Решение № 217 от 11.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Благоевград , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500003 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, представлявана от проф.д-р П.Н.С. в качеството му на управител чрез договорен процесуален представител против решение № 908413/28.10.2020 година по гр.д. № 156/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Мбал "..." АД сумата от 2 600 лева главница, представляваща извършена през месец ноември 2018 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 010../29.05.2018 година, за която е издадена фактура № 20000.../12.12.2018 г. и спецификация към нея, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, също и сумата от 284.58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2600 лева, за период на забава от 26.12.2018г. до 23.01.2020 година.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесният договор за оказване на болнична помощ по КП не противоречи на закона, включително относно определянето на годишни и месечни стойности на медицинските дейности, посочени в Приложение № 2, представляващо неразделна част от договора. Сочи, че по силата на договорната обвързаност изпълнителят има право на договореното заплащане за извършената, отчетена и потвърдена от възложителя дейност при условията, в сроковете и реда, определен в него. Твърди, че в казуса изпълнителят в процесното облигационно правоотношение е извършил дейност, която надвишава определената стойност за процесния месец, заплащането на която не се дължи от възложителя. Твърди, че излизането извън предмета на процесния договор с НЗОК е допустимо само чрез допълнително договаряне.

Счита за недопустимо, по аргумент на чл.59б, ал.5 ЗЗО/, едностранното изменение/допълване на договора от страна на изпълнителя. Твърди, че НЗОК не е поемал задължения над размера, посочен в Приложение № 2, респективно не дължи възнаграждение на изпълнителя за дейност, извън предмета на конкретния договор. В подкрепа сочи 1 разпоредбите на чл.45, чл.51 ЗЗО, чл.356, ал.7 от НРД за медицинските дейности 2018 г. В тази връзка счита за неправилен извода на съда, че договорната отговорност на възложителя следва да се ангажира и в случай на „надлимитна“ дейност на изпълнителя.

Жалбоподателят оспорва като несъстоятелен извода на първостепенния съд, че към датите на прием на процесните пациенти лечебното заведение не е достигнало определените му в Приложение № 2 към договора стойности. Сочи, че събраните по делото доказателства и поконкретно месечно известие до въззиваемия, съдържащо данни за одобрената и отхвърлена за заплащане дейност, в това число дейност, отхвърлена поради надвишаване на стойностите по Приложение № 2 за процесния месец, и справка „Месечна справка надмесечни стойности“ за процесния месец ноември, установяват по несъмнен начин факта на превишаване на договорените в случая стойности от изпълнителя. Твърди, че на последния са изпращани седмични справки, с които е уведомяван за достигнатото изпълнение на месечната стойност по процесния договор за процесния месец, като същият е могъл да приема пациенти за своя сметка.

С гореизложеното жалбоподателят обосновава становище за неоснователност на претенцията за заплащане на медицинска дейност, чиято стойност надвишава определената в Приложение № 2 към договора, както и на акцесорната претенция, респективно за неправилност на постановения съдебен акт, с който същите са уважени, и заявява искане за неговата отмяна поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят претендира съдебни разноски. Не прави искане за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК ответникът по жалбата МБАЛ "...“ АД депозира чрез процесуален представител писмен отговор, в който обосновава теза, че постановеното от районната инстанция решение е в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и че направените от решаващия съд изводи напълно кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, потвърждаване на решението и присъждане на съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Не сочи нови доказателства. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

Ответникът по жалбата, представляван от договорен представител, моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, намира за установено следното:

Гр.дело № 156/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от Мбал „...“ АД, ЕИК *** /МБАЛ „...“ АД/ срещу НЗОК, в която се сочи, че на 29.05.2018 година между ищеца, в качеството на изпълнител и ответника в качеството на възложител, е сключен Договор № 010.. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който болницата се е задължила да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1, ал.1 от същия, медицинска помощ по 153 броя клинични пътеки /КП/ по приложение № 9 към Наредба № 3/20.03.2018 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК срещу задължението на възложителя да заплаща договорената, извършена и отчетена дейност в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния период. Ищецът твърди, че през месец ноември 2018 г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на три здравноосигурени лица, индивидуализирани с история на заболяването /ИЗ/ номера /с оглед защита на личните данни/: 12615, 12617 и 12618, които са български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. Твърди се в молбата, че диагностиката и лечението на тези лица са проведени по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора и са част от основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както следва: КГ /177 и 197. Твърди се, че от тези три лица две са приети в условията на спешност. След постъпването им в болницата пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и са приети като успешно обработени 2 в електронната система на НЗОК. За извършените дейности ищецът е издал фактура № 20000.../12.12.2018 г. и спецификация към същата, представени и приети от РЗОК Благоевград с писмо вх. № 29-02-911/12.12.2018 г., по която не е извършено плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и своевременно задълженията си, произтичащи от процесния договор – провела е болнично лечение по клинични пътеки на горепосочените три здравноосигурени лица и е отчела извършената дейност в съответствие с изискванията на възложителя. За лечението на тези три пациента, на основания сключения договор ответникът чрез РЗОК -Благоевград /по силата на чл.59, ал.1 от ЗЗО директорът на РЗОК Благоевград представлява НЗОК/, дължи заплащане /съгласно чл.45 и чл.47 от ЗЗО заплащането на оказаната медицинска помощ се извършва от бюджета на НЗОК чрез съответната РЗОК/ на извършените дейности в размер, равен на договорената цена на съответните клинични пътеки.

Ищецът заявява възражение за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите на част от клаузите на: Договор № 010../29.05.2018 г., а именно: чл.31, ал.12, т.7; чл.32, ал.2; чл.33; чл.34, ал.1 и ал.3; чл.36; чл.38; чл.39; чл.40; чл.41, ал.2; чл.42, ал.2 и ал.3; на съответните текстове от Наредбата за медицинските дейности за 2018 г., а именно: чл.352, ал.12, т.7; чл.353, ал.2; чл.354, ал.2; чл.355, ал.2; чл.356; чл.357, ал.1, ал.4-8; чл.358, ал.1 и ал.2; чл.359, ал.3 и ал.4; чл.367, ал.2, като противоречащи на чл.6, чл.19, чл.28, чл.52 от Конституцията на РБългария, чл.4, чл.5, чл.35, чл.47, чл.59 от Закона за здравното осигуряване.

Възражението е обосновано със следните доводи: И двете страни по договора са поели задължение да спазват правата на здравноосигурените лица и на пациента, установени в ЗЗО и Закона за здравето. Срещу задължението на ЗОЛ за внасяне на здравни вноски в бюджета на НЗОК /чл.33 от ЗЗО/, гражданите имат право да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /чл.35 ЗЗО/. При възникнала необходимост всяко ЗОЛ е в правото си да ползва тези здравни дейности. Сочи чл.4 от ЗЗО, съгласно който гражданите-здравноосигурени лица имат право на свободен достъп до тази медицинска дейност, и право на свободен изборна на изпълнител, сключил договор С НЗОК, който избор е валиден за цялата територия на страната. С посоченото аргументира теза, че законоустановеното право на избор на ЗОЛ да избере лечебното заведение предпоставя задължението на изпълнителя на медицинска помощ, сключил договор с НЗОК, да го приеме/чл.5, т.9, 14 и 15 от договора/, съответно да получи заплащане на оказаната медицинска помощ.

Ищецът заявява възражение за нищожност на гореизборените клаузи и по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, духа и целта на ЗЗО, с тях се нарушава равнопоставеността на страните по договора. Твърди, че по силата на чл.5, т.1, 3, 5, 9 и 10 от Договора по отношение на болницата е въведено изискване да осигурява постоянно договорената болнична помощ на здравноосигурените лица, да поддържа по всяко време на изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура, да разполага със специалисти на основен трудов договор, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на договора. Сочи, че с договора не се поставя ограничение на приема на ЗОЛ, същевременно едностранно се ограничава насрещното задължение – НЗОК да заплаща извършената дейност.

Твърди, че съгласно чл.45 от Договора НЗОК се е задължила да извършва плащане чрез РЗОК Благоевград в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния. В случая отчетният период е месец ноември 2018 г., поради което заплащането на сумата от 2 600 лева за оказаната болнична помощ по КП е следвало да стане до 25.12.2018 г. Поради неизпълнение на задължението на падежа, считано от 26.12.2018 г. ищецът претендира от ответника обезщетение за забава в размер на 284.58 лева, за период на забава от 26.12.2018 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва като необосновани и неоснователни предявените искове. Признава възникването на описаното в исковата молба облигационно правоотношение между страните. Сочи, че Договор № 010.. /29.05.2018 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между ищеца, в качеството на изпълнител и ответника в качеството на възложител, 3 е в съответствие с Наредба за медицинските дейности за 2018 г., както и че неразделна част от договора са стойностите за медицинските дейности за БМП, за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и/или за лекарствена терапия при злокачествени заболявания /Приложение № 2/. Признава, че ищецът е изпълнител на болнична медицинска помощ и е регистриран като лечебно заведение по смисъла на чл.9 от Закона за лечебните заведения. Оспорва твърдяното от ищеца неизпълнение /пълно/ на задължението на възложителя по договора за заплащане на извършената от изпълнителя дейност за процесния период. В тази връзка твърди, че с подписването на процесния договор ищецът се е задължил да спазва определените брой дейности и стойности на дейностите в болничната медицинска помощ, съгласно Правилата по реда на чл.4, ал.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. Твърди, че възложителят по договора дължи на изпълнителя само закупения с конкретния договор обем медицинска дейност. Твърди, че стойностите по Приложение № 2, неразделна част от договора, подлежат на изменение само чрез сключване на допълнително споразумение за изменение на договора. Твърди, че възложителят не дължи заплащане на суми над установените в договора стойности. Сочи, че при сключване на договора изпълнителят се е задължил да съобразява приема на пациенти по договора с НЗОК с капацитета на лечебното заведение, разписан като брой и вид болнични легла, посочени в договора /чл.11, т.6 от договора/. С чл.33, ал.1 от договора страните са уговорили стойностите на дейностите за БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, а в ал.2 са договорени дейностите, които не попадат в приложното поле на ал.1. Сочи, че в част А на Приложение №2 са вписани броя на леглата по специалност и ниво на компетентност, а в част Б са определени месечните стойности за периодите на дейност – месец април – юни 2018г., месец юли-септември 2018 г., месец октомври-ноември 2018 г., заплащани в периода месец май-декември 2018 г. Сочи, че договорът е изменян в част А и част Б към съответните Приложения, като са подписани съответни допълнителни споразумения. Твърди, че за извършените от изпълнителя през месец ноември 2018 г. дейности по договора НЗОК е изплатила сумата от 877 278 лева.