Решение № 166 от 29.06.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. ******, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г.А като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100934 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Д. Г. предявява срещу „Вивус БГ“ ЕООД установителен иск за прогласяване на нищожността на уговореното в договор за кредит № **********/12.05.2022 г. вземане за такса за бързо разглеждане на документи в размер на 288.83 лева, поради противоречието й със закона на основание чл.

10а, вр. с чл. 22 от ЗПК. Подробно съображения по повод основателността на иска се излагат в исковата молба. Моли за уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски.

Ответникът „Вивус БГ“ ЕООД не подава писмен отговор в дадения едномесечен срок.

„Вивус БГ“ ЕООД предявява насрещна искова молба за осъждането на Н. Д. Г. да заплати в полза на „Вивус БГ“ ЕООД следните парични вземания по договор за кредит № **********/12.05.2022 г.: главница в размер на 1400.00 лева; договорна лихва в размер на 47.17 лева; такса „бързо разглеждане“ в размер на 288.83 лева; наказателна лихва за забава в размер на 11.76 лева, начислена за периода от 11.06.2022 г. до 16.06.2022 г.; наказателна лихва за забава в размер на 27.44 лева за периода от 17.07.2022 г. до 30.07.2022 г.; наказателна лихва за забава в размер на 98.00 лева, начислена за периода от 31.08.2022 г. до 19.10.2022 г. В насрещния иск се заявява, че ако 1 съдът приеме, че заплатената от Н. Д. Г. сума в общ размер на 672.00 лева за удължаване срока на кредита е въз основа на нищожна клауза, тази сума да се прихване от претендираното вземане за главница в размер на 1400.00 лева, като се редуцира на 775.17 лева. Излагат се подробни съображения. Моли се за уважаване на исковете.

В подадения от Н. Д. Г. писмен отговор се оспорват по основание и размер предявените насрещни искови претенции. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 23 от ЗПК, поради което се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1400.00 лева. Не се оспорва, че кредитополучателят заплаща сумата от 672.00 лева за удължаване на срока на кредита, въз основа на нищожна уговорка, поради което се прави възражение за прихващане с тази сума по отношение на претендираното вземане за главница. Заявява се още, че в случай че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, се прави изрично възражение за прихващане на заплатената от Н. Д. Г. сума за „такса удължаване на срок“ в размер на 672.00 лева, към оставаща дължима сума по договора за кредит. Претендират се разноски. Излагат се подробни съображения. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание Н. Д. Г. не се представлява. Неговият пълномощник поддържа предявения иск с подадено писмено становище.

Моли за уважаването му. „Вивус БГ“ ЕООД не се представлява в о.с.з.

Депозира молба, с която поддържа писмения отговор и предявените насрещни искове. Моли за уважаването им.

Фактически констатации на съда:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните сключват договор за потребителски кредит № **********/12.05.2022 г., по силата на който „Вивус.БГ“ ЕООД, в качеството си на кредитодател, превежда, а Н. Д. Г., в качеството си на кредитополучател, усвоява, сумата от 1400.00 лева, която следва да се върне за срок от 30 дни, ведно с възнаградителна лихва в размер на 47.17 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 288.83 лева. Видно от съдържанието на договора ГПР е 49.7 %, а лихвения процент за срока на договора – 40.99 %.

Така общият размер на сумата по кредита, която следва да се върне на 11.06.2022 г. е 1736.00 лева.

2

Страните сключват анекс от 17.06.2022 г. към договора за кредит, по силата на който се изменява крайният срок за връщане на сумите по кредита – на 17.07.2022 г. С след това с нов анекс от 01.08.2022 г. се продължава срокът за изпълнение, съответно на 31.08.2022 г. По делото няма спор, че за сключване на двата анекса кредитополучателят заплаща общата сума от 672.00 лева (по 336.00 лева за всеки анекс).

Правни изводи на съда:

Н. Д. Г. предявява установителен иск за нищожност с правно основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

„Вивус,БГ“ ЕООД предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК.

В случая кредитното правоотношение между страните попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно съобразени и приложени от съда.

Претендираната такса за екпресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от това уговореният размер на тази такса представлява около 20 % от размера на самия кредит, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което затвърждава извода на съда, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.

3

Предявеният иск за нищожност на предвидената в договора „такса за бързо разглеждане“ следва да се уважи.

Съдът намира и че събраната от кредитополучателя таксата за удължаване срока на връщане на сумите по кредита противоречи на разпоредбите на ЗПК. Удължаването на срока за връщане на кредита със 7, 14, 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита не представлява услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не следва да се дължи заплащане за нея. Същата по същество няма характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представлява предварително уговорени евентуална (под условие) променя в съдържанието на кредитното правоотношение, което попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) може винаги и по всяко време да бъде договорени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Със заплащането на сумата от 336.00 лева за удължаване срока на връщане на сумите по договора по същество длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода за наличие на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури длъжникът поблагоприятно кредиторово поведение. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително възнаграждение. Също така, съдът намира, че размерът на таксата от 336.00 лева, оскъпява по скрит начин кредита, доколкото тази сума не се вписвав ГПР. Последният е в размер на 49.70 %, като включването на горецитираното неравноправни вземания, ще надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че сумата от 672.00 лева се заплаща от кредитополучателя въз основа на нищожна уговорка.

По отношение на предявените насрещни искове:

Кредитополучателят е задължен да върне на кредитора главницата в размер на 1400.00 лева и уговорената възнаградителна лихва в размер на 47.17 лева. Тъй като длъжникът е в забава от 12.06.2022 г. до 16.06.2022 г.

4 обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1400.00 лева, е равно на 2.33 лева. Със сключване на анекса от 17.06.2022 г. и плащането на сумата от 336.00 лева на 17.06.2022 г., се погасяват изцяло начислените възнаградителна и мораторна лихва, както и частично главницата до сумата от 1113.50 лева. След сключване на анекса от 01.08.2022 г. и заплащане на сумата от 336.00 лева на 01.08.2022 г. се погасява изцяло дължимата лихва за забава за периода от 18.07.2022 г. до 30.07.2022 г. в размер на 4.02 лева (върху главницата от 1113.50 лева), както и част от главницата, която се редуцира на 781.52 лева. С изтичане на уговорения в анекса от 01.08.2022 г. срок в полза на дължика на 31.08.2022 г., размерът на лихвата за забава върху главницата от 781.52 лева за периода от 01.09.2022 г. до 19.10.2022 г., е в размер на 10.64 лева.

Горното мотивира съдът да приеме, че искът за главница следва да се уважи до сумата от 781.52 лева, а в останалата част до 1400.00 лева – отхвърли. Искът за възнаградителна лихва също следва да се отхвърли изцяло. Претенцията за лихва забава е основателна за сумата от 10.64 лева за периода от 01.09.2022 г. до 19.10.2022 г., а в останалите части – за периода от 11.06.2022 г. до 16.06.2022 г. и от 17.07.2022 г. до 30.07.2022 г. и 31.08.2022 г.

– отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГАСЯВА з а нищожна уговоренато между страните Н. Д. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. „******“ № 7, вх. Б, ет. 5, ап. 30 и „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК:202393458 със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, в договор за кредит № **********/12.05.2022 г. вземане за „такса за бързо разглеждане“ в размер на 288.83 лева, поради противоречието й със закона на основание чл. 10а от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. ******, ул. ******* № 7м вх. Б, ет. 5, ап. 30 ДА ЗАПЛАТИ на „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК:202393458 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 следните парични вземания, предмет на договор за кредит № **********/12.05.2022 г.: главница в размер на 781.52 (седемстотин 5 осемдесет и един лева и 52 ст.) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда – 20.10.2022 г. до изплащане на вземането.; мораторна лихва в размер на 10.64 ( десет лева и 64 ст.) лева за периода от 01.09.2022 г. до 19.10.2022 г.,, като ОТВЪРЛЯ иска за лихва за разлика до претендирания размер от 98.00 лева, както и изцяло исковете за мораторна лихва в размер на 11.76 лева за периода от 11.06.2022 г. до 16.06.2022 г.; в размер на 27.44 лева за периода от 17.07.2022 г. до 30.07.2022 г.; както и иска за договорна лихва в размер на 47.17 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 6