Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1388 от 19.12.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1478/2025
Вид
Решение № 1388
Подписан
19.12.2025
В сила
15.07.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101478 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. В. Р., както следва: установителни искове от

- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата от 2716.87 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и за сумата от 95.58 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.04.2022г. – 30.04.2024г., за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 14.02.2025г., до окончателното плащане;

- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 325.05 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2023г. – 11.02.2025г. и 20.19 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2022г. 11.02.2025г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, e клиент на топлинна енергия, поради което е задължен да заплати стойността й, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д.№ 923/2025г. на КРС, XVII състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Г. В. Р., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер с довод за недоказаност наличието на облигационно отношение между ответника и ищеца, а с това и да е бил потребител на топлинна енергия. Оспорва надлежната легитимация на ищеца да получи изпълнение на задължението за дялово разпределение, предвид обстоятелството, че услугата се доставяла от трето лице. Оспорва и да е надлежно поставен в забава за изпълнение на процесните задължения по съображения за недоказаност на датата на публикуване на задълженията на сайта на дружеството съгласно приложимите ОУ. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Конституираното трето лице-помагач „Далсия“ ООД представя документи, свързани с отчитане на уредите за дялово разпределение.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

В случая не е спорно между страните, че процесният имот, находящ се в *******, е топлоснабден. Посоченото се потвърждава както от изрично изложените с отговора на исковата молба твърдения /които съдът цени в светлината на чл. 175 ГПК/, така и от представените по делото писмени доказателства. Спорен се явява въпросът има ли ответникът качеството „потребител на топлинна енергия“, респ. отговорен ли е последният за начислените за този имот задължения.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 2 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от представените по делото доказателства и по-конкретно – от приобщения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.03.2022г. /л. 20 от делото/, ответникът Г.

В. Р. си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху процесния недвижим имот.

Ноторно известно е, че при учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от същата, като на основание чл.57, ал.1 ЗС той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването. Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на този имот.

Собственикът на процесния апартамент притежава т. нар. „гола собственост” и докато съществува правото на ползване на ответника, не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо, при наличие на запазено вещно право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния ползвател.

Посоченото дава основание на настоящия съдебен състав да заключи, че ответникът, като вещен ползвател на имота в рамките на исковия период, се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка /вкл. наличие на сключено индивидуално споразумение по отношение на процесния имот по смисъла на цитираното по-горе Тълкувателно решение/, не са налични по делото, поради което релевираното от ответника възражение в тази насока остава несподелено. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че въпросът за „фактическия“ ползвател на имота е 3 ирелевантен, доколкото касае вътрешните отношения с ответника и не може да бъде противопоставен на ищеца.

По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период, материалната легитимация на ищеца да получи изпълнение на задълженията за услугата дялово разпределение, както и досежно размера на търсените вземания, предвид релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имотът, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Далсия“ ООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. През процесния период няма служебно начислена енергия. Отговорено е, че размерът на дължимите суми е 2812.45 лева – главница за потребена топлоенергия и дялово разпределение, или точно толкова, колкото е поискано.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др. /Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на Върховен касационен съд, I-во т.о./.

Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр.д. № 131/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Релевираното възражение, че методиката е отменена, не се споделя, защото то има действие занапред.

Дължима е и сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от 4

ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 09.06.2020г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Бруната“ ООД /с променено наименование „Далсия“ ООД/ относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.