Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1370 от 20.04.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 669/2026
Вид
Разпореждане № 1370
Подписан
20.04.2026
Състав
СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1370 гр. Разград, 20.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100669 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу С. В. В. с ЕГН ********** от гр. Ловеч, ***, общ. Ловеч, обл. Ловеч, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6092250 от 31.10.2024 г.: главница в размер на 618,21 EUR ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.04.2026 г. до окончателното и изплащане; 757,67 EUR, представляващи договорна лихва за периода от 14.04.2025 г. до 25.12.2025 г., 50,40 EUR, представляващи мораторна лихва за периода от 15.04.2025 г. до 06.04.2026 г., както и направените по делото разноски.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на подписано на 28.11.2025 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу С. В. В., произтичащо от Договор за паричен заем № 6092250 и договор за поръчителство и двата от дата 31.10.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ВИВ/6092250 от дата 10.12.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С Разпореждане № 1204 / 07.04.2026 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да посочи извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено. Разпореждането е връчено на заявителя на 08.04.2026 г., в предоставения срок е постъпила молба 1 с вх. № 4350/09.04.2026 г., с която се уточнява, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 190,89 лева (97,60 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 190,89 лева е отнесено към главницата. Документ за платена държавна такса не е представен.

С оглед заявлението и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено следното:

Съгласно чл. 42, ал. 4 от Наредба № 6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма плащането се счита за извършено, когато органът на съдебна власт получи потвърждение от информационната система на съответния електронен платежен инструмент, каквото нито към датата на постъпване на заявлението, иницииращо настоящото производство, нито в следващите дни е отразено в ЕПЕП.

Предвид кратките процесуални срокове и произтичащите за съда задължения за служебна проверка за съответствие на изискванията на чл. 410, във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК, от заявителя е изискано да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Такъв не е представен с депозираната молба, а също така и към настоящия момент в секция „Основни данни“, подсекция „Суми към документ“, е отразено плащане 0 (нула) евро при дължима държавна такса 24,25 евро.

В изпълнение на задължения, произтичащи от чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК - да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, съдът констатира такива. Със сключения на 31.10.2024 г. между С. В. В. с ЕГН ********** (заемател) и „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 (заемодател) Договор за паричен заем № 6092250 е отпусната в заем сума в размер на 1400,00 лв., която е следвало да бъде върната на 30 двуседмични погасителни вноски в срок до 25.12.2025 г. при уговорени ГЛП 40,32 % и ГПР 49,38 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 заемателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит в размер на 880,50 лв., а съгласно чл. 5, ал. 1 е поел задължение в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 587,10 лв.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,38 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати".

В случая с уговарянето на договорна лихва, такса за експресно 2 разглеждане на документи за отпускане на кредит и неустойка за непредставяне на обезпечение, отпуснатият в размер на 1400,00 лв. кредит, възлиза общо на 4 109,70 лв. Макар да се твърди, че договорът е сключен при ГПР от 49,38 %, при включени всички разходи по кредита, предоставен за период 30 двуседмични вноски (приблизително над една година) е видно, че размерът на ГПР е вписан формално и действителните разходи са в много поголям размер.

При тези фактически обстоятелства следва да се приложи специалната недействителност по чл. 23 ЗПК, при която заявителят има право на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. Предвид това обаче, че нито в предоставения срок, нито към настоящия момент, съдът не установява да са изпълнени указанията за заплащане на дължимата на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. В. В. с ЕГН ********** от гр. Ловеч, ***, общ. Ловеч, обл. Ловеч, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6092250 от 31.10.2024 г.: главница в размер на 618,21 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.04.2026 г. до окончателното и изплащане; 757,67 EUR, представляващи договорна лихва за периода от 14.04.2025 г. до 25.12.2025 г., 50,40 EUR, представляващи мораторна лихва за периода от 15.04.2025 г. до 06.04.2026 г., както и за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3