Решение № 338 от 30.04.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1422/2024
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 30.04.2025
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100501422 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Г. П. С. от ***, в качеството й на майка на детето Б. Г. Д., роден на *** г., против решение № 1376/08.07.2024 г. по гр.д.7685/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която: се изменят на основание чл.59, ал.9 от СК, установените със споразумението по чл.127, ал.1 от СК, утвърдено с решение № 2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на БРС, мерки относно местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете Б. Г. Д., съвместното упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката и вместо тях, като са определени следните мерки: определено е местоживеенето на малолетното дете Б. Г. Д. в ***, в дома на баща му Г. И. Д.; упражняването на родителските права върху малолетното дете Б. Г. Д. е предоставено на баща му Г. И. Д.; определен е режим на лични отношения между майката Г. П. С. и малолетния й син Б. Г. Д., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с право на преспиване на детето в дома на майката; всяка година - 14 дни през м.юли и 14 дни през м.август, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на четиринадесетия ден на двата периода, като началото на всеки от двата 14дневни периода следва да се определи по общо съгласие на родителите, а при липса на такова съгласие, те следва да бъдат осъществени от 01.07. до 14.07. и от 15.08. до 25.08.; първите три дни от пролетната ученическа ваканция на детето, от 10.00 ч. на първия до 18.00 на третия ден; в четна година, от 10.00 ч. на 23.12. до 18.00 ч. на 26.12.; в нечетна календарна година, от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светли понеделник и от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 1 ч. на 02.01.; всяка година на рождения ден на детето - 07.07., от 10.00 ч. до 14.00 ч.; всяка година на 24.05. и на първия учебен ден на детето, от 10.00 ч. до 14.00 ч. При осъществяване на режима на лични отношения майката следва да взема детето от дома на баща му в ***, и да го връща там в края на времето за лични контакти; въззивницата Г. С., е осъдена да заплаща на малолетния си син Б. Г. Д., чрез неговия баща и законен представител Г. И. Д., месечна издръжка в размер от 250 лв, начиная от влизане в законна сила на настоящото съдебно решение в частта му за измененото местоживеене на детето, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на месечните вноски; както и да заплати на Г. И. Д., деловодни разноски в размер от 1 130 лв; въззивницата е осъдена на основание чл.78, ал.6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 360 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че заключението на вещото лице по приетата психологическа експертиза сочи, че най-добре за малолетното дете Б. е да живее с майка си и брат си К., тъй като между братята съществува много силна емоционална връзка и прекъсването й чрез разделянето на братята би повлияло лошо на детето Б., и би се отразило неблагоприятно на неговата психика. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска предявен от бащата на детето за изменение на мерките относно упражняване на родителските права спрямо него. Ангажирани са нови доказателства.
Въззиваемият Г. И. Д., е оспорил въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Заявено е, че въззивна жалба е недопустима, тъй като е просрочена. По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд е преценил всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства, а становището на вещото лице не се подкрепя от останалите доказателства по делото, включително от депозирания социален доклад, като е преценил интереса на детето. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също е ангажирал нови доказателства.
ДСП-Бургас и ДСП-Созопол не са взели становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима. По отношение на заявеното от въззиваемия твърдение за недопустимост на въззивната жалба поради подаването й след законовия срок, съдът продължава да поддържа изразеното от него становище в определението му по чл.267 ГПК за подаването на жалбата в законовия срок.
С оглед заявените от страните твърдения и представените по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молбата на въззиваемия Г. И. Д. против въззивницата Г. П. С., за изменение на мерките, определени с решение № 2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на БРС, и определяне на нови мерки, по силата на които на молителя да бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетния син на страните - Б. Г. Д., роден на 07.07.2015 г.; местоживеенето на детето да бъде 2 определено в дома на бащата Г. Д. в ***; да бъде определен режим на лични отношения между детето и майка му; ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в минимален размер, начиная от подаване на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забава.
Изложени са твърдения, че след утвърждаване с решение по гр.д.7368/2022 г. на БРС на постигнатото между родителите споразумение за съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето им Б., са настъпили изменения в обстоятелствата - детето било записано в 1-ви клас в *** и преместването му от *** и от дома, в който е живяло преди това с родителите си, с брат си и роднините си по бащина линия, не се отразило добре на детето - то се държало необичайно, затруднявало се с учебния материал, отказвало да учи и работи по поставените задачи, проявявало завишена тревожност и нарушена концентрация. Твърди се, че допълнително за влошаване на състоянието на детето допринесло преместването на майка му в ***, където тя заживяла с нов партньор. Ищецът твърди, че в дома му в ... детето се чувства спокойно и обичано, заобиколено е както и близки, така и от приятели, поради което в негов интерес е да се промени мястото на живеене на детето – при бащата, упражняването на родителските права да бъдат предоставено на бащата, като се определят подходящ режим на лични отношения на детето с неговата майка, както и издръжка, която тя да заплаща.
Ответницата Г. С. не е представила в законовия срок по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Такъв е депозиран в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. В представения писмен отговор ответницата оспорва молбата на ищеца като неоснователна. Изложила е твърдения, че е била принудена да подпише споразумението по гр.д.7368/2022 г. на БРС за съвместно упражняване на родителските права, тъй като е била подложена на домашно насилие от ищеца. Твърди, че ищецът е арогантен, авторитарен и жесток, бил е лекуван от психиатрично заболяване, развил е самочувствие на недосегаем човек поради това, че работи в полицията, и това внушава чувство на страх у детето Б. до степен да иска при осъществяване на контактите с баща си да бъде придружаван от по-големия си брат, към който е силно привързан.
В депозирания в първото открито съдебно заседание по делото отговор на исковата молба е посочено, че ответницата „предявява насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК“, но не е посочено в какъв смисъл претендира изменение на утвърденото от съда споразумение по чл.127, ал.1 СК и какво е искането й. Нещо повече, в отговора на исковата молба заявеното искане е само съдът да отхвърли иска като недоказан.
В първото съдебно заседание ответницата не е поддържала иск по чл.59, ал.9 СК, нито е заявила възражение против доклада на съда, в който такъв иск от нея не е бил докладван и приет за разглеждане.
За първи път при изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК, както и във фазата на устните състезания, ответницата е заявила искане за определяне местоживеенето на детето Б. при нея, в дома й в ***.
В първоинстанционното производство са приети социални доклади, изготвени от ДСП Созопол и от ДСП Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил на 3 основание чл.59, ал.9 СК, установените със споразумението по чл.127, ал.1 СК, утвърдено с решение по гр.д.7368/2022 г. на БРС, мерки относно местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете Б. Г. Д., режим на лични отношения и издръжка, и вместо тях е определил местоживеенето на детето Б.
Д. в ***, в дома на баща му Г. И. Д.; предоставил е упражняването на родителските права върху детето Б. на баща му Г. Д.; определил е режим на лични отношения между майката Г. П. С. и детето Б., като е постановил при осъществяване на режима на лични отношения майката да взема детето от дома на баща му в ***, и да го връща там в края на времето за лични контакти.
Ответницата Г. С. е осъдена да заплаща на малолетния си син Б. Г. Д., чрез бащата-законен представител Г. И. Д., месечна издръжка в размер от 250 лв, начиная от влизане в сила на съдебното решение в частта му за измененото местоживеене на детето, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на месечните вноски, като искът за издръжка е отхвърлен в частта му за периода от подаване на молбата - 18.12.2023 г.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер от 1130 лв, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК - да заплати на БРС държавна такса в размер от 360 лв.
Поради необжалването му, решението е влязло в сила в частта, с която иска за издръжка платима от майката е отхвърлен за периода от датата на подаване на исковата молба, до влизане на решението в сила. Спорът е висящ в останалите си части.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната час, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на БРС е било утвърдено споразумението по чл.127, ал.1 СК на Г. П. С. и Г. И. Д., за съвместно упражняване на родителските права върху малолетния им син Б. Г. Д.; определяне на местоживеенето на детето при всеки от родителите за по 2 непоследователни седмици от месеца, както и по 1 месец през лятото при всеки от двамата родители, като родителите са се споразумели, че до навършване на пълнолетие от детето, ще живеят в ***; за уговорен режим на лични отношения през коледните, новогодишните и великденските празници и за издръжката на детето.
По делото не е спорно, че ответницата Г. С. е майка и на друго малолетно дете - К. С. М., роден на *** г. - едноутробен брат на Б.. Не е спорно, че между двете деца има силна емоционална връзка.
Страните не спорят, че след утвърждаване на споразумението по чл.127, ал.1 СК първоначално Б. е живеел в ***, но тъй като там не се чувствал добре и се затруднявал в усвояване на учебния материал, по постигнато между двамата родители съгласие, детето е записано да учи в ***, където се върнал да живее в дома на баща си.
Не е спорно, че към момента на завеждане на исковата молба бащата живее в ***, а майката – в ***, като в хода на първоинстанционното 4 производство майката е сключила граждански брак с И. Т. М. и се е преместила да живее при него в *** заедно с по-големия си син К..
Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36fbd8dd-07ad-40d6-901b-5d92a8219329