Решение № 6130 от 08.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6130 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100113058 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „М.“ АД срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и евентуален иск срещу Столична община със същата правна квалификация.

С исковата молба и молба от 50201/26.05.2023 г. ищецът „М.“ АД посочва, че с решение № 968/27.02.2023 г. по в.гр.дело № 15109/2021 г. на СГС, ІІІб с-в, е уважен частично предявен иск за сумата от 2000 лв., като при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо. С решението е отменено първоинстанционното решение по гр. дело № 3134/2020 г. на СРС, 47 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М.“ АД срещу „Софийска вода“ АД иск по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД за дължимо обезщетение за претърпени загуби – сторените от дружеството разходи за СМР на сграда, находяща се в гр. София, ул. **** и е осъдена „Софийска вода“ да заплати на „М.“ АД сумата от 10047,29 лв. – разлика над присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 13946,53 лв. до пълния предявен размер от 23993,82 лв. и е потвърдено решението в останалата обжалвана част по отношение на присъденото обезщетение за пропуснати ползи в размер на 2000 лв. частично. Решението е влязло в сила на 14.04.2023 г.

Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

1

****, състоящ се от приземен и два етажа, построени в УПИ с идентификатор ***. На 30.10.2017 г. „Софийска вода“ АД е извършила изкопни ремонтни дейности по ВиК мрежата на ул. „11 август“ срещу лицето на посочения имот и на 31.10.2017 г. приземният етаж е бил наводнен от авария на уличния водопровод. След отстраняването на повредата на 28.11.2017 г. при паднали обилни валежи приземните помещения отново били наводнени.

Ищецът подал жалби до двамата ответници, без резултат. На 04.01.2018 г. ответникът „Софийска вода“ АД извършил разкритие на сградноводопроводното отклонение, но не констатирал теч. По възлагане на ищеца трето лице предприело СМР за отстраняване на причините, водещи до теч.

Констатирано било, че основната причина за наводняването на имота е неправилното отвеждане на дъждовните води от страна на уличната регулация, което било във връзка с некачествена подмяна на сградно водопроводно отклонение. Въз основа на констатациите се възложили следващи СМР.

Твърди се на 01.01.2018 г. ищецът да е сключил със „С.“ ООД договор за наем на недвижимия имот, считано от 01.06.2018 г., при месечна наемна вноска в размер на 9600 лв. без ДДС. Поради необходимостта от извършване на СМР имотът е отдаден под наем едва на 01.01.2019 г. Посочва се, че между ответниците е сключен договор, с който концесията на разпределителни мрежи, сградни отклонения, канали и сградни канализационни отклонения, канали и канализационни колектори, напорни тръби и др. Както собствениците, така и ползвателите на водностопански системи, са длъжни да ги поддържат в техническа изправност. Ответниците не са поддържали в изправност водностопанските системи. Противоправното бездействие на ответниците да изпълнят своите задължения довело в пряка причинноследствена връзка до имуществена вреда за ищцовото дружество.

По изложените съображения ищецът претендира, на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът „Софийска вода“ АД да бъде осъден да му заплати сумата от 65200 лв. – разлика между общия размер на имуществените вреди, изразяващи се в пропусната полза от получаване на месечна наемна цена, и общо дължимия размер от 67200 лв. за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 2000 лв. претенцията е приета за основателна с влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора. Предявява евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Столична община за 2 осъждане на ответника да заплати сумата от 65200 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в размер на неполучен наем по договор от 01.01.2018 г. за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2018 г., явяващ се разлика до пълния дължим размер от 67200 лв. ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата

В отговор на исковата молба „Софийска вода“ АД оспорва предявения иск. Заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Дъждопреносните шахти са част от уличната инфраструктура и тяхното проектиране и изграждане се изпълнява при планирането на уличното платно като част от неговото отводняване, което е част от задълженията на общинската администрация. Наред с това ответникът няма вина за проблемите с влагата и наводненията в сградата и те се дължат на неправилно изпълнени довършителни работи при изграждане на сградата. Представеният от ищеца договор за наем е без нотариална заверка и не е вписан в имотния регистър към Агенция по вписванията, което поражда съмнения и сочи на фиктивност. Представените доказателства сочат, че Столична община е била наясно с липсата на уличен оток за дъждовна вода и участъкът е бил планиран за ремонт и изграждане, като ответникът е уведомен за необходимостта от изграждането. Проблемът с предстенната обшивка е съществувал отдавна, но непосредствено преди сделката на ищеца за закупуване на имота е поставена нова предстенна обшивка с цел прикриване на дефекта. Твърди съпричиняване поради липса на дъждоприемна шахта, прекъснат водосток, както и неглижиране през годините на проблемите от страна на собствениците на сградата.

В отговор евентуалния ответник Столична община оспорва предявения иск. Посочва, че през процесния период е сключила концесионен договор, овластяващ концедентът да извършва всички работи, основателно необходими за изпълнението на задълженията по договора, вкл. да затваря улици, да извършва изкопни и строителни работи, да планира, организира и извършва експлоатация и поддръжка на активите. Столична община многократно е информирала „Софийска вода“ АД за твърденията на ищеца. Общината е сторила всичко съобразно грижата на добър стопанин, за подпомагане на ищеца в установяване на фактите и причините за уврежданият апо сградата и за тяхното отстраняване, отремонтирала е и компроментираната пътна и тротоарна настилка в района. Моли съда да отхвърли евентуалните искове.

3

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Т., поддържа предявените искове, събраните доказателства анализира в писмена защита. Ответникът „Софийска вода“ АД, чрез юрк. К., оспорва исковете. Ответник Столична община не изпраща представител и не завява становище по спора.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото на основание чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 20189249/23.09.2021 г. по гр. дело № 3134/2020 г. на СРС, 47 с-в на основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД е осъдено „Софийска вода“ АД да заплати на „М.“ АД сумата от: 13946,53 лв. – обезщетение за претърпени загуби - сторени от дружеството разходи за СМР на сграда, находяща се в гр.

София, ул. ****, ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част от 13946,53 лева до пълния предявен размер от 23993,82 лева като неоснователен, както и сумата от 2000 лв. – част от обезщетение за пропуснати ползи в общ размер от 67200,00 лева – неполучен наем за сграда, находяща се в гр. София, ул. **** за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2018 г. по договор за наем от 01.01.2018 г., ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 968/27.02.2023 г. по в.гр.дело № 15109/2021 г. на СГС, ІІІБ с-в, е отменено частично първоинстанционното решение в отхвърлителната част като е осъдена „Софийска вода“ АД да заплати на „М.“ АД сумата от 10047,29 лв., представляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума в размер от 13 946,53 лв. до пълния предявен размер от 23 993,82 лв., по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени загуби – сторени от дружеството разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, вследствие на противоправни действия и бездействия на ответника във връзка с поддръжката и ремонта на водностопанските съоръжения на ул.

****, законна лихва върху присъдената сума от 10 047,29 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решение № 20189249 от 23.09.2021 г. по гр.д. № 3134/2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, в останалата част. Решението е влязло в сила на 14.04.2023 г.

4

С решенията съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на масивна жилищна сграда с офис на сутерен и партер, два жилищни етажа, находяща се в гр. София, ул. ****. През м. октомври 2017 г. от ответника „Софийска вода“ АД са извършвани изкопни ремонтни дейности по ВиК мрежата на ул. „11-ти август“. След ремонта при всеки по-силен валеж пътното платно се наводнявало, стигало се до овлажняване на сградата и неприятни миризми. Съдът е приел, че от страна на ответника „Софийска вода“ АД е осъществен некачествен ремонт на уличния водопровод в зоната около сградното водопроводно отклонение, вследствие на който е нарушена изолацията на сградата, а впоследствие при всеки силен валеж и предвид липсата на адекватен уличен оток и покачване на равнището на водата по улицата, имотът на ищеца е бил отново наводняван. Прието е, че макар Столична община да е в неизпълнение на задълженията си за изграждане на уличен водопровод, сторено едва през 2019 г., от значение за деликта е некачествено изпълнен ремонт именно от „Софийска вода“ АД, тъй като до този момент наводнения в сградата при обилни валежи не се констатират. Ето защо макар действията и бездействията и на двамата ответници да са в причинна връзка с вредоносния резултат, основна причина е противоправното поведение на главния ответник. Наред с това съдът е приел за недоказани възраженията на ответника за фиктивност на договора за наем между „М.“ АД и „С.“ ООД. Наводненията от пролетта на 2018 г. са обстоятелства, настъпили след сключване на договора и на са били предвидени от страните. Наемателят е следвало да ползва имота към 01.06.2018 г., но поради необходимостта от ремонтни дейности по повод наводненията от октомври 2017 г., февруари и март 2018 г., ищецът не е реализирал доход в периода 01.06.2018 г. – 01.01.2019 г.

В съдебно заседание на 10.05.2024 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че средната пазарна наемна цена за процесната сграда за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2018 г. е в размер на 10980 лв. месечно с ДДС или общо 76860 лв. с ДДС.

При съобразяване на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС и влязлото в сила решение по гр. дело № 3134/20 на СРС, 47 с-в, съдът приема за установени в настоящото производство основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните 5 по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. В случая съдът приема, че в резултат на противоправни действия на главния ответник - некачествено осъществен ремонт на улична водопроводна мрежа, осъществено през м. октомври 2017 г., в притежаваната от ищеца сграда на ул. **** са възникнали наводнения, предполагащи последващо извършени СМР за отстраняване на последиците от наводненията. Така за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2018 г. ищецът не е изпълнил задължението си по отношение на трето на спора лице „С.“ ООД – да предостави държането по договор за наем на недвижимия имот при договорена наемна цена от 9600 лв. По изложените съображения съдът намира за основателна ищцовата претенция за сумата от 65200 лв. като разлика от общо дължимата сума от 67200 лв. (7х9600 лв. наемни вноски без ДДС) – 2000 лв., присъдени по частично предявения иск, предмет на разглеждане по гр. дело № 3134/20 на СРС, 47 с-в, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума