Решение № 3531 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3531 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100503162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Л. А. П. (представлявана от особен представител) срещу решение № 14951/20.12.2022 г. по гр.д. № 64681/2020 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Софийска вода“ АД срещу жалбоподателя искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1049,08 лв., представляваща 2/3 от цена на доставени ВиК услуги в периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г. в имот, за който е открита съдебна сметка № 2800040093, представляващ апартамент № 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до погасяването на задължението, и 65,87 лв., представляваща 2/3 от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.09.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.

Жалбоподателят - Л. А. П., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на водоснабдителни услуги за процесния имот в периода, предмет на делото. Оспорва ищецът да е предоставил 1 водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на присъдената сума. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло.

Ответникът по жалбата - „Софийска вода“ АД, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2127,68 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г., кл.

№ 2800040093, открит за следния обект – ап. 51, намиращ се в гр. София, ж.к.

*******“, бл. *******, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 114,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до 20.09.2020 г., за които в производството по ч.гр.д. № 3164/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2021 г. срещу длъжника Л. А. П..

Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника Л. А. П., по силата на което е предоставял водоснабдителни услуги за кл.

№ 2800040093, открит за следния обект – ап. 51, намиращ се в гр. София, ж.к.

*******“, бл. *******. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставените му услуги, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва: 2127,68 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г., кл. № 2800040093, открит за следния обект – ап. 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 114,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до 20.09.2020 г. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които в производството по ч.гр.д. № 3164/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2021 г. срещу длъжника Л. А. П.. Претендира разноските по производството.

2

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1049,08 лв., представляваща 2/3 от цена на доставени ВиК услуги в периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г. в имот, за който е открита съдебна сметка № 2800040093, представляващ апартамент № 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до погасяването на задължението, и 65,87 лв., представляваща 2/3 от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.09.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за кл. № 2800040093; че за периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г. е доставил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Съгласно представената справка от Агенцията по вписванията, ответникът Л. А.

П. към 2015 г. се явява собственик на 2/3 идеални части от процесния имот - ап. 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а на основание чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Следователно, представената справка, достоверността на данните от която не е оспорена от особения представител на ответника, е годна да установи притежанието на вещно право. Не е проведено също така насрещно доказване, че през процесния период ответникът не е бил собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил със същия.

На основание §. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на 3 водоснабдителните и канализационни услуги потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителните и канализационни услуги. Следователно, по силата на закона ответникът, като собственик на 2/3 идеални части от процесния имот - ап. 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, се явява потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в посочения имот, като дължи заплащане на 2/3 части от цената им.

Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция, което се възприема изцяло, се установява, че процесният имот е водоснабден, като в периода, предмет на делото, доставените водоснабдителни услуги са начислявани на база за брой живущи, поради липсата на годен измервателен уред, което се установява и от представен по делото приемо-предавателен протокол за доставка, монтаж и пломбиране на нови индивидуални водомери от 30.09.2020 г.

Съгласно представен по делото документ, подписан от потребителя, в процесния апартамент има три броя живущи, от което следва, че за „Софийска вода“ АД е налице основание да начислява водоснабдителни услуга на база три броя живущи, в какъвто смисъл са изложените мотиви в обжалваното решение.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, дължимата цена за водоснабдителни услуги на база три броя живущи в процесния период възлиза на 1573,62 лв., като ответникът дължи 2/3 части от тази цена, т.е. 1049,08 лв., до която сума искът за главница се явява основателен.

При посочените мотиви решението в частта, касаеща иска за главница, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на водоснабдителни услуги в размер на 1049,08 лв. за периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г.

4

За забавено изпълнение на посоченото задължение първостепенният съд е присъдил мораторна лихва в размер на 65,87 лв. за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.09.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., като не са изложени доводи във въззивната жалба относно размера и периода, за които е уважен искът за лихва. Предвид посоченото, въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първоинстанционния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).

Следователно, решението в частта, касаеща иска са лихва, е правилно и също следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но същият не претендира такива за въззивното производство, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14951/20.12.2022 г. по гр.д. № 64681/2020 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу Л. А. П., ЕГН **********, искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1049,08 лв., представляваща 2/3 от цена на доставени ВиК услуги в периода от 21.06.2019 г. до 20.09.2020 г. в имот, за който е открита съдебна сметка № 2800040093, представляващ апартамент № 51, намиращ се в гр. София, ж.к. *******“, бл. *******, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до погасяването на задължението, и 65,87 лв., представляваща 2/3 от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.09.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6