Решение № 357 от 16.11.2021, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 429/2021
- Вид
- Решение № 357
- Подписан
- 16.11.2021
- В сила
- 16.11.2021
- Състав
- КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА, СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА, ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 963 от 09.09.2021 · КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА, ГАЛИН СТАНИСЛАВОВ НЕСТОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7б, ал. 5 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- § 1 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
Р
Е Ш Е Н И Е
№
357
16.11.2021 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 429/ 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.К.М. ***, подадена чрез адв. А.Д.А.
- ВАК, редовно упълномощен, срещу Решение № 260052 от 05.07.2021 г. по НАХД № 283/ 2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.
Според касатора решението на БРС е неправилно. Настоява, че в първоинстанционното производство не са събрани годни доказателства, от които да се установи, че касаторът е извършил нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, за което му е наложена санкцията по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Оспорва, че е извършвал обществен превоз на товари. Допълва, че в съдебно заседание са били разпитани свидетелите Русев и М., от чиито показания се налага според него изводът, че няма никакви отношения с „***“ ЕООД и че пръстта, която вози, е била необходима за заравняване двора на майка му. Счита, че съдът е игнорирал показанията им неправилно, без да посочи основателни мотиви за това. Иска отмяна на Решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено Наказателното постановление изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. В молба с вх. № 3028 от 11.10.2021 г. адв. А., като процесуален представител на касатора, заявява, че поддържа касационната жалба и претендира разноски единствено за въззивната инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Изтъква, че събраните в съдебно заседание свидетелски показания не отговарят на снетите сведения от нарушителя и служителя в „***“ ЕООД – ***. Позовава се на легалните определения на понятието „обществен превоз“ и „ превоз на товари“, за да обоснове наличието на нарушение. Счита изводите на БРС за правилни, а касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна.
М.К.М. е санкциониран с Наказателно постановление (НП) № 23 – 0000593/ 15.06.2020 г. на и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Варна, за това, че на 14.05.2020 г., в 12.15 часа, в обл. Добрич, по път, отворен за обществено ползване, в общ. Балчик, курортен комплекс „***, от Пожарната в посока хотел „Орхидея“, в близост до хотел „***“, управлява товарен автомобил „Камаз“ от категория N3, с рег. № ***, който не е собственост на водача, извършващ превоз на инертни материали – пръст 10 тона, за сметка на „***“ ЕООД, по маршрут хотел „***“, к.к. „*** до място на разтоварване: Депо в рамките на комплекса. В НП е посочено, че описанието е по писмени обяснения на водача. Прието е, че водачът извършва обществен превоз на товари, с превозно средство от категория N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат. „С“, без да има валидна карта за квалификация, като от направената справка в регистъра на ИА „АА“ е установено, че няма издавана карта. Нарушението е квалифицирано по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложена глоба от 2000 лв. (две хиляди лева).
НП е издадено въз основа на АУАН № 272040/ 14.05.2020 г., в който е описана фактическата обстановка и лицето се е подписало, като е отразило, че няма възражения.
Районен съд - Балчик е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е доводите на защитата и е изложил формално мотиви защо не ги приема. Счел е и, че случаят не може да бъде приет за маловажен. В резултат е потвърдил НП изцяло.
При проверка на решението настоящият състав намира, че същото е постановено при липса на мотиви, в противоречие със събраните по делото доказателства и несъответствие с приложимия материален закон. Това е така, защото:
М.К.М. има повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв.
Водачът е наказан за това, че на 14.05.2020 г. извършва обществен превоз на товари, без да притежава карта за квалификация на водача.
Според АУАН и НП превозът е извършван за сметка на „***“ ЕООД.
По делото са събрани доказателства, че едноличното дружество има договор за СМР за обект хотелски комплекс „***“ от 12.11.2018 г. и договор за изпълнение на СМР на обект РМР хотелски комплекс „***“, довършителни работи, от 03.10.2019 г. с „*** АД.
За да потвърди НП, съдът е приел, че нарушението е доказано, като е указал, че е ирелевантно за спора дали дейността е извършена срещу заплащане или не. Тези изводи на съда не се споделят от настоящия състав.
Няма спор по делото, че водачът е управлявал товарен камион със съответния регистрационен номер, че камионът е бил натоварен пръст, 10 тона, т.е. инертни материали, че не е притежавал карта за квалификация на водача, съответно няма спор по категорията на превозното средство.
Вярно е, че в писмените си обяснения М.М. е обяснил, че е натоварил пръстта от хотел „***“ в к.к. „***, където към онзи момент се извършвали ремонтни дейности, с което, по думите му, правел „услуга на г-н Росен Русев“. Добавил е, че щял да разтовари отново в рамките на комплекса, като не извършвал услугата срещу заплащане, а на приятелски начала.(л. 8 от първоинстанционното производство). Тези обяснения са оспорени чрез процесуалния му представител с твърдението, че са дадени под диктовка.
В съдебно заседание в потвърждение на нарушението са събрани единствено показанията на св. ***, но той пресъздава (с оглед така зададените му въпроси) свои лични възприятия. Не е задаван въпрос и съответно няма отговор за това как е преценил (освен обясненията на водача), че се касае за обществен превоз на товари. Не е разпитан свидетелят по АУАН и при установяване на нарушението – ***ев.
По делото не е разпитано лицето, отбелязано в Сведението като „Д. Стоев“, снело обясненията на водача, което е било наложително с оглед стореното от процесуалния представител на водача оспорване на дадените обяснения.
Не е разпитан Пантелей Николов Велизаров, служител на „***“ ЕООД, който всъщност е дал обяснения (л. 11 от първоинстанционното производство), от които евентуално може да се направи извод, че М.М. е извършвал обществен превоз на товари.
Не са изискани от „***“ ЕООД писмени доказателства за издавани документи за превоз, в това число товарителница, както и документи за извършено заплащане на работата на М.М..
При липсата на изброените по – горе процесуални действия от страна на съда, респ. липсата на доказателствени искания от страна на административнонаказващия орган за установяване описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението е останало недоказано, а съдебното решение – немотивирано.
За да потвърди НП, съдът се е позовал на сега действащите норми, независимо че е записал, че са актуалните към датата на деянието. Следва да се има предвид, че разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАвтП е изменяна няколкократно. Актуалната към 14.05.2020 г. разпоредба е тази, която е изменена и допълнена с ДВ. бр. 80 от 28 септември 2018 г. Впоследствие, изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 7 юли 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 108 от 22 декември 2020 г.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, актуален към датата на деянието – 14.05.2020 г., "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "превоз на товари" в същата, относима към случая редакция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Според нормата, под която е подведен водачът, чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 на МТ от 1999 г., водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. В този смисъл съдът е следвало да изясни налице ли е първият основен признак на деянието, за да се приеме, че е налице нарушение, а именно извършвал ли е водачът на съответната дата и час „превоз на товари“ по смисъла на закона и бил ли е този превоз на товари „обществен“ съгласно действащите норми. Едва след изясняване на този въпрос могат да се обсъждат останалите признаци на деянието. Като не е сторил това, БРС е постановил незаконосъобразно решение.
Като е приел, че за съставомерността на деянието е ирелевантно наличието или не на заплащане, съдът е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. В допълнение за пълнота следва да се отбележи, че по делото не са събрани никакви доказателства за търговски взаимоотношения между „***“ ЕООД и водача.
При гореизложеното настоящият състав счита жалбата за основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с приложимия материален закон и немотивирано.
При този изход на спора е основателно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за въззивната инстанция, доказателства за каквито са налице в размер на 370.00 лв. (триста и седемдесет лева). Възражението на ответника по касационната жалба е неоснователно, като се съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и договореният размер, който съответства напълно на минимално предвидения размер при материален интерес от 2000.00 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич, касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260052 от 05.07.2021 г. по НАХД № 283/ 2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000593/ 15.06.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Варна, издадено срещу М.К.М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0000593/ 15.06.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Варна, с което на М.К.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за административно нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да заплати на М.К.М., ЕГН **********,*** съдебно – деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 370.00 лв. (триста и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: