Решение № 128 от 03.08.2026, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 1279/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал.1 , пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.7, т. 10 ит.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.7, т. 10 ит.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.7, т. 10 ит.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101279 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
И. В. В. от с. Мездра, чрез адв. Ж. Димова от АК- Хасково, е депозирала искова молба против „****“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр. София, с искане съдът да прогласи за недействителен на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т.7, т. 10 ит.20 ЗПК Договор за потребителски кредит №500083265/15.05.2025г., сключен между И. В. В. и „****“ ООД. Претендират се и разноски.
Ответникът оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД във вр чл.22 ЗПК, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК във вр с1 ал.1 т.7, т.10 и т.20 ЗКП. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК,..
По делото са събрани писмени доказателства. И е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза.
В исковата молба се твърди, че между И. В. В., в качеството й на кредитополучател и „****" ООД, с ЕИК 201513004 в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 500083265 от 15.05.2025 год. за сумата от 600 лева, като в чл. 5 от договора са посочени съответно годишен лихвен процент от 38.05 % и годишен процент на разходите от 47.82 %.
Съгласно договора, ищцата е следвало да върне 1095.36 лева, като тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват и следните такси:
1. Такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 250.50 лева;
2. такса за динамично плащане по кредита, в размер на 159.40 лева.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност.
Според изложеното в исковата молба съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени 1 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12, т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК включва общите разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, поради неправилно посочване на ГПР по следните съображения:
В договора изрично е посочено, че ГПР е 47.82 %, но в чл. 9 от договора - ал. 1 и ал.
2 са включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане на кредита, които не са включени в ГПР, т.е. неправилно посочен. По тази начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.
Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите - „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", чиято обща стойност се равнява на 409.90 лева, почти колкото е размера на отпуснатата главница по кредита.
Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 от ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С депозирания отговор ответникът потвърждава, че между "****" ООД (Дружеството), в качеството му на Кредитор, от една страна и И. В. В., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № 500083265, но посочва дата на сключване 02.04.2025г.
Според изложеното в отговора Договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Счита, че предоставената с договора информация и заложените клаузи са изцяло съобразени е актуалното към момента на сключването законодателство.
Счита, че в настоящия случай е налице индивидуално уговаряне на договорните клаузи. Между Дружеството и ищцата е подписан договор за потребителски кредит, като общите условия по отпуснатия кредит са залегнали в самото съдържание на индивидуалния договор. С оглед гореизложеното, следва да бъде изведено, че неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.
По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, която не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 44,42%, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. Посочения размер на ГПР е правилно посочен.
Наред е това, клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя.
2
Според ответника е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Още повече, че в договора за кредит се съдържат погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техният брой и периодичност на плащане, съобразно посочените падежни дата.
Съгласно договора за кредит Кредиторът разглежда и дава становище по постъпило искане за отпускане на кредит в срок от 7 работни дни, считано от деня, следващ деня на постъпване на искането. В искането е включено и изричното желание от страна на кредитополучателя да бъдат добавени допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане“ на документите и последващо „Динамично плащане“.
В Стандартния европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити надлежно е описан размерът на вземането и характера на сумите, които кредитополучателят дължи във връзка с допълнително поискани от него допълнителни действия от страна на Кредитора, както и начина на изчисление и размерът на ГПР. Допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане" на документите и последващо „Динамично плащане" не са условие за предоставяне на кредита, което изрично е упоменато в СЕФ.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От съдържанието на представенeната част Договор за потребителски кредит № 500083265, сключен на 02.04.2025 год., се констатира, че заетата сума е в размер на 600 лв,. уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 42,16%, а ГПР е посочен в размер на 44,42%. Общата сума за връщане по заема е описана като 675.90 лева., формирана от заетата сума и договорната лихва. Връщането е уговорено да е на равни вноски – 6 на брой, като всички вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено кредитополучателят да заплати такса в размер на 419,46 лв., във връзка с т. нар. услуга „динамично плащане“, съобразно т. 7.3. от раздел V от ОУ към договора. Тази такса е разсрочена на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита. Видно е от текста в общодостъпните на инернет страницата на кредитора Общи условия, че т. нар. „динамично плащане“ предвижда погасителните вноски да се събират по настоящ адрес на потребителя от служител на кредитодателя. Т. е. общо дължимата сума по кредита възлиза на 1095,36 лв.
От заключението на назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза се установява, че в договора има погасителен план, в който са включени главница от 600,00лева договорна лихва в размер 75,90лева и такса динамично плащане 419.46 лева.
Общо внесената от ищцата сума възлиза на 601,31 лева/ 307.45 ЕВРО/.
Платената от И. В. сума е осчетоводена от „****"ООД - ГР.СОФИЯ по пера както следва: главница - 525.15 ЛЕВА / 268.51 ЕВРО договорена лихва - 75.90 ЛЕВА / 38.81 ЕВРО лихва за забавено плащане - 0.26 ЛЕВА / 0.13 ЕВРО
Няма плащане от страна на кредитополучателя за такса „динамично плащане" по кредита
Според вещото лице при включване на сумата от 419.46лв., представляваща такса динамично плащане в годишния процент на разходите, то същия възлиза на 82,56% Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от правна страна следното:
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика 3 отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.
24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП/. Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т.н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително 2 лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Според легалната дефиниця в ДР на ЗПК за понятието „Обща сума, дължима от потребителя“ това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране – чл. 19, ал. 2 ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване.