Определение № 476 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Елена В. Петричева като разгледа докладваното от Елена В. Петричева Въззивно частно наказателно дело № 20265200600760 по описа за 2026 година Производството въззивно, по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от Община Б., чрез Н. Б.

К. – кмет на община Б., представлявана от пълномощник и процесуален представител А. И. С. – юрисконсулт на община Б. и подадена частна жалба от МКБППМН- гр.Б., чрез инж.М. Г. Б. – председател на МКБППМН- гр.Б. срещу определение №71/10.08.2026г., постановено по дело №114/2026г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано във връзка с решение на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община – Б., относно налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН – настаняване във възпитателно училищеинтернат на непълнолетния А. Л. Г..

В частните жалби се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страните Л. Л. Г. и Л. Д. Г.а, като е съобразил в недостатъчна степен постановеното решение на Апелативен съд - Пловдив за прекратяване на осиновяването. Оспорва се и изводът за липса на социален доклад, като се поддържа, че такъв се съдържа в материалите по делото.

Излагат се доводи за противоречие в мотивите относно защитата на интересите на непълнолетния А. Л. Г., предвид участието на представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б., както и че съдът се е позовал на формални неточности и необосновани предположения, без да разгледа по същество фактите и доказателствата относно необходимостта от налагане на възпитателна мярка.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по предложението на МКБППМН – гр. Б..

1

В постъпилото писмено възражение служебният защитник на непълнолетния А. Л. Г. – адв.С., който оспорва основателността на частните жалби и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Поддържа, че районният съд правилно е приел, че не е сезиран по надлежния законов ред, доколкото комисията е постановила решение за налагане на възпитателна мярка, вместо да отправи надлежно предложение до съда. Изтъква се неспазване на срока по чл. 21, ал. 3 от ЗБППМН, липса на актуален социален доклад, нарушения при защитата на правата и интересите на непълнолетния, както и несъответствие между датата на инцидента, посочена в решението на комисията, и тази в сигнала на директора на социалната услуга.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите в частните жалби, становището на възразяващата страна и материалите по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в срока за обжалване и от лица, чиито права и законни интереси са засегнати от постановения съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството, като е приел, че не е надлежно сезиран с предложение за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН. Този извод се подкрепя от съдържанието на представената преписка и установените в нея нередовности.

От материалите по делото се установява, че МКБППМН при Община – Б. е постановила решение, с което е определила спрямо непълнолетния А. Л. Г. възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище-интернат“.

Съгласно приложимата законова уредба налагането на тази мярка е от компетентността на съда, а комисията следва да упражни правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН, като вземе решение за отправяне на предложение до съда.

В конкретния случай съдържанието на представеното решение не сочи на надлежно формулирано предложение до съда за налагане на съответната възпитателна мярка, а на непосредствено определяне на мярката от комисията.

Последната не разполага със законова компетентност сама да наложи настаняване във възпитателно училище-интернат.

Обоснован е и изводът на районния съд относно неспазването на срока по чл. 21, ал. 3 от ЗБППМН. Видно от материалите по делото, възпитателното дело е изпратено до съда на 19.06.2026 г., като по този начин не е спазен предвиденият в закона тридневен срок. Това обстоятелство, преценено наред с характера на постановеното от комисията решение и липсата на надлежно формулирано предложение, подкрепя извода за неспазване на установения законов ред за сезиране на съда.

Правилно районният съд е обсъдил и обстоятелствата, свързани със защитата на правата и интересите на непълнолетния при разглеждане на възпитателното дело. Самото участие на представител на Дирекция „Социално подпомагане“ не означава автоматично, че правата и интересите на 2 детето са били надлежно защитени във всички аспекти на производството. В случая е установено, че възпитателното дело е разгледано с личното участие на непълнолетния, но без присъствието на доверено лице или на посочен от него адвокат, като районният съд е констатирал и недостатъчна защита от страна на представителя на ДСП - гр.Б.. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени с оглед гаранциите по чл. 19, ал. 3 от ЗБППМН и не могат да бъдат опровергани единствено с позоваване на формалното участие на представител на социалната служба.

В подкрепа на извода за нередовност на преписката е и установеното несъответствие между датата на инцидента, посочена в решението на комисията – 20.05.2026 г., и датата на инцидента, отразена в сигнала на директора на ЦНСТДБУ – южно крило при КСУДС – гр. Б., а именно 26.05.2026 г. Това несъответствие е от значение за индивидуализацията на фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановено решението на комисията, и допълнително обосновава необходимостта преписката да бъде оформена при спазване на установените законови изисквания.

При така установените обстоятелства районният съд правилно е приел, че не е сезиран по надлежния ред с предложение за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН. Съдебното производство по чл. 24а от същия закон предполага наличието на надлежно отправено предложение от компетентния орган. При липсата на такова съдът не може да замести комисията при формирането на волята и да пристъпи към произнасяне по същество въз основа на акт, който не обективира надлежно сезиране.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на производството като недопустимо. Изложените в частните жалби доводи не обосновават извод за неправилност на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №71/10.08.2026г., постановено по дело №114/2026г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано във връзка с решение на МКБППМН при Община – Б. относно налагане на възпитателна мярка по чл.

13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН спрямо непълнолетния А. Л. Г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4