Решение № 56 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600545 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.318 и следващите от НПК.

С присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1766/2016 г. по описа на РС – Д., първоинстанционният съд е признал подс. В. В. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.58А, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.172б, ал.3 от НК РС – Д. е отнел в полза на държавата веществените доказателства, записани под №39 в книгата за веществени доказателства на РС – Д.. Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подс. В. И. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба вх. № 6594/25.05.2017 г. от а., защитник на подс. В. И., в която се сочи, че присъдата е явно необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на закона, като наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която за оправдае подзащитния й В. И. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. В депозираната 1 жалба се очертават четири групи възражения, които според адв. С. водят до извода, че присъдата следва да бъде отменена. На първо място се излагат аргументи, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като мотивите към присъдата от стр.3 до стр.11 са буквален препис на мотивите на отменената вече присъда по делото, постановена по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д.. Защитникът сочи, че вторият съдебен състав на РС – Д., разгледал делото е преписал както фактическата обстановка, така и правните изводи. В подкрепа на твърденията си адв. С. е посочила и копираните правописни и смислови грешки от мотивите по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д., които са намерили отражение в мотивите на атакуваната присъда.

На второ място се твърди от защитника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите, тъй като не е дал отговор по същество на нито едно от възраженията на защитата, нито по отношение на субективната страна на деянието, нито по отношение на наказанието и доводите за приложение на чл.55, ал.3 от НК /да не се налага по-леко предвиденото наказание глоба/. С оглед на гореизложеното се иска отмяната на постановената присъда, като се сочи и практика в подкрепа на развитите от защитника възражения /Решение № 351/2014 г. по к.н.д. № 1167/2014 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 250/2015 г. по к.н.д. № 657/2015 г., на III н.о. ВКС, Решение № 95/2016 г. по к.н.д. № 293/2016 г. на II н.о., ВКС и др./. На следващо място във въззивната жалба се излагат твърдения, че присъдата е постановена въз основа на предположения, направени от съда относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, както и че не са обсъдени обясненията на подсъдимия, дадени в производството по НОХД № 1766/2017 г. по описа на РС – Д.. Четвъртата група възражения касаят явната несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът не е изложил никакви съображения защо намира определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ години и 6 /шест/ месеца за справедливо. Сочи се, че съдът не е изложил аргументи и защо не приема искането на защитата за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК по отношение на подсъдимия.

В хода на пледоариите във въззивното производство представителят на Окръжна п. – С. – прокурор Е. С., моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, тъй като намира същата за неоснователна. Държавният обвинител изразява становище в насока законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което иска съдът да го потвърди. Счита, че авторството на деянието и наличието на всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.172б, ал.2 от НК са безспорно доказани, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи. Сочи, че определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо отмерено, поради което моли съда да го потвърди.

Адвокат С. моли съда да уважи депозираната въззивна жалба като поддържа всички изложени в нея аргументи. Намира, че с дадените от ВКС указания в решение №**0180/10.04.2023 г. по к.н.д.№ 784/2021 г., с което съдът е отменил постановена оправдателна присъда по делото от ОС – П., 2 върховният съд е нарушил правото на ЕС, защото не е взел предвид общностния принцип на изчерпване, съгласно който задължение да има лиценз, да плати лицензионни такси, да провери дали е собственик или носител на правата, има първият купувач от производителя преди да бъде извършен внос или заедно с вноса.

Подсъдимият В. И. поддържа заявеното от защитника му. Сочи, че е закупил стоките, за които е обвинен, със съзнанието и увереността, че същите са законни, тъй като изглеждали като оригинални. Твърди, че на всяка една дреха било посочено, че е оригинална от което следвало, че правото на марка е изчерпано. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът след като взе в предвид изложените възражения в депозираната въззивна жалба от защитника на подсъдимия В. И. – а. и след като обсъди аргументите на страните изложени пред Окръжен съд – С. и провери изцяло атакувания съдебен акт въз основа на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе в предвид следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна да стори това, по предвидения в НПК реда и в указания срок. Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна /в частта, в която се иска намаляване на наложеното наказание на подс. В. И./ по следните съображения: Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, въз основа на събраните и проверени в хода на НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС - Д. доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена и правилно, подредено и детайлно изложена в мотивите към присъдата. Постановената присъда № 12/28.02.2017 г. по НОХД №1766/2016 г. по описа на РС – Д. следва да бъде изменена единствено в частта, касаеща наложеното наказание на подс. В. И., като с оглед изминалия изключително дълъг период от времето на извършване на деянието 2013 г., респективно образуване на наказателното производство, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца следва да бъде намалено на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяваното му на осн. чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Въззивният съд също така намира, че следва да отмени наложеното на подс. В. И. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

За да бъде проверена в пълнота обжалваната присъда, следва да се проследи и процесуалната съдба на наказателното производство, по което е постановен проверявания съдебен акт и тя е следната: Производството по делото е образувано въз основа на Решение № 210/18.06.2024 г., постановено по н.д.№ 722/2024 г. по описа на САС, с което е възобновено наказателното производство по в.н.о.х.д.№ 191/2023 г. по описа на ОС – П. и е отменено постановеното по него Решение № 83/16.11.2023 г. Със същото решение делото е върнато на ОС – П. за ново разглеждане от стадия на закритото съдебно заседание по чл.327, ал.1 от НПК. С отмененото решение на ОС – П. е било потвърдено признаването на подс. В. И. за виновен с Присъда №12/28.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1744/2016 г. на РС – Д. за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и наказването му с „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е било отложено на 3 осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и с глоба от 3 000 /три хиляди/ лева.

Производство по н.д. № 722/2024 г. по описа на САС е било четвърто по ред производство по реда на глава XXXIII от НПК /възобновяване на наказателни дела/, инициирано от осъдения В. И. и апелативният съд отново е намерил основания за отмяната на влезлия в сила въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане за шести път на въззивния съд в случая вече Окръжен съд – С..

По случаят и във връзка с извършено разследване в РС – Д. е бил внесен обвинител акт, с който на подс. В. И. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. с ал.1, пр.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. С присъда № 19/18.02.2015 г. районният съд е признал за виновен подс. В. И. по така повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5 000 лева. С решение № 159 от 23.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 250/2015 г. ОС – К. е изменил присъдата в санкционната й част, като е намалил наложените на подсъдимия наказания съответно на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

С Решение № 299/12.07.2016 г. САС е възобновил производството по в.н.о.х.д.№ 250/2015 г. по описа на ОС – К. и е отменил Решение № 159/23.12.2015 г. по въззивното наказателно дело,като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

С Решение № 130/24.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 344/2016 г.

ОС – К. е отменил присъда № 19/18.02.2015 г. на РС – Д. и е върнал делото на РП – Д., тъй като е преценил, че внесеният в първоинстанционния съд обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и е в противоречие със задължителните предписания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

В РС – Д. е бил внесен нов обвинителен акт и с присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по НОХД № 1744/2016 г. по описа на РС – Д., която фактически е предмет на обжалване в настоящото възобновено от апелативния съд въззивно производство, като подс. В. В. И., ЕГН:********** е бил признат за виновен в това, че: На 05.03.2013 г. в търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, находящ се в с.У., общ. Б., ул.“С. И. Р.“ №* без съгласието на притежателя на изключителното право Адидас /Adidas AG Germany, Adidas International Marketing BV –Netherlands/, Пума /PUMA SB /DE/, Дискуаред /DSQUARED2 TM S.A.-Luxemburg/, Дизел /DIESEL S.P.AItaly/, Долче и Габана /Dolche and Gabana Gado S.a.r.l. Luxemburg/ и Левис /Levi STRAUSS CO.USA/, съгласно чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения е използвал в търговската си дейност търговски марки, обект на това право, като предлагал за продажба, посочените в присъдата стоки на обща стойност 25 100 лева, като В. И. е извършил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, 4 поради което и на осн. чл.172б, ал.2 вр. ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.58A, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 3 000 лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановена присъда е постъпила в срок въззивна жалба от защитника на подс. В. И. – а., като се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна с оглед допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Сочи се, че присъдата е постановена въз основа на предположения относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наложеното на подс. В. И. наказание. Прави се искане въззивният съд да постанови присъда, с която да признае подс. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение.