Протокол № 243 от 16.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 243 гр. Пазарджик, 14.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220103282 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 12:15 часа се явиха:

Ищецът Т. Т. - редовно призован чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. П. Г. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена с исковата молба.

Ответницата С. К. И. - редовно призован, се явява лично.

Свидетелят С. Д. К. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА ИСКОВАТА МОЛБА НА ИЩЕЦА и му задава въпрос дали разбира български и той ли е подписал същата ИЩЕЦЪТ /лично/: Разбирам български език, това е моята молба за развод. Аз съм подписал молбата и съм запознат със съдържанието й.

Разбирам ви, госпожо съдия какво ме питате, имам си адвокатка и нямам нужда от преводач. Искам да се разведа, задължително.

СЪДЪТ се увери в обстоятелството, че ищеца знае български език и няма нужда от преводач. Запознат е със съдържанието на ИМ, твърди че лично я е подписал. При редовно призоваване на страните и личното им явяване и с оглед горните обстоятелства, съдът счита, че няма пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молбата и доказатлествените искания направени с нея. Във връзка с подадения писмен отговор ще моля да приемете, че макар, че не желаехме съдът да се произнася по въпроса за вината, в тази връзка, с оглед направеното искане от ответника, считаме че вината следва да бъде вменена на ответната страна. Считаме, че най добрия начин и изход за прекратяването на този брак и със становището на ищеца, че желае да се разведе категорично, няма пречка да се постигне спогодба между страните, тъй като те нямат спор за нищо. Нямат общи деца, нямат общо имущество.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор и направеното искане с него за разпит на свидетели, по което не сте се произнесли, госпожо съдия.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Г.: Всъщност имат един лек автомобил, който ние сме склонни да го оставим на ответницата, в случай, че тя е склонна на развод по взаимно съгласие и без произнасяне по въпроса за вината.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Нямам нагласа за сключване на спогодба. В ИМ от ищеца няма нито една истина, освен датата на сключването на брака ни, всичко друго няма нищо вярно. В тази къща живеем от края на 2013 г.

Освен това той претендира, той говори само в единствено число. Моята роля каква е госпожо съдия на съпруга?! Искам свидетели, за да докажа, че аз не съм виновна за разтрогването на брака. Какво печеля от това ли, печеля личното си здраве. Моля да разпитате ищеца каква пенсия получава и откъде, защото аз имам право на издръжка. Аз не работя от 10 години заради него, защото върху пенсията му от Кипър за това, че аз не работя той получава допълнителни пари от 100 евро.

АДВ. Г.: Ще й предоставим МПС-то, пак казвам, че сме склонни към постигане на спогодба.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Искам да отложите делото да викнете свидетели и да докажа, че вината за разтрогването на брака е негова. Ние сме разделени от 04.10.2022 година. Преди това живеехме с него в къщата в гр.

Септември. Къщата тоя я продаде на 05.10.2022 г.

2

ИЩЕЦЪТ /лично/: От Кипър взимам 850 евро пенсия, а от Гърция 195 евро. На 05.10.2022 г. тая къща вече не е на моите деца, а е собственост на трето лице. Искам да се разведа, защото не може да продължаваме повече заедно. Моята пенсия сега ще падни с тези 100 евро. Аз съм взимал затова, че тя мие съпруга и тя не работи. Тя ми каза, че не иска да живее повече с мен. Имам наем сега от 520 евро в Кипър, където живея.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Продавайки къщата какво ми предложи ищеца да отидем на квартира. Аз се съгласих със всичко. Оспорвам твърдението, че не съм се грижила за него, че съм получавала пари да се грижа за него. Предложи ми, но не съм взела пари. Когато той ми спомена, че трябва да дойдат неговите деца в разгара на пандемията аз ходих с моите синове да даваме кръв за него в болницата. От 04.10.2022 г. не живеем заедно, а не от година както твърди. Нямаме движими и недвижими вещи, защото той взе всичко. Той ми предлага да ида на квартира на 60 години. Аз не исках нищо от къщата, исках уважение и внимание. Той е алчен, злобен, егоист. Да е жив и да се радва на това, което предстои. Аз ще спечеля при този развод здравето и спокойствието си, Бог ще съди. Искам двама свидетели, за да докажа, че той не ме пускаше да работя през всичките тези години. Хвалеше се на всички, казваше с какво ме осигурява.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от Т. Т., гражданин на Кипър, роден на 03.12.1949 г. с ЛНЧ **********, срещу С. К. И., с ЕГН **********, в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак на 27.12.2008 г. в гр.

Пазарджик, втори по ред и за двамата.

Твърди се, че първоначално бракът им е вървял спокойно и в разбирателство дълги години, но в последствие в отношенията им е настъпил разрив свързан с имуществени въпроси между двамата и най-вече след продажбата на семейното им жилище на трети лица.

Твърди се, че ответницата не е полагала грижи за ищеца и че двамата от 05.10.2022 г.са във фактическа раздяла.

Моли се съдът да постанови решение, с което да прекрати брака сключен между страните с развод. Страните по делото нямат общи деца.

Семейното жилище е продадено на трети лица. Да не се присъжда издръжка 3 между страните след разтрогването на брака. Ищецът не желае ответницата да запази фамилното си име Т., а същата да върне предбрачното си такова И..

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който същата категорично заявява, че не желае да се развежда със съпруга си.

В отговора е изложена подробна фактология от запознанството на страните до настъпването на фактическата раздяла между двамата на 05.10.2022 г., както и имуществените отношения между страните. Не се спори, че страните имат деца от други бракове и нямат общи такива. Твърди се, че ищецът не е позволявал на ответицата през всичките години на съвместният им живот да работи и че той щял да я осигури за бъдещето й. Твърди се също от ответницата, че тя е полагала непрекъснати грижи за съпруга си и семейното им жилище, а в замяна на това е получила неуважение и незачитане на труда й в домакинството.

Моли се съдът да постанови решение, в случай че допусне развод същият да бъде изцяло по вина на ищеца. Ответницата желае да запази брачното си фамилно име Т., както желае и да й се изплати издръжка в месечен размер на 300 лв.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 49 от СК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.

АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Моля да се произнесете по направеното от мен искане за допускане на свидетели.

Относимо е направеното доказателствено искане от ответинцата с ОИМ за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с които ще установи фактите и обстоятелствата изложени от нея в ОИМ, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

4

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ответветната страна.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания. Да пристъпим към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

С. Д. К. – на 63 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. К.: Познавам Т. Т.. Запознахме се чрез общи наши приятели и оттам се сприятелихме и оттам започна нашето приятелство. Той имаше миналата година проблеми с краката, ходи на София, прави операция на минискус и се лекува. В един момент каза “Ние ще се развеждаме“ и аз го питах на кои години са та ще го правят и той ми обясни, че не им вървят нещата и тя не се грижела за него. Когато му правиха операция доколкото знам тя беше с него в София. След това се върнаха в Септември и оттогава се почнаха някакви кавги между тях, но аз не съм присъствал на такива и не мога да кажа с подробности. Той ми сподели, че тя не искала да живее при него. Той правеше някакви усилия да се сдобрят, но без резултат. Ето го резултата - в зала сме. Последният месец Т. живееше, той има къща за гости. С. мисля, че има къща тук в Пазарджик. Синът й е тук в Пазарджик. Тя е тук при сина й ли, аз не се интересувам от личните им работи, госпожо съдия. Т. ми е казвал, че кавгите им са, че тя купила жилище пък той нямал право. Той купил пък тя нямала право. Някакви имуществени са им споровете и кавгите. Докато беше при него не ходеше С. на работа, сега вече дали работи не знам. С. след операцията се грижеше за него – крака на стола, кафе, вода. Виждал съм, че С. се е грижила за Т.. Аз съм карал С. в болницата в Панагюрище, но когато я карах бяха и двамата с мен. Т. не шофира, защото има проблеми с очите и не вижда добре. С. беше на преглед тогава. Докато постъпи в отделението ние с Т. чакахме и после като постъпи двамата си тръгнахме. Тогава С. ми даде пари за гориво дето съм я закарал. Сега чий са парите аз не мога да кажа дали 5 са нейни лични или от Т.. Т. започна да споделя, че не се разбират със С. може би от поне година ми се оплаква, че не вървят нещата между тях.