., а не 16 792.09лв., както е посочил *** в частичната сметка за разпределение. Ето защо със сумата 10 000.43лв., представляваща разликата между разпределената лихва от 16 792.09лв. и дължимата лихва от 6 791.66лв., следва да се намали вземането на кредитора В.Т.Г., като на основание чл.726 ТЗ тази сума се задели за изплащане на оспорените по съдебен ред вземания за корпоративен данък и ДДС в общ 1 размер на 292 111.51лв., установени по Ревизионен акт№***., издаден от ТД на Н.** гр.П..

За да остави без уважение възражението на Н.** за изменение на изготвената от *** частична сметка за разпределение от 3.Х.2023год., първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за лихвоносно вземане на кредитора В.Т.Г., произтичащо от договор за заем№***год. и договор за цесия от ***год., за което на обезпечения кредитор се дължи и натрупаната лихва. Приел е, че крайният момент, до който се начислява лихвата е денят на разпределение на сумата, постъпила от продажбата на ипотекирания имот по аргумент от чл.724ал.2 ТЗ, а не както се твърди във възражението на Н.**- до датата на издаване на постановлението за възлагане.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.275ал.1 ГПК във връзка с чл.729ал.3 ТЗ, от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред апелативен съд, поради което е редовна и допустима.

Разгледана и по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА по следните съображения:

Синдикът К.Б. е представил по т.д.№137/2020год. по описа на

Пловдивски окръжен съд, изготвената от него на 3.Х.2023год. частична сметка за разпределение на сумата 394 805лв., постъпила в масата на несъстоятелността от проведената по реда на чл.717 и сл. ТЗ продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, със застроена площ ** кв.м., находящ се в гр.П., ул."И.В." №**, ет.*, която частична сметка за разпределение е обявена в ТР на ***год. С частичната сметка е разпределена в полза на кредитора В.Т.Г. общо сумата от 232 728.01лв., от които 215 935.92лв. и 16 792.09лв. законна лихва за забава върху главницата от 50 000лв. за периода от 5.VІІІ.2020год. до 2.Х.2023год., което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ, като обезпечено с договорна ипотека върху продадения недвижим имот, вписана в Службата по вписванията под №**, том** от ***год., с отбелязване към нея на договор за цесия №14,т.1 от ***год. По реда на чл.722ал.1т.3 ТЗ е разпределена на *** К.Б. сумата 13 502.11лв. за дължимото му възнаграждение от месец юни 2021год. до месец октомври 2023год. и на ЕТ „Н.К.“ гр.П. е разпределена сумата 2 900лв. за възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от месец юли 2020год. до месец октомври 2023год. По реда на чл.722ал.1т.6 ТЗ е разпределена на кредитора Н.** сумата 145 674.88лв. за приетите публични вземания за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции и ДТ.

В срока по чл.727 ТЗ, по реда на чл.728 ТЗ, срещу частичната сметка за разпределение е постъпило възражение вх.№***год. /с дата на пощенското клеймо 23.Х.2023год./ от кредитора Н.**, с която в полза на кредитора В.Т.Г. е разпределена сумата 16 792.09лв., представляваща законната лихва върху главницата 50 000лв. за периода от 5.VІІІ.2020год. до 2.Х.2023год. Кредиторът Н.** счита, че съгласно разпоредбата на чл.174ал.1 изр. второ ЗЗД, при лихвоносност на вземането, ипотеката обезпечава и лихвите за две години, които предшестват годината на връчване на призовката за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи до деня на продажбата на имота. След като постановление за възлагане на продадения ипотекиран имот е издадено 2 от съда по несъстоятелността на 6.ХІІ.2021год., то на ипотекарният кредитор В.Т.Г. следва да се разпредели само законната лихва върху главницата от 50 000лв., за периода от 5.VІІІ.2020год. до 6.ХІІ.2021год., която е в размер на 6 791.66лв. А останалата част от сумата 16 792.09лв., в размер на 10 000.43лв. следва да се задели за удовлетворяване на оспорените по съдебен ред вземания на Н.**.

С обжалваното определение№260613/6.ХІ.2023год. по т.д.

№137/2020год. на ПОС, постановено в по реда на чл.729 ТЗ, съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на кредитора Н.** срещу изготвената от *** частична сметка за разпределение и го е оставил без уважение като неоснователно. Посочил е, че производството по несъстоятелност е особено исково производство обхващащо качества на съдебен процес и на процес на универсално принудително изпълнение, поради което разпоредби от други материални закони следва да се прилагат като се отчита спецификата на производството по несъстоятелност. В случая вземането на кредитора В.Г. е лихвоносно вземане, произтичащо от договор за заем№***год. и договор за цесия от ***год., за което на обезпечения кредитор се дължи и лихва. Според първоинстанционният съд крайният момент до който се начислява лихвата е денят на разпределението на сумата, постъпила от продажбата на ипотекирания имот по аргумент от разпоредбата на чл.724ал.2 ТЗ, а не както твърди кредитора Н.**- до датата на издаване на постановлението за възлагане. До разпределение на сумите по реда на чл.722 ТЗ главницата и натрупаната лихва са част от масата на несъстоятелността и едва с влизането в сила на частичната сметка за разпределение, в която са включени, те преминават в разпореждане на конкретен кредитор.

Срещу приемането на вземанията за лихви с посочената привилегия не е било подадено възражение по реда на чл.690 ТЗ, вземанията не са били предмет на исково производство по чл.694 ТЗ и не се твърди да са настъпили нови правопогасяващи или правоотричащи обстоятелства.

Въззивният съд счита обжалваното определение за незаконосъобразно.

Няма спор, че с определение№260099/8.ІХ.2020год. по т.д.

№137/2020год. на Пловдивски окръжен съд на основание чл.692ал.1 ТЗ е одобрен списъкът на предявените приети вземания на кредиторите на „П.-*“ ООД, ЕИК***, изготвен на основание чл.686ал.1 ТЗ на 18.VІІІ.2020год. от *** К.Б.. Между приетите вземания е и това на кредитора В.Т.Г. вземане по договор за заем№***год. и договор за цесия от ***год., в размер на 215 935.92лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата 50 000лв., считано от 5.VІІІ.2020год. до окончателното погасяване на вземането. Вземането на кредитора е било обезпечено с договорна ипотека върху следния недвижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** със застроена площ ** кв.м., находящ се в гр.П., ул."И.В." №**, ет.*, вписана в Службата по вписванията гр.П. под №**, том** от ***год., с отбелязване към нея на договор за цесия№*** от ***

Безспорно е, че на 3.Х.2023год. синдикът К.Б. е представил изготвена от него частична сметка за разпределение на сумата 394 805лв., постъпила в масата на несъстоятелността от проведената по реда на чл.717 и сл. ТЗ продажба на самостоятелен 3 обект в сграда с идентификатор №***, със застроена площ ** кв.м., находящ се в гр.П., ул."И.В." №**, ет.*, която частична сметка за разпределение е обявена в ТР на ***год. С частичната сметка е разпределена в полза на кредитора В.Т.Г. общо сумата от 232 728.01лв., от които 215 935.92лв. и 16 792.09лв. и законна лихва за забава върху 50 000лв. главница за периода от 5.VІІІ.2020год. до 2.Х.2023год., което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.1 ТЗ.

Действително, производството по несъстоятелност е особено исково производство, което обхваща както исково съдебно производство, така и производство по универсално принудително изпълнение. Вярно е, че то е уредено с комплекс от специални разпоредби в ТЗ, а съгласно чл.621 ТЗ доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на ГПК. В настоящия случай е налице хипотезата по чл.724ал.2 ТЗ, когато продажната цена на ипотекирания имот превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, и остатъкът се включва в масата на несъстоятелността. Т.е. в особените разпоредби на производството по несъстоятелността, каквато е разпоредбата на чл.724ал.2 ТЗ, не е посочен периода, в който лихвата върху вземането, обезпечено с ипотека, следва също да се счита за обезпечено вземане, което следва да се изплати като вземане по реда на чл.722ал.1т.1 ТЗ. Терминът „натрупаната лихва“ не сочи периода за който лихви се дължат по обезпеченото с ипотека вземане. При тази празнота в специалната разпоредба следва да се прилагат аналогични норми от други материални закони. В случая приложима е разпоредбата на чл.174ал.1 изр. второ ЗЗД, според която ако обезпеченото с ипотека вземане е вписано като лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Няма спор по делото, че вземането на кредитора В.Т.Г., произтичащо от договор за заем№***год. и договор за цесия от ***год., е прието като лихвоносно и е било обезпечено с договорна ипотека. Поради което наред с обезпеченото главно вземане се изплащат и лихвите, до деня на продажбата. В настоящият случай процесният ипотекиран недвижим имот е продаден от ***, като е издадено постановление за възлагане на недвижим имот №***год. по т.д.№137/2020год. на ПОС. Но това постановление е било обжалвано от длъжника „П.-*“ ООД /н/ гр.П., и е влязло в законна сила, когато с определение№292/31.VІІІ.2023год. по В.ч.т.д.№500/2023год. на ПАС е потвърдено постановлението за възлагане №***год. по потвърдено постановлението за възлагане №***год. по т.д.№137/2020год. на ПОС. Т.е. в случая, с оглед особеностите на производството по несъстоятелност, денят на продажбата на имота следва да се счита датата, на която постановлението за възлагане на продадения имот, издадено от съда по несъстоятелността, влезе в сила и това в случая е 31.VІІІ.2023год.