Решение № 502 от 09.02.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ ………../09.02.2018 г., гр. Варна,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА при участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4390 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А.К. А.,

ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, и „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени следните искове:

1/ иск с правно основание чл. 128, т.

2 КТ за солидарно заплащане на сумата

2015,50 щ.д., представляваща непогасен остатък от дължими нетни трудови възнаграждения за положен труд за м. април 2015 г., м. май 2015 г., м.юни 2015 г., м.юли 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане;

2/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за солидарно заплащане на сумата 142,56 щ.д. представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане;

3/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 178,39 щ.д. – обезщетение за забава върху главницата от 2015,50 щ.д. за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. и сумата 12,62 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 142,56 щ.д. за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г.

В исковата и уточняващите молби от 02.05.2017 г. и 26.05.2017 г. ищецът излага, че работил на длъжност рулеви на моторен кораб „***”, ИМО №

8000836, плаващ под български флаг, съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен между него и „В.И.” ЕООД, от 15.04.2015 г. до 19.07.2015 г., с уговорено трудово възнаграждение 1500 щ.д. Твърди, че в договора не е уговорен срок за плащане на трудовото възнаграждение, поради което то е дължимо най-късно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, със Заповед № 00000339 от 21.07.2015 г. Сочи, че работодателят е потвърдил дължимото му се трудово възнаграждение за периода на службата му на кораба и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., възлизащи в общ размер на сумата 4031,23 щ.д. След извършено частично плащане, твърди, че задължението на ответника за неплатени трудови възнаграждения за периода възлиза на сумата 2015,50 щ.д., а за неизползван платен годишен отпуск на сумата 142,56 щ.д. Сочи, че работодателят е изпаднал в забава за плащане на претендираните суми, поради което дължи и обезщетение за забава за периода 22.07.2015 г. до 03.06.2016 г. Твърди, че ответникът „Б.” АД има качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати, в споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът „В.И.” ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 и 5 ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал.

1 ГПК ответникът „Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – адв. М. П., в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Твърди, че не е страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните суми. Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „***” в периода 08.01.2015 г. –

13.11.2015 г., съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА”,

Малшалови острови. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да се приеме обратното, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква за задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови, за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Между този пренаемател и ответника „В.И.” ЕООД бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените срещу „В.И.”

ЕООД искове:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

От приетия като писмено доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015 г. се установява, че между ищеца А.К.А. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да изпълнява длъжността „Рулеви” с месторабота – м/к „***”, при петдневна работна седмица с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на общо 1500 щ.д.

Не се спори, а и от представената справка за дължими суми за периода 04.2015 г. – 07.2015 г., издадена от „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, съдът приема за установено, че ищецът е полагал труд за работодателя през процесния период.

От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер 1872,94 щ. д., а именно: за м. юни 2015 г. – 1036,50 щ.д. и м. юли 2015 г. – 836,44 щ.д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният спрямо ответника „В.И.” ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен до установения от експертизата размер 1872,94 щ.д., представляваща дължими нетни трудови възнаграждения за м. юни 2015 г.

/1036,50 щ.д./ и м. юли 2015 г. /836,44 щ.д./ и отхвърлен за разликата над 1872,94 щ.д. до пълния претендиран размер 2015,50 щ.д.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Не е спорно по делото, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск за 2015 г., което се установява и от представената по делото справка за дължими суми, с която работодателят признава задължение за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 142,56 щ.д.

От заключението на вещото лице Д.П. се потвърждава, че размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата 142,56 щ. д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за плащане на дължимото обезщетение, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

По делото липсват доказателства за падежа на плащането на дължимото трудово възнаграждение, поради което съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава с прекратяване на трудовото правоотношение, за което няма спор, че е извършено на 22.07.2015 г.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. размерът на обезщетенията за забава, които ответникът дължи на ищеца, са както следва: върху главницата за м.06.2015 г. от 1036,50 щ.д. – 91,74 щ.д., върху главницата за м.07.2015 г. от 836,44 щ.д.– 74.03 щ. д. и върху главницата от 142,56 щ.д. – 12,62 щ.д.

По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата 165,77 щ.д. представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главницата 1872,94 щ. д. за неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.06.2015 г. и м.07.2015 г., и сумата 12,62 щ.д., представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главницата 142,56 щ.д. за неизползван платен годишен отпуск, съобразно заключението на вещото лице, и да бъде отхвърлена за разликата над сумата 165,77 щ.д. до претендирания размер 178,39 щ.д., представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главницата за неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.април 2015 г. и м.май 2015 г.

По отношение на исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:

По делото е приет договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон 2001”, от 06.01.2012 г., сключен между „Индивидуал Технолоджи” С.А., Маршалски острови в качеството му на корабособственик и „БУЛМИНЕРАЛ” ООД в качеството му на беърбоут чартьор /наемател на кораба/, от който се установява, че на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „***” за срок от 5 години /от 06.01.2012 г. до 06.01.2017 г./.

Не е спорно по делото, че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД.

По възражението на ответника, че нормите на българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора е посочено за приложимо английското право, съдът намира следното:

В чл. 10(б) от договора изрично е предвидено задължение за чартьорите да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната норма на чл.

1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12

КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Българското законодателство би било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по договора, като избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто е настоящият. С оглед изложеното, възражението на ответника относно приложимото право към предмета на спора са неоснователни.

Разпечатката съдържа 53 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36fdd114-a33d-4bfb-8c8d-02d4405f8908