Решение № 18506 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18506 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110105695 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. С. Ф. - Г.“ АД, чрез адв. Б., срещу ЗД „Б. И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 26.07.2019 г., в 21:56 часа, във Федерална република Германия, на автомагистрала „А7“, км. 45 653, близо до 29 646 – Б., посока Х..

Твърди, че виновен за настъпилото събитие е водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ... – М. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е изгубил контрол върху автомобила и е блъснал движещия се пред него кемпер „Ф.“ с швейцарска регистрация. В резултат на произшествието, на кемперът били нанесени вреди, изразяващи се в тоталното му унищожение, поради факта че същият се е заклатил и преобърнал, след което е избухнал в пламъци и е изгорял напълно. Увреденото имущество било застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № Т30.7.660.335/08.07.2019 г. С оглед настъпилото застрахователно събитие, при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка № 627369-19 по щета № 20196265121, по която било определено и изплатено в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 68 000 швейцарски франка. Твърди, че към датата на настъпилото събитие гражданската отговорност на делинквента е била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Предвид факта, че с изплащането на дължимото обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на уведеното лице, същият е отправил регресна покана до ответника за 1 възстановяване на стойността на заплатеното. Сочи, че на 02.10.2020 г. ответникът му е превел по банкова сметка сума в размер на 54 711,45 швейцарски франка, като незаплатено останало вземане на стойност 13 288,55 швейцарски франка или 24 086,83 лева. Твърди, че въпреки отправена до ответника покана за доплащане на претенцията, към настоящия момент същият не е погасил дълга. Навежда доводи, че ответникът следва да му заплати и мораторно обезщетение. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за сумата от 24 086,83 лева, представляваща непогасен остатък от изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, настъпило по вина на делинквента – М. П., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Претендира осъждането на ответника за сумата от 5700,54 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху стойността на посочената главница за периода от 03.10.2020 г. до датата на предявяване на иска. Обективира искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че е осигурявал застрахователно покритие по отношение на гражданската отговорност на делинквента, както и че е одобрил регресното вземане на ищеца за сумата от 99 826,51 лева или 54 711,45 швейцарски франка, която е изплатил в негова полза. Твърди, че с изплащането на посочената сума е изпълнил надлежно задължението си за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение. Оспорва размера на предявения иск, като счита че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е налице сключен договор за имуществено застраховане с предмет увредения автомобил, като в срока на застрахователното покритие, вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, за възстановяването на стойността на което е поканил ответника с изпращането на регресна покана.

В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

Безспорни в отношенията между страните са обстоятелства относно качеството на ищеца на застраховател по валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с предмет увреденото имущество - кемпер, представляващ ретроавтомобил „Ф.“, модел „Т1“, с швейцарски регистрационен № ..., както и настъпилото застрахователно събитие на 26.07.2019 г. по вина на делинквента М. П., чиято гражданска 2 отговорност е покрита от ответното дружество. Безспорни между страните са и обстоятелствата относно настъпилите увреждания по застрахованото имущество, както и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахованото лице в размер на 68 000 швейцарски франка, съответно частичното погасяване на регресното вземане от страна на ответника, в размер на 54 711,45 швейцарски франка или 99 826,51 лева.

Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна на ответното дружество има характера на извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на чл. 411 КЗ. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен по делото е размерът на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.

За да се даде отговор на така поставения въпрос, следва да се изследва приложимото материално право, регламентиращо обществените значения, касаещи процесното правоотношение, като в случая приложимо е немското материално право, предвид на това, че процесният вредонесен резултат е настъпил на територията на Федерална Република България.

Така формираният извод се основава на разясненията, дадени в Решение № 50121 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 256/2021 г., I т. о., ТК, съгласно които "При регресни искове на застраховател за вреди, реализирани и подлежащи на репариране на територията на друга държава-член на Европейския съюз, за размера на вредите е приложима разпоредбата на чл.

19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), съгласно която, когато едно лице ("кредитор") предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице ("длъжник") и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.".С оглед разпоредбата на чл. 19 от Регламент № 864/2007 г. на ЕП и на Съвета, имаща пряк ефект и директно приложение, по отношение на суброгационното право на ищеца следва да бъде приложим чл. 86 от Закона за застрахователните договори на Федерална република Германия.

Съдът има служебно задължение да установи съдържанието на чуждото приложимо право, каквото в случая се явява материалното право на Германия, с оглед разпоредбата на чл. 43 от Кодекса за международно частно право.

В случая, както се посочи по-горе приложим при уреждане на процесното материално правоотношение е Закона за застрахователните договори на Федерална република Германия /Insurance Contract Act 2008/

Съобразно чл. 86 от посочения нормативен акт, ако притежателят на полицата има право на претенция за обезщетение срещу трето лице, тази претенция се прехвърля на застрахователя 3 до степента, в която застрахователят компенсира вредата. Прехвърлянето не може да се използва в ущърб на притежателя на полицата.. От изможеното е видно, че сурогационното право на ищеца не може да надхвърля правата на застрахования срещу застрахователя по имуществената застраховка.

А тези права, съобразно разпоредбата на чл. 88 от Закона за застрахователните договори на ФРГ като парична стойност не можат да надхвърлят сумата, която притежателят на полицата трябва да похарчи към момента на настъпване на застрахователното събитие за подмяна или възстановяване на застрахованата вещ в състояние, годно за употреба, след приспадане на намалената стойност, произтичаща от разликата между старото и новото.

В случая от представената по делото САТЕ се установява, че е налице тотална щета - пълно погиване на застрахованата вещ.

Следователно регресното право възниква до сувата която притежателят на полицата трябва да изразходва към момента на настъпване на застрахователното събитие за подмяна на застрахованата вещ.

В случая е релеванта стойността на разходите, които би направил застрахования за подмяна на увреденото имущество, определени по цени, важими за Федерална република Гелмания в този смисъл решение № 1/02.02.2011 г., т.д.№ 263/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., т.е. относима е стойността на автомобилите със сходни на процесния характеристики, които се предлагат към момента на застрахователното събитие в Германия и които могат да бъдат закупени от застрахования.

Вещото лице по САТЕ е пояснило, че увреденото имущество е било с колекционерска стойност, като пазарната му цена се влияела от държавата на производство, която в настоящия случай е Германия, където процесния автомобил се характеризирал с по – висока колекционерска стойност. В заключението си експертът е посочил, че действителната средна пазарна стойност на процесното МПС – „Ф. Т1“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 117 788 лева. В САТЕ е отбелязано, че вследствие на удара, увреденият автомобил се е запалил и е изгорял напълно, поради което не може да бъде възстановен във вида, в който е бил преди настъпване на застрахователното събитие, което обуславя наличието на тотална щета. Вещото лице е дало заключение, съгласно което поради обстоятелството, че процесното МПС е напълно унищожено не са налице запазени части, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар, като е посочил, че останките могат да бъдат върнати единствено за скрап. В тази връзка, експертът е отбелязал стойността на вземането, което може да бъде реализирано от връщането на останките на автомобила за скрап, която възлиза на 161 лева.

В случая, за да се формира преценка за това дали да се приспадне стойността на вземането, което може да бъде реализирано от връщането на останките на автомобила за скрап от обезщетението, възлизащо на 117 788 лв., следва да се вземе предвид следното, а именно:

Един от основните нормативни актове на ЕС, който се отнася до предаването на коли за скрап, регламентиращ тези отношения в общността, е Директива 2000/53/ЕО за отпадъци от автомобили Тази директива цели да намали отпадъците от автомобили и да подобри 4 тяхното рециклиране и повторно използване. Тя съдържа разпоредби за регистрация, сертифициране, демонтаж, обработка и изваждане на опасни вещества от автомобилите.

Германия е транспонирала директивата в своята правна система. чрез Закона за кръговата икономика (Kreislaufwirtschaftsgesetz) от 2012 г. Този закон регулира общите принципи и цели на управлението на отпадъците, включително предотвратяването, подготовката за повторно използване, рециклирането, възстановяването и изхвърлянето на отпадъците.