Решение № 163 от 20.11.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Асеновград, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200355 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0239-000250/30.03.2023г. на началника на РУ – Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров на Д. Х. Х., ЕГН:

********** от *** на основание чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останал Д. Х. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се излагат аргументи, за необоснованост на НП, като се твърди, че приетите за установени фактически констатации обусловили налагането на санкцията не отговарят на обективната истина, отрича се извършването на нарушението и се иска от съда пълната му отмяна, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна Началникът на РУ – Асеновград излага писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С акт за установяване на административно нарушение от 08.03.2023г. е било констатирано, че на същата дата около 09.10 ч. в Община Асеновград по път трети клас № ІІІ-667 в зоната на км 39+200, жалбоподателят Х.

1 е управлявал трактор „Ню Холанд“ и като участник в движението не е взел мерки за отстраняването на кал и други вещества от гумите на МПС, във връзка с което има остатъци от веществата по пътното платно, с което е застрашил сигурността на движението на другите участници. По сигнал от граждани, постъпил по ЕЕН 112 бил изпратен полицейски екип за проверка на сигнала и установяване на трактора. Контролните органи спрели трактора, управляван от водача Х. в границите на гр. Асеновград на ул. „Козановско шосе“ до шоколадовата фабрика. Същият бил поканен в РУ-Асеновград, където за горното нарушение му бил съставен АУАН, който водачът Х. подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя

Д. Х. било наложено горепосоченото административно наказание.

След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията на жалбоподателя, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление при което намери следното от правна страна:

Наказателното постановление е необосновано, тъй като не е установено по несъмнен начин извършването на описаното в него административно нарушение, както по отношение на обективните елементи от състава му, така и относно вината на нарушителя. За да е реализиран състава на нарушението по чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП, на първо място трябва да е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Х. е реализирал изпълнителното деяние, а именно, че е изхвърлил или оставил на пътя вещества или предмети – в случая кал и на второ място, че това деяние кумулативно е довело до създаване на опасност за движението. Т.е. оставената на пътното платно кал не е достатъчно просто да замърсява пътя, а е необходимо същата да е в такова количество и местоположение, че обективно да създава опасност за движението. За целта, следва да бъде установено точното място – участъка от пътя, където е разположено замърсяването, както и да бъде установено по несъмнен начин, че е създадена опасност за движението, която да е била непосредствена, който извод имплицитно включва и посочване на конкретните обстоятелства, в които се е изразила тази опасност. В случая, актосъставителят е съставил АУАН без да възприел лично нито един от фактите съставляващи обективния състав на нарушението, като се е позовал на данните, посочени от полицейските служители, извършили спирането на водача Х., а именно А. С. и Д. Б.. Разпитани като свидетели същите обаче заявяват, че те само са спрели трактора в границите на гр. Асеновград, като не са посещавали пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението, дори не знаят къде точно се намира. Респективно по никакъв начин не са констатирали, дали действително има нанесена кал на пътното платно, а още по-малко пък дали именно Х. е извършил разпиляването , както и дали изобщо е била създадена потенциална опасност за движението. При това положение очевидно, че нито един от елементите съставляващи обективен състав на нарушението не е доказан по несъмнен начин. За установяване на факта на нарушението минимално е следвало да се издирят и ангажират свидетели на нарушението, каквито вероятно е имало и за което не е имало пречка да бъде сторено, както и да се установи и извърши оглед на мястото на извършване на нарушението, за да се констатира изобщо факта, че 2 в този пътен участък е налице разпиляно вещество, както и останалите елементи от състава, в какво се е изразила създадената непосредствена опасност за движението. Нито едно от горните действия не е извършено в рамките на административно-наказателното производство, поради което и нарушението не е било установено по несъмнен начин още при съставянето на АУАН. Горните пороци са пренесени и в издаденото НП и същото е издадено в нарушение на чл. 52 ал.4 и чл. 53. ал.1 от ЗАНН, които норми указват, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, а НП се издава само когато е установено, че нарушителят е извършил виновно деяние, съставляващо административно нарушение. Ето защо НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 600 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

По делото с молба е направено възражение от административнонаказващия орган за прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Тъй като размера на възнаграждението, винаги е функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата не е висока, съдът намира, че възражението е основателно и така претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по правилото на чл. 18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 и ал.4 от Наредбата към посочения минимален размер за една инстанция за административно-наказателни дела, който е в размер на 300 лева за всяка инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не помалко от 300 лв.” в т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.

Доколкото спрямо жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, то съдът е на становище, че размерът на претендираното адвокатското възнаграждение се явява не напълно съобразен с Наредбата. В този смисъл, направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи. Тъй като въззивното производство е протекло в рамките на две заседания претендираната от жалбоподателя 3 сума за разноски следва да бъде редуцирана на 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител - адвокат Л. М..

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0239-000250/30.03.2023г. на началника на РУ – Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което на Д. Х.

Х., ЕГН: ********** от *** на основание чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН:

********** сумата от 400 лева, представляващи направени от същия разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му процесуален представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4