Решение № 22384 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22384 гр. С., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т. като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110125343 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., сключен между ищцата Г. Г. Г., ЕГН **********, и ответника “ФИРМА” ЕООД, ЕИК *****, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 213,33 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва, такса и възнаграждение за гарант, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищцата твърди, че на 09.06.2023 г. е сключила с ответника “ФИРМА” ЕООД договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние за сумата 800 лв., която следвало да бъде върната в срок от 45 дни от превеждане на сумата при следните условия: фиксиран лихвен процент от 5,12%, годишен процент на разходите /***/ - 49,93%, падежна дата – 24.07.2023 г. и обща сума на плащанията по договора за кредит (главница и лихва) – 840,96 лв. Поддържа, че в чл. 5 от договора за паричен заем е предвидено задължение на заемателя да обезпечи кредита с поръчителство, предоставено от ****, като съгласно посочената клауза одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Във връзка с посоченото изискване към договора за заем бил сключен и договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и ****, по силата на който ищцата се задължила да заплати такса в размер на 343,04 лв. за предоставеното поръчителство. Твърди, че по този начин задължението й възлиза на 1 184 лв., а не на посочените в чл. 3 от договора 840,96 лв.

Поддържа, че договорът за заем и този за поръчителство представляват свързани сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Твърди, че ответното дружество е нарушило императивни разпоредби на ЗПК. Твърди още, че с клаузата на чл. 5 от договора за заем се поставя неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и същата не представлява избор на потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Поддържа, че конкретният поръчител бил предвиден изначално в договора за кредит. Счита, че срокът за набавяне на обезпечение /до края на работния ден, в който е сключен договорът за заем/ е твърде кратък за изпълнение на задължението. Навежда твърдения, че разпоредбата на чл. 5 от договора за заем противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Твърди да е налице заобикаляне на закона и хипотеза на свързани лица по 1 пар. 1 от ДР на ТЗ. Поддържа, че в договора за кредит не е посочено какво е включено в ***.

Счита, че възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита и следва да бъде включено при определянето на *** в договора за кредит, което в случая не било сторено.

Следвало да бъде съобразено Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Сочи, че последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е прогласяване недействителността на договора, в който случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита. Твърди, че след усвояване на заемната сума е заплатила в полза на ответника сумата 1 013,33 лв., с която е погасила не само главницата, а и част от другите, предвидени в договора компоненти. Счита, че всички суми над чистата стойност по кредита, следва да й бъдат възстановени.

Ответникът “ФИРМА” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че по силата на чл. 5 от процесния договор за кредит ищцата е била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като същата е избрала това да стане чрез поръчителство от ***** (М.) – партньор на ответното дружество. Сочи, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит. Поддържа, че ищцата е имала възможност да обезпечи кредита с личен гарант, като посочи избран от нея поръчител. Твърди, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Поддържа, че преди сключване на договора за кредит, при избор на ***** (М.) за поръчител, системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на поръчителя за избраната услуга.

Твърди, че ищцата, след като сама е посочила ***** (М.) за поръчител и е получила информация, съответно проектите на договорите, е потвърдила изрично – чрез СМС, че желае да сключи договора за кредит при посочените условия, поради което счита, че не е налице твърдяната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Твърди, че в исковата молба липсва конкретика по отношение извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Оспорва да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че дължимите към ***** (М.) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищцата доброволно е сключила. Сочи, че разходът по договора за гаранция не се включва в *** по договора за кредит, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото касае услуга, предоставена от трето лице, която е с незадължителен характер.

Твърди, че ответното дружество има интерес от получаването на обезпечение, за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. Твърди още, че при кандидатстването за кредита, на електронната поща на ищцата е била изпратена необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Поддържа, че *** по кредита не надвишава законоустановения максимален размер. Твърди, че ищцата е имала право да се откаже от сключения договор за кредит в 14-дневен срок от сключването му. Предвид, че ищцата не е упражнила правото си на отказ от договора, ответникът счита, че може да се направи обосновано предположение, че същата е разбрала и приела клаузата на чл. 5 от договора за кредит. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата молба.

С протоколно определение от 31.07.2024 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., сключен между ищцата Г. Г. Г., ЕГН ********** и ответника “ФИРМА” ЕООД, ЕИК *****; усвояване от ищцата на заемна сума в размер на 800,00 лева; наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за гаранция (поръчителство), сключен между **** p.l.c. (М.) и ищцата Г. Г. Г., ЕГН **********; че ищцата е заплатила в полза на ответника сума в размер на 1 013,33 лева. Посочените обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото доказателства, включително приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

2

По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор № ****/09.06.2023 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен между ответника “ФИРМА” ЕООД, в качеството му на заемодател, и ищцата Г. Г. Г., в качеството й на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 800 лв., която заемателят се е задължил да върне в срок до 45 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата на заема, при лихвен процент 5,12% (40,96 лв.) и *** 49,93%. Общата сума, която заемателят следва да върне, е 840,96 лв. Посочено е, че предоставянето на кредита от заемодателя на заемателя се извършва по избрания от последния начин. Погасяването на кредита се извършва с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 24.07.2023 г.

От изложеното следва, че между ответното дружество и ищцата по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Процесният договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съгласно чл. 5 от процесния договор, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от **** в полза на дружеството, като договорът се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представен на хартиен носител и договор за гаранция (поръчителство), сключен на 09.06.2023 г. между **** p.l.c. - М. и ищцата Г. Г., по силата на който **** p.l.c., като гарант се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя - ответникът по настоящото дело за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договор за заем № ****/09.06.2023 г. В договора за гаранция е уговорено възнаграждение в полза на гаранта в размер на 343,04 лв.

По делото се установява, че в договор за заем № ****/09.06.2023 г. не е посочена сумата, която заемателят следва да заплати във връзка с поръчителството. В отговора на исковата молба ответникът излага, че ищцата е била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като същата е имала възможност да обезпечи кредита и с личен гарант, но е избрала това да стане чрез поръчителство от ***** (М.) – партньор на ответното 3 дружество. Ответникът поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна, като сочи, че разходът по договора за гаранция не се включва в *** по договора за кредит, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото касае услуга, предоставена от трето лице, която е с незадължителен характер.