Решение № 22 от 12.02.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Разлог, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.К.А., с ЕГН*, адрес: о.Р., с.Е., у.„В.Б.“№85, против НП №ПО-02-36/10.11.2023 г. издадено от Директора на БД„ЗБМР“-Б., с което за нарушение на чл.44, ал.1, от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба от 2`100.00 лева.

В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява в СЗ, представлява се от упълномощен представител – синът й П.Н.А., който по същество поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното НП.

Въззиваемата страна - редовно призована, се явява чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Г. Депозира подробна писмена защита, с която пледира съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, да потвърди НП като правилно и законосъобразно и да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя Д.К.А., с ЕГН*, е титуляр на Разрешително за водовземане от минерални води №МВ-012018-ЕСВ/12.03.2018 г., продължено и допълнено с Решение №РИ-072023ЕСВ/28.08.2023 г. издадено от кмета на о.Р. с обект на водоснабдяване: „Захранване на Общ. минерална баня и пералня в имот №002006, с.Е., о.Р.“.

При извършена съвместна проверка от служители на БД„ЗБМР“ и служител на О.Р. състояла се на дата 12.09.2023 г. в находище на минерални води – изключителна държавна собственост „Е. – м. С.В. – р.М.“, с.Б., о.Р., о.Б., вр. с контрол по изпълнение на условия, вписани в Разрешително за водовземане от минерални води №МВ-012018-ЕСВ/12.03.2018 г., продължено и допълнено с Решение №РИ-072023-ЕСВ/28.08.2023 г. издадено от Кмета на О.Р. е констатирано, че от Сондаж №1 на находището се извършва водовземане за водоснабдяване на външен басейн към Общ. минерална баня и пералня в имот №002006, с.Е., о.Р. В хода на проверката е безспорно установено, че водовземането за външния басейн се извършва гравитачно от сондажа, като чрез водопроводно отклонение за обществената пералня водите се отвеждат неправомерно във външния басейн. Водоснабдяваният обект – външен басейн не е включен в издаденото от кмета на о.Р. - Разрешително за водовземане от 1 минерални води №МВ-012018-ЕСВ/12.03.2018 г., продължено и допълнено с Решение №РИ072023-ЕСВ/28.08.2023 г. с титуляр Д.А..

Проверката е констатирала нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, а именно водовземане от подземни води без необходимото за целта разрешително.

За горепосочените констатации от проверката в присъствието на жалбоподателя Д.А. е съставен Констативен протокол №КД-01-1087/12.09.2023 г., от инж. Е.П.Я. – гл. инспектор в БД„ЗБмР“-Б., находящ се на л.25 от делото.

С писмо изх. №КД-04-41 от 18.09.2023 г. от директора на БД„ЗБмР“, Д.К.А. е поканена да се яви на 09.10.2023 г. в БДЗБР, с адрес г.Б., б.„С.Д.С.“№66, за съставяне на АУАН.

На 09.10.2023 г. Е.Д.М. - Инспектор в Д.„К.“ при БДЗБР, упълномощена със Заповед №РД05-218/02.09.2022 г. издадена от Директора на БДЗБР е съставила на Д.К.А., с ЕГН* - Акт за установяване на адм. нарушение №КД-04-52/09.10.2023 г. затова, че на 12.09.2023 г. е ползвала минерални води от Сондаж №1 - находище на минерални води, изключителна държавна собственост, чрез тръбопровод за водоснабдяване на външен басейн, без необходимото за това основание, а именно: без издадено разрешително за водовземане от минерални води от органите по чл.52 от ЗВ, с което е осъществила състав на нарушение по чл.44, ал.1 от същия закон.

Д.К.А. се запознала със съдържанието на АУАН на 20.10.2023 г., не е направила възражения, подписала го е и е получила копие от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, до Директора на БДЗБР не е постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП №ПО-02-36/10.11.2023 г. от Директора на БД„ЗБмР“-Б., с което на Д.К.А., за нарушение на чл.44, ал.1, от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон, е наложена глоба от 2`100.00 лева. Като описание на фактическата обстановка, свързана с нарушението, в НП фигурира идентична на тази, отразена в акта за установяване на адм. нарушение.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса бяха разпитани в качеството на свидетели лицата участвали в проверката и подписали констативния протокол, както и актосъставителя. Показанията на горепосочените свидетели са непротиворечиви и изцяло отразяват фактите и обстоятелствата възпроизведени в констативния протокол, съставения АУАН и издаденото НП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По допустимостта на ВЖ:

На 16.11.2023 г. копие от НП е връчено на въззивника по пощата. Жалбата срещу него е подадена на 22.11.2023 г., видно от вх. № върху нея, подадена е в срок, от процесуално легитимно лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По компетентността на актосъставителя и наказващия орган:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на НП №ПО-0236/10.11.2023 г. на Директора на БД„ЗБМР“-Б., с което за нарушение на чл.44, ал.1, от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, на Д.К.А. е наложена глоба от 2`100.00 лева.

Така издаденото НП съдържа изискуемите от чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и е спазен визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН, срок за издаването му. Същото е издадено от компетентен орган с оглед изискванията на чл.201, ал.2 от ЗВ.

Актът за установяване на адм. нарушение също е съставен от компетентно лице – св. Е.Д.М. оправомощена да съставя актове за установяване на адм. нарушения по ЗВ по силата на Заповед №РД-05-218/02.09.2022 г. издадена от Директора на БДЗБР.

По процесуалния закон:

Съдът намира, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН, предявяване на акта за подпис и връчване екземпляр от същия на жалбоподателя, така и процедурата за издаване на процестното НП.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на НП и съответно до неговата отмяна.

По материалния закон и наведените в жалбата възражения:

2

Неоснователни са наведените в жалбата възражения. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗВ, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2 за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на ЗЗБ и в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2 от ЗВ.

Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата/ал.2/. Според §1, ал.1, т.7 от Допълнителните разпоредби към ЗВ, по смисъла на този закон "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Според §1, ал.1, т.34 "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. От доказателствата по делото еднозначно се доказва, че на 12.09.2023 г. жалбоподателя Д.А. е ползвала минерални води от Сондаж №1 находище на минерални води, изключителна държавна собственост, чрез тръбопровод за водоснабдяване на външен басейн, без необходимото за това основание, а именно: без издадено разрешително за водовземане от минерални води от органите по чл.52 от ЗВ.

В конкретния случай по несъмнен начин е установено, че въззивникът е извършвал водовземане на минералната вода от Сондаж №1 като не е имал изискващото се по закон разрешение за това. Налице е водовземане от подземни води, без необходимото за целта разрешително в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, съгласно която разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки по този член. В случая безспорно е установено, че не са налице изключенията по отделните точки на чл.44, ал.1 от ЗВ, както и че жалбоподателя А. е ползвала водата без разрешително.

Настоящият състав намира, че както актосъставителя, така и АНО правилно са формулирали нарушението по материалния закон, като нарушението е безспорно установено. Самото нарушение е формално, на просто извършване и е извършено, чрез водовземане от подземни води, без необходимото за целта разрешително в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ. В този смисъл безспорен се явява фактът, че с действията си въззивникът Д.А. е нарушила нормата на чл.44, ал.1 от ЗВ, вр. с което законосъобразно е ангажирана отговорността й по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в адм. нак. производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон по отношение на индивидуализираното нарушение.

Относно санкцията:

На жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба от 2`100.00 лева, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Така определеното наказанието е малко над определения от законодателя минимален размер. При определяне размера на наказанието, АНО не е анализирал смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и подбудите за извършване на нарушението. По делото липсват данни за налагани други нарушения от този вид спрямо жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че се касае за първо такова нарушение.

АНО не е съобразил и имотното състояние на нарушителя, както изисква разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, което не може да се тълкува във вреда на нарушителя. С оглед изложеното досежно обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, настоящия състав намира, че следва да бъде намален размера на наложената на жалбоподателя глоба към минималния размер, а именно 2`000.00 лв. Този размер съдът намира, че е напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието, отговаря на тежестта на нарушението и би постигнал в пълна степен целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН, като съответен на обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът намира за неоснователно твърдението, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Маловажен случай на адм. нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С извършеното нарушение от Д.А. се засягат обществените отношения по осигуряване на достатъчно количество и добро качество на водите за устойчиво, балансирано и справедливо водовземане и водоползване. ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Нарушението е формално, за осъществяването на което не е необходимо настъпване и даказване на вредни последици.

3

В разрешителните за водовземане изрично се посочва разрешения годишен воден обем, с цел рационално използване на водните обекти и ресурси и ненарушаване на естествения баланс на водния обект и същото не може да се извършва свободно и по преценка на водоползвателя. Ето защо не може да се приеме, че извършеното представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез депозиране на писмено становище по делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80.00 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Разпечатката съдържа 48 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36fafe44-35c8-4256-aed5-a0e974dec546