Решение № 20292 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

......292 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело ......251110128543 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от АПИ чрез ОПУ – В Т искова молба и уточняваща такава /л.58/, срещу ЗАД „Б“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

1/ 2403,44 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпило на 14.01.2020 г.

ПТП на републикански път I-5 км 107+000, ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба 19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 748,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.06.2020 г. до 27.06.2023 г.;

2/ 238,59 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие настъпило на 23.05.2020 г. ПТП на път III-407 км 85+900, ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба 19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 74,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020 г. до 15.07.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че вследствие настъпили ПТП-та на участъци от републиканската пътна мрежа е увредено имущество на АПИ, което представлявало „пътни принадлежности“. Сочи, че на 14.01.2020 г. на републикански път I-5 „Р - В Т - Г“ км 107+000, водачът на л.к.

„Р“, модел „М С“, с рег.№ ......., при движение с несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост, загубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно вляво по посоката си на движение и реализирал ПТП с материални щети увредена еластична предпазна ограда (мантинела). За настъпилото ПТП сочи, че е съставен Протокол за ПТП № ... от 14.01.2020 г. Излага, че към момента на ПТП, МПС-то е било застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че е съставена количествено-стойностна сметка, в която били 1 описани причинените щети: 20 метра ограничителна система за пътищата H1 W5, на обща стойност 2 895,84 лв. Твърди, че със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.05.2020 г. ответникът е информиран за настъпилото застрахователно събитие и е образувана щета № ....... Твърди, че на 26.06.2020 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 492,40 лв., поради което претендира остатъка от 2 403,44 лв.

Сочи, че на 23.05.2020 г. на републикански път III-407 „Полски Тръмбеш Царевец“ км 85+900, водачът на л.а. марка „Д“, модел „С“, с рег.№ ........., при движение с несъобразена с пътните условия, релефа на местността и пътните условия скорост, загубил контрол над МПС и реализирал ПТП с материални щети - увредена ограничителна система за пътищата (мантинела). За настъпилото застрахователно събитие твърди, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ...... от 23.05.2020 г. Излага, че към момента на ПТП, МПС-то е било застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че е съставена количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените щети:

12 м ограничителна система за пътища - единична N2 W5, на обща стойност 1 431,53 лв. Твърди, че със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.06.2020 г. е информирал ответника за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което била образувана щета № ............ Твърди, че ответникът на 14.07.2020 г. е извършил частично плащане в размер на 1 192,94 лв., поради което претендира остатъка от 238,59 лв.

С уточняваща молба с вх. № 214534/18.06.2025 г. ищецът е посочил, че претендира мораторна лихва върху главницата от 2403,44 лв. с начална дата 27.06.2020 г., когато счита, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед извършеното извънсъдебно плащане на 26.06.2020 г. Относно претенцията си в размер на 238,59 лв. е посочил, че претендира мораторна лихва върху сумата с начална дата 15.07.2020 г., когато счита, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед извършеното извънсъдебно плащане на 14.07.2020 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Досежно застрахователно събитие от 14.01.2020 г. ответникът излага, че не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност за МПС „Р М“, с рег. № ......., както и че на 29.05.2020 г. е постъпило заявление от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, в това число и че е платил 492,40 лв. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на МПС „Р М“, с рег. № ........ Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП-то и твърдените увреждания. Твърди, че засегнатият участък (мантинела) е с дължина 4 метра, а не 20 метра, както и че по мантинелата са били налице увреждания преди настъпване на процесното ПТП. Сочи, че липсват доказателства за извършени плащания за ремонт на увредената пътна инфраструктура. Аргументира, че от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части. Развива подробни съображения в насока, че не дължи ДДС и в тази връзка отново сочи, че не са представени доказателства за действително извършени плащания. Досежно застрахователното събитие от 23.05.2020 г. ответникът излага, че не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност за МПС „Д С“, с рег. № ........., както и че на 17.06.2020 г. е постъпило заявление от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, в това число и че е платил 1192,94 лв. При аналогични твърдения оспорва дължимостта на ДДС. Оспорва претенциите за мораторна лихва, като релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, 2 ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на исковите претенции в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Р М“, с рег. № ....... и л.а. „Д С“, с рег. № ........., като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водачите на застрахованите при ответника автомобили, са настъпили застрахователни събития, които са покрити рискове, в причинна връзка с които ищецът е претърпял имуществени вреди в посочените в исковата молба размери, както и че е отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния.

При установяване на тези факти и обстоятелства, в тежест на ответника е да докажа погасяване на задължението.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. „Р М“, с рег. № ...... към дата на ПТП 14.01.2020 г. е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, че във връзка с настъпилото на 14.01.2020 г.

ПТП, ищецът е завел претенция при ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета № ......, както и че на 26.06.2020 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 492,40 лв. На следващо място, че л.а. „Д С“, с рег. № ......... към дата на ПТП 23.05.2020 г. е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, че във връзка с настъпилото на 23.05.2020 г. ПТП, ищецът е завел претенция при ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета № ..........., както и че на 14.07.2020 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 1 192,94 лв.

Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.

Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на заявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Вината на двамата водачи се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с процесните ПТП-та.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че стойността на увреденото имущество от произшествието, настъпило на 14.01.2020г. е 2895.84лв. Не е спорно, че ответникът извършил частично плащане на сумата от 492.40лв., респективно неизплатената част е в размер на 2403.44лв., като доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на 3 ответника, че е налице причинна връзка само за увреждането на едно от звената на процесната мантинела. При изслушването на експерта в проведеното на 31.10.2025г. открито съдебно заседание, същият посочи, че снимковият материал, инкорпориран в заключението, отразява реално увреждане на процесната мантинела и то е за всички звена, като посочи, че това е описано на страница 6, абзац последен от заключението, като на стр. 7 е посочено, че уврежданията по всички 5 звена са в причинноследствена връзка с процесното ПТП.

На следващо място видно от заключението на вещото лице стойността на увреденото имущество от произшествието, настъпило на 23.05.2020г., е 1431.53лв., като не е спорно, че ответникът е извършил плащане на сумата от 1192.94лв., респективно неизплатената част е в размер на 238.59лв., като доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.

По отношение заключението на вещото лице за произшествието от 23.05.2020г., при изслушването на вещото лице, експертът посочи, че на страница 10 от заключението, констатациите касаят именно ПТП-то от 23.05.2020г., а отразеното 14.01.2020г. представлява техническа грешка.

Съдът намира за неоснователно, формулираното с отговора на исковата молба възражение, че следва да се приспадне стойността на запазени части, доколкото няма нормативно основание за приспадане на стойността на металните отпадъци от увредените пътни принадлежности, тъй като тази стойност е ирелевантна спрямо обема на вредите. От значение е единствено какви разходи са необходими за възстановяване на състоянието на увреденото имущество от преди деликта, в каквото се изразява и стойността на претърпените вреди.

По възражението на ответника, че върху застрахователното обезщетение не следва да се начислява ДДС, съдът намира следното.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.); е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото – регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото имущество и пр. (вж. Определение № 249 от 18.05.2015 г. по т. д. № 1829/2014 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ Т. О., ВКС). Ищецът съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС не е данъчно задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Този разход за АПИ ще си остане невъзстановим, респективно възражението се явява неоснователно.