Решение № 26 от 31.03.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. М, общ. М, обл. Вр., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Ек“ ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Вр. чрез пълномощник адв. Х. П. от ВрАК е обжалвало Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № ****, издаден от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ Сф., с който за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложена, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от същия закон, имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Оплакванията са за допуснати противоречия с европейското законодателство и съществени нарушения на процесуалните правила. На тези основания се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не е изпратило представители. От същото, чрез пълномощникът адв. Х. П. от ВрАК, е постъпила молба, с която се поддържа искането за отмяна на електронния фиш поради наличие на основанията за това, подробно изложени в жалбата.

Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не 1 е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189ж ал.5 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На ***** година в 02,40 часа с устройство № 40071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътища, намиращо се на път I-1 км. ****+****, е установено нарушение

№ ************************ с ППС ВЛЕКАЧ В с регистрационен номер ***** с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 4400 в Община М по път за движение I-1 км. ****+5-6 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. При това положение от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ Сф. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № ****, с който на собственикът на посоченото по-горе пътно превозно средство „Ек“ ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Вр. със законен представител Ем. М. Цв. е наложена, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от същия закон е наложена.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено и прието е НАХД № ***/2024 година по описа на РС Вр., изпратено по подсъдност за разглеждане в РС М.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че последната е основателна, като съображенията за това са:

От съдържанието на обжалвания електронен фиш е видно, че описаното в него деяние е правно квалифицирано като нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната разпоредба, 2 собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В текста на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса. Според чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2- такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му 2 характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В настоящият случай, безспорно е, че процесното ППС се е движело по път **** км. ****+****, включен в обхвата на платената пътна мрежа и това обстоятелство е констатирано с устройство №40071 – елемент от електронната система. С разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Според чл.187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по 3 установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП му се налага имуществена санкция по чл.187а ал.2 т.3 ЗДвП в размер на две хиляди и петстотин лева. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Оттук следва извода, че за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, то това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно чл.189ж ал.1 изр.първо и ал.7 ЗДвП, при нарушение по чл.179 ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 – ал.3б се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10 ЗДвП.

Изхождайки от очертаната дотук правна рамка настоящият състав споделя възраженията в жалбата за неправилно ангажиране отговорността на дружеството по чл.179 ал.3б ЗДвП посредством издаден електронен фиш при условията на чл.189ж ЗДвП. Съгласно чл.189ж ал.1 ЗДвП, електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение на чл.179 ал.3 ЗДвП. За нарушенията по чл.179 ал.3б ЗДвП, законът не предвижда издаване на електронен фиш. Разпоредбите на чл.179 ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП.

Различни са и субектите, на които може да бъдат наложени предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл.10 ал.1 т.1 от ЗП /чл.179 ал.3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни по чл.179 ал.3б ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.187а ал.1 ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б ЗДвП в отсъствие на 4 нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Към датата на извършване на нарушението – ***** година законодателят не е предвидил издаване на ЕФ при установено нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП.

Едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 ЗДвП /обн. ДВ.

Бр.13/2024 година, в сила от 13.02.2024 година/ е добавено, че електронен фиш може да се издава и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, а именно чл.179 ал.3-3б. Към инкриминираната дата приложение е следвало да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличие на предпоставките за това. Тъй като това не е сторено, обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на дружеството-жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, ведно със списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, дружеството-жалбоподател е ангажирало като процесуален представител адв. Х. П. от ВрАК по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От представените документите става ясно, че в хода на съдебното производство страна на жалбоподателя са направени разноски в размер на 720 лева с ДДС /600 лева без ДДС/. Тази сума е отбелязана и в представеният по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е 5 прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ бр.14/18.02.2025 година/, действаща към датата на съдебното заседание по делото. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година, действащо към датата на съдебното заседание по делото/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.