Определение № 746 от 30.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Ловеч, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Разпореждане № 2270/30.08.2024 г. по ч.гр.д. №1556/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу И. М. И., ЕГН **********, за сумите, както следва: 60,64 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.10.2023 г. до 09.03.2023 г. , и 53,24 лв. –– обезщетение за забава за периода от 10.10.2023 г. до 30.08.2024 г.

В жалбата са изложени твърдения, че съдебният акт е неправилен в обжалваната част по съображения, че процесният договор може да се прилага и без неравноправните клаузи. Счита, че съдът е следвало да отхвърли само претенцията за цените на допълнителните услуги и да присъди всички останали вземания. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваната част и да се произнесе по същество.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което заявителят „Агенция за 1 събиране на вземанията“ ЕАД е претендирал, че И. М. И., дължи сумите, както следва: 500 лв., представляваща главница по договор за заем Credinet №8062-00176498, 60,64 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.10.2023 г. до 09.03.2023 г. , 53,24 лв. –– обезщетение за забава за периода от 10.10.2023 г. до 30.08.2024 г , и 292,32 лв. – цена за допълнителна услуга.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор, сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, по силата на който крeдиторът е предоставил на И. кредит в размер на 500 лв., платим на 6 равни месечни погасителни вноски от по 93,44 лв., при възнаградителна лихва възлизаща общо на 60,64 лв. , както и от договорза допълнителни услуги към заем Credinet №8062-00176498, с който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на И. допълнителни услуги при пакетна цена от 292,32 лв., платима на 6 равни месечни вноски от по 48,72 лв.

Заявителят посочва, че процесните вземания са му цедирани от „Микро Кредит“ АД на 22.01.2024 г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен.

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че процесният договор за заем е недействителен, доколкото в ГПР не е включена цената на пакета допълнителни услуги, с което е нарушено изискването на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, като е присъдил на основание чл. 23 ЗПК само чистата стойност на кредита, а именно 500 лв., и е отхвърлил заявлението в останалата част.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната част е правилно.

При анализа на представените по делото доказателства съдът намира, че макар в процесния договор за заем отпускането на кредита да не е поставено под условие за закупуване на пакет от допълнителни услуги, между двата договора е налице връзка, индикираща обратното. В подкрепа на този извод е уговорката за разсрочването плащането на цената на допълнителни услуги, като броят на вноските и падежните им дати напълно съвпадат с тези на погасителните вноски по договора за кредит. Освен това, датата на сключването и на двата договора съвпада. Дори и да се приеме обратното и потребителят доброволно да е избрал да заплати сумата от общо 292,32 лв. за посочените допълнителни услуги, в случая това е ирелевантно, доколкото основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – в този смисъл т. 28 от Определение по дело C-425/23 на СЕС и т. 52 от Решение от 21.04.2016 г. по дело по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov на СЕС. Следователно в настоящата хипотеза съгласието на потребителя, от когото не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без значение, с оглед служебното задължение на съда за защита на интересите му.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

2

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съдът намира, че характерът на вземането за допълнителните услуги, представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставения паричен ресурс, поради което предполага включването му в ГПР. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в договора не кореспондира с изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид изложеното, съдът се солидаризира с изводите на районния съд по отношение на недействителността на процесната облигационна връзка и с оглед констатираната недействителност на процесния договор за кредит, правилно на основание чл. 23 ЗПК е уважил заявлението само до размера на чистата стойност на кредита, без възнаградителната лихва и лихва за забава. По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено в цялост.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2270/30.08.2024 г. по ч.гр.д.

№1556/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу И. М. И., ЕГН **********, за сумите, както следва: 60,64 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.10.2023 г. до 09.03.2023 г. , и 53,24 лв. –– обезщетение за забава за периода от 10.10.2023 г. до 30.08.2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4