Решение № 115 от 23.10.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Царево, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Гражданско дело № 20262180100302 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Е. К., ЕГН:**********, с адрес гр. П. ул. „Р.“ № ****, чрез пълномощника му адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия - П., със съдебен адрес гр. П., ул. „П. О. и К.“ № ******* , против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., с която са предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване за нищожен Договор № ******* от*******г., за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и иск, с който на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 110.00 лева, представляваща недължимо платена по Договор № ********от ******** г., за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *********, 1 сключен на*********** г., между Г. Е. К. в качеството му на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД като кредитодател. По силата на сключения договор дружеството - ответник се задължило да предостави на ищеца сумата от 200.00 лева, а ищецът се задължил да върне сумата от 250.00 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита от 49.93 % и ГЛП в размер на 5.12 % , при срок на кредита от 45 дни.

Сочи се, че в чл. 5. от Договора било предвидено Г. Е. К. да сключи договор за гаранция с дружеството M. B. p.l.c., с цел обезпечаване на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *********/********г. По сключения договор за гаранция ищецът е следвало да заплати сума в размер на 107.20 лева.

Излага се, че ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 110.00 лева.

Ищецът счита, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № **********/*********** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Релевира се, че сключеният Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *******/********* г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди се, че в процесния Договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Не било изрично посочено в него дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Сочи се, че нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване на общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя.

Твърди се, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Според ищецът, към Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *****/******** г. нямало погасителен план, който да отговаря на чл. 11. ал. 1. т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. В процесния договор било предвидено дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант и същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед 2 тяхната периодичност. Ответникът не бил изпълнил това свое задължение и на ищецът не е бил предоставян погасителен план, а единствено била посочена общо дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в нея. Това създало невъзможност на ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включва, как са изчислени и на каква база.

На следващо място се твърди, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Договора за кредит в графа ГПР било посочено само числото 49.93, без да ставало ясно дали това е процент или лева. Според ищецът в договора липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/. В случая не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото било предвидено дължимост на неустойка. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включил в тях.

Излага се, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***********/******* г. бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т.10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договора за поръчителство в размер на 107.20 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за предоставена гаранция към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над десет пъти, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за гаранция се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Според ищецът събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Релевира се, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г., което представлявало заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

3

Твърди се, че към процесния договор следвало да бъде отнесена и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, когато не са спазени изчерпателно изброените разпоредби от закона, между които и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

С исковата молба са ангажирани писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът е разпоредил препис от исковата молба, ведно с приложенията да бъде връчен на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Сочи, че процесният договор е действителен. Оспорва се твърдението на ищеца, че поръчителството от М. Б. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор. Твърди се, че кредитополучателят е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, следователно сключването на договор за гаранция не било задължително условия за сключване на договора за заем.

На следващо място счита, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция за недопустими, тъй като не били насочени срещу надлежен ответник - М. Б., а срещу „Фератум България” ЕООД, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Ответникът твърди, че Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не бил страна и прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. Б..

Релевира се, че ищецът сам бил избрал М. Б. (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ЕООД изисква поръчителство. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

4

На следващо място се твърди, че не била налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, защото ответникът не е въвел ищеца в заблуждение, относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М. Б., ако избере нея за поръчител.

Сочи се, че претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала само общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и към нея не били представени ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

С ОИМ се оспорват като неоснователни твърденията на ищеца за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Чл. 5 от договора ясно посочвала избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М. Б., които ищецът е приел доброволно.

Ответникът сочи, че не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставена от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като услугата не била незадължителна. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца за допълнителни разходи, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. „Фератум България“ ЕООД е предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представен Договор № ********* от ********г., за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние, който е следвало да бъде сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Г. Е. К. и в който е посочена дата на получаване на заема ********г. В договора е посочено, че е била отпусната парична сума в размер на 250.00 лева, при лихвен процент от 5.12 % и ГПР – 49.93, но без да е посочено дали това представлява процентно изражение на разходите. Уговорен е срок за погасяване на заема от 4 5 дни, посредством една месечна вноска в размер на 262.80 лева /с включена лихва/, със съответната уговорена падежна дата – 13.01.2023 г. Съгласно 5 предвиденото в чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от M. B.. По делото е предоставен и договор за гаранция (поръчителство) от ************г., сключен между M. B. p.l.c. и кредитополучателя Г. Е. К., с който дружеството се е задължило да предостави гаранция, с която да обезпечи задължението по Договор № ********* от *******г. В чл. 6 от договора за гаранция е посочено, че срещу предоставената гаранция потребителят се задължава да заплати такса в размер на 107.20 лева в сроковете и по начина посочени в Общите условия към договора.

По делото е изслушано и е прието заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че процесният кредит не е бил усвоен от ищеца, а подадената заявка била със статус „Отказана“, тъй като е изтекъл срокът за потвърждение. Отказът е бил отразен на 5 декември 2022 г. в 14:46 часа. Според заключението плащане към кредитополучателя не е отчетено. Не било налично и заплащане от страна на Г. Е. К. в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на сумата в размер на 110.00 лева.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледани по същество, предявените искове са изцяло неоснователни, като съображенията за това са следните: