Определение № 257 от 30.05.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. ХАСКОВО, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600423 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на прокурор в ТО – Ивайловград при РП – Хасково против определение № 280/25.04.2025 г., постановено по НОХД № 4/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия.

В протеста се твърди, че изводите на съдията – докладчик са погрешни и неправилни. Според държавното обвинение в обвинителния акт били достатъчно ясно посочени времето и мястото на деянието, както и начина на извършване на ПТП чрез описание на механизма. Тъй като деянието било извършено в условията на независимо съпричиняване в обстоятелствената част на акта е посочено, че същото нарушение е извършил и пострадалият. В протокола за оглед на местопроизшествието и приложената скица по делото между двете платна за движение бил изграден разделителен остров с широчина 1,4 метра, ограничен с непрекъснати линии. По този начин била обозначена площ, забранена за движение на пътни превозни средства.

При конкретната пътна обстановка разделителната ивица, обозначавала площта, забранена за движение на пътни превозни средства и именно там било мястото на удара, което се отбелязвало и от изготвените по делото автотехнически експертизи. Бланкетната разпоредба на чл. 342, ал. 1 НК се изпълвала със съдържание предвид извършените от подсъдимия нарушения на 1 правилата за движение, за които имало и изложени фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изцяло били спазени указанията на ОС – Хасково по ВЧНД № 760/2024 г. На последно място, липсвала колизия между нарушенията на правилата за движение по пътищата, както се твърдяло от районния съд. Фактическите твърдения кореспондирали с посочените нарушения, като по този въпрос съдът щял да се произнесе с окончателния съдебен акт по съществото на спора. С тези доводи се отправя искане за отмяна на определение.

Подсъдимият И. С., защитникът адв. Д.Н. и пострадалият В.В. не са депозирали възражения в съответния срок по отношение на постъпилия протест.

Съдът, като се запозна с изводите на районния съд в обжалваното определение, поддържаните в протеста доводи и материалите, събрани по ДП № 38/2021 год. по описа на РУ – Харманли, намира за установено следното:

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт, с който подсъдимият И. А. С. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 21.01.2021 г. в община Х. на път II – 76 км 65+440 в посока към град Т. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525Д с рег. № ******** нарушил правилата за движение, които са изчерпателно посочени – чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП, чл. 68 и чл. 92, ал. 2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.К.В. от гр. Т., изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак, което се дължи на счупване на коленното капаче, като деянието е извършено в пияно състояние и при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия В.К.В. , който в същото време и на същото място , при управление на лек автомобил „ Тойота , модел Селика, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение- престъпление по чл. 343,ал.3,пр.1,б. „ а“ ,пр.2 вр.ал.1 б. „ б“ вр.чл.342,ал.1 НК.

В разпоредително заседание съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, като е изложил подробни мотиви в тази насока и е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като е върнал делото на прокуратурата.

Следва да се подчертае, че това е второ по ред прекратяване на същото основание. По аналогично определение, постановено по НОХД № 225/2024 г. на РС – Харманли, е постъпил частен протест и е образувано ВЧНД № 760/2024 г. на ОС – Хасково. С определение № 463/15.11.2024 г. протестираното определение е потвърдено.

Настоящата инстанция намира указанията и изводите на РС – Харманли за правилни и обосновани по принцип, като в допълнение следва да се акцентира и върху някои допълнителни въпроси.

Правилно районният съд е установил, че в обвинителния акт липсват 2 факти, свързани с появата на насрещно движещия се автомобил, за мястото на ПТП с уточняване на ширина и дължина на уличното платно, както и опасните зони за спиране. Единствените конкретни данни, с които държавното обвинение си е послужило в обвинителния акт, са на стр. 3 от същия, абзац трети, където е посочено каква е била скоростта на лекия автомобил „Тойота“ непосредствено преди и в момента на удара, както и на какво разстояние са се намирали двете превозни средства преди мястото на удара в момента, в който са предприели маневри, свързани с изменени на траекторията на движение.

Посочването на тези данни е важно, но не е достатъчно. С тях не се изчерпват всички факти, характеризиращи физическите параметри на процесното ПТП.

По отношение на скоростите на движение не е достатъчно да се посочи само скоростта непосредствено преди и в момента на удара, а се посочват скоростите на превозните средства от момента, в който е възникнала пътнотранспортната ситуация, изменението в скоростите на движение (намаляване или увеличаване), едва след което се посочват и скоростта непосредствено преди и в момента на удара. Посочването на района при км. 65 + 440 на път II76 не е достатъчно. Както е известно, точната локализация на мястото на произшествието се извършва с помощта на данните от протокола за оглед, който от своя страна следва да включва понятия като основен ориентир или базов ориентир, мерна линия, граници и размери на платното за движение.

Тези данни впоследствие са неизменна част от всяка една съдебна – автотехническа експертиза, чиито констатации се ползват при описание на обстоятелствената част на обвинителния акт. Едва с частния протест, въз основа на който е образувано настоящото производство, прокурорът е направил опит да уточни кое е било мястото на удара, но е невъзможно с протеста да се допълва съдържанието на обвинителния акт. Тези уточнения е следвало да фигурират още при внасянето му в съда. Опасната зона за спиране е ключово понятие при всяко ПТП – спирачният път или, с други думи, пътят, изминат от превозното средство от момента на възприемане на опасност от водача до окончателното му аварийно спиране. В тясна връзка с опасната зона за спиране са и въпросите относно момента на възникване на опасността и момента, в който водачът е задължен да извърши реакция или маневра с оглед избягване на опасността. Особеното в конкретния случай е, че сблъсъкът е челен, което поставя с още по-голямо ударение необходимостта да се посочи точно в кой момент всеки един от участниците в движението е забелязал другия, каква е била опасната зона за спиране и от кой момент е било възможно да се извърши реакция за предотвратяване на удара. Без тези основни понятия и свързаните с тях данни, обвинителният акт е непълен. В настоящия случай тяхното наличие е още по-важно, тъй като според обвинението е нарушено не едно, а няколко отделни правила за движение. В тази връзка прави впечатление, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е дадено едно общо описание на пътния инцидент, без да се посочват неговите физически параметри с горепосочените данни, след което от тази обща картина прокурорът е посочил, че са нарушени пет отделни правила за 3 движение. При това положение обаче възниква основателният въпрос, обвиняемият с кое конкретно действие е нарушил всяко едно от посочените правила за движение. В този смисъл, е налице проблем в описанието не само по отношение на правилата по чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а и по отношение на останалите правила. Описанието на физическите параметри на процесното ПТП дава отговор за неговия механизъм, а оттам и на тези въпроси. Не е необходимо в обвинителния акт да се съдържа прекалено подробно и пространно изложение на тези данни, тъй като техният детайлен анализ ще намери място при обсъждане на експертното заключение в хода на съдебното следствие. Достатъчно е те да бъдат изложени в обвинителния акт по начин, по който за обвиняемият да е възможно да разбере фактите, по които е обвинен. При това, както е посочил районният съд, изложението следва да се свежда не до формално цитиране и преповтаряне на експертното заключение, а до посочване кои факти прокурорът възприема за установени и доказани въз основа на експертизата. В тази насока са били дадени указания и на стр. 3 от определение № 463/15.11.2024 г. по ВЧНД № 760/2024 г. на ОС – Хасково, като при второто внасяне на обвинителния акт са били изпълнени само част от тях, но не в достатъчна степен, както се констатира и от настоящия съдебен състав.

На фона на тези липсващи обстоятелства и подкрепящите ги данни, трудно може да се обясни тази част от обвинителния акт, в която прокурорът подробно е описал кои лица са пострадали, какви са техните телесни увреждания, какви нарушения са извършени, след което е посочил, че пострадалият в настоящото производство В.В. едновременно с това се явявал и съпричинител по отношение на пострадалия Р.Ж.Я., като отделно от това в обстоятелствената част прокурорът е изброил правилата за движение, които В. е нарушил. В тази връзка в диспозитива на обвинителния акт прокурорът е посочил, че процесното деяние е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия В., без да посочва в диспозитива кои правила за движение е нарушил. Подобно описание създава затруднения в две насоки.

На първо място, след като прокурорът посочва, че лицето Р.Я. е пострадало от процесното ПТП, не става ясно защо неговите телесни увреждания не са част от настоящото обвинение като съставомерни последици от обективната страна на престъплението, което е едно, в резултат на което именно са причинените увреждания. На пръв прочит, съдържанието на обвинителния акт създава впечатление, че според прокурора уврежданията на Р.Я. се намират в причинно – следствена връзка единствено с действията на другия пострадал В.В.. Това обаче се намира в противоречие с цялостното предходно изложение в обвинителния акт, защото от вътрешната логика на описанието може да се направи извод, че основна роля в причиняване на процесното ПТП има подсъдимият И. С., следователно, уврежданията на Я. са в причинно – следствена връзка с действията и на този водач при посоченото независимо съпричиняване или само на този водач, за което обстоятелство 4 липсва диспозитив в обвинителния акт.

На следващо място, сложната правна конструкция, избрана от прокурора, с която да се обясни защо материалите относно пострадалия Р.Я. са отделени в друго производство, е довело до ненужното въвеждане на понятия и квалификации, които не са относими към деянието на И. С. и уврежданията, причинени на В.В.. Първоначално в обстоятелствената част на обвинителния акт, а впоследствие и в диспозитива, прокурорът е посочил, че В.В. е едновременно пострадал и независим съпричинител, респ. че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване. Това е неправилно.

Когато едно лице е пострадало при ПТП, няма независимо съпричиняване по отношение на претърпените от него вреди. Независимо съпричиняване може да има при непредпазливите деяния само в онези случаи, когато две лица действат при условията на непредпазливост и в резултат на това причиняват вреди на трето лице (напр., двама водачи на превозни средства се движат в един и същи пътен участник, всеки от тях нарушава определени правила за движение и в резултат на това удрят пешеходец, който получава травматични увреждания). Не е възможно пострадалият да се явява независим съпричинител по отношение на собствените си вреди – на тези увреждания, които сам е претърпял. Допустимо е при ПТП едно лице да е извършило действия, с които е допринесло за настъпването на вредите, но следва да се провежда внимателно разграничение между понятията „съпричиняване“ и „независимо съпричиняване“, въпреки тяхната привидна езикова близост. В случая въпросът не е само граматически, а касае две различни правни понятия, като в конкретния случай не е възможно действията на В. да се квалифицират като независимо съпричиняване по отношение на собствените му вреди. Объркването на прокурора е започнало още с описанието на уврежданията, претърпени от лицето Р.Я., а оттам това объркване е възпроизведено и в диспозитива на обвинителния акт. Дори и в случаите, когато с действията си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, това обикновено съпричиняване се описва в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и в диспозитива.