Решение № 1204 от 10.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пазарджик, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100191 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК.

Подадена е искова молба от П. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********, като майка и законен представител на М. И. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** за адв.В. С. от АК-Пазарджик против И. М. М., с ЕГН ********** от гр.В., бул.“******, в която ищцата твърди, че ответникът е баща на детето им М. И. М., която в момента е на 2 години и 4 месеца. Твърди, че са разделени от около три седмици. Твърди, че ответникът не плащал издръжка и казвал, че не желае да плаща и занапред. Сочи, че е завела дело за издръжка под №59/2023г. и дело за домашно насилие - гр.д. №54/2023г., насрочено.

Твърди, че ответникът спорел за родителски права и местоживеене на детето, не давал съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и да извади документи без него. Ответникът работел в строителството и получавал около 1200 лв. месечно и получавал наем от магазин на адреса си във В..

Ищцата работела в хранителен магазин и получавала 900 лв. Помагали й майка й и баща й.

1

Сочи, че майката на ответника починала преди няколко месеца, а той нямал баща, т.е. нямал мрежа за подкрепа.

Моли съда да постанови решение, с което да възложи упражняването на родителските права върху детето на нея - майката и то да живее с нея на адрес: гр.Пазарджик, ул. ****** и да определи минимален режим на лични контакти на детето с ответника, както и да даде заместващо съгласие за пътуване на детето за срок от 5 години за страните в Европа.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати на адвокат В. С. С. от АК гр.Пазарджик хонорар при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като ищцата е материално затруднена.

Към исковата молба е приложено удостоверение за раждане на детето М. И. М.. Направени са доказателствени искания.

С допълнителна молба с вх.№2135/2023г. ищцата е уточнила, че искането да бъде дадено заместващо съгласие за пътуване на детето е за неограничен брой пъти за срок от пет години за страните в Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Позовала се е на практика на РС - Пазарджик и РС - Пещера. Уточнила е, че иска детето й да живее с нея на адреса по личната й карта в с.Мало Конаре, ул.„******.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че не оспорва основанието и допустимостта на предявените искове. Сочи, че намира противоречия в твърденията в исковата молба.

Ищцата твърди, че с ответника са разделени от около три седмици и същевременно има заведено дело за издръжка под №59/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Пита тогава защо в това производство не са претендирани и останалите искове, касаещи настоящия процес, въз основа, на които е образувано гр.д №191/2023г., така както позволява законът.

Особеният представител заявява, че поради това, че няма връзка с ответника, не може да вземе становище относно това от кой момент са разделени, при какви условия живее той. Сочи, че ищцата не е представила каквито и да било доказателства къде живее, с каква жилищна площ разполага, с оглед изнесените факти в исковата молба. Твърдяла, че ответникът няма мрежа за подкрепа, но само с твърдения не се доказвала една толкова сериозна и важна претенция, каквато е предоставянето на 2 родителски права. Пита как ищцата преценила, че ответникът получава 1200 лв. и има магазин във В., който отдавал под наем. Възразява, че липсвали каквито и да било писмени доказателства, кореспондиращи с твърденията, изнесени в исковата молба.

Сочи, че при преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето.

Обстоятелствата, които се разглеждат, се анализират, с оглед интереси те на детето. Необходимо е да се преценят възпитателните качества на всеки един родител, привързаността на детето към всеки поотделно. Сочи, че понятието „интереси на детето“ включвало необходимостта от правил‐ ното му отглеждане, възпитание, създаване на навици още от крехка възраст и всички други такива, свързани с детската личност.

Посочва, че всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед възрастта и интересите на детето и със своето решение съдът определя времето, в което детето осъществява личните си отношения с другия родител, като целта е да се гарантират максимално необходимите условия за запазване връзката родител - дете. Сочи, че никъде не е отразено, че бащата е лош родител, че няма необходимия родителски капацитет и изцяло се е дезинтересирал от детето си. Три седмици били твърде малко за анализ и обобщение.

Твърди, че искането за определяне на минимален контакт на бащата с детето, каквото е направено, води до отчуждаването му от него, което не е в интерес, както на бащата, така и на детето. То не трябвало да прекъсва връзката и с двамата родители.

Във връзка с искането за даване на заместващо съгласие за извеждане на детето зад граница, счита, че не е в негов интерес. Явно майката целяла изцяло да откъсне детето от баща му. Сочи, че практиката на съда е, когато се иска заместващо съгласие родителят, който го иска, следва да представи достатъчно факти и аргументи, доказващи налагането му. Възразява, че в този случай липсват каквито и да било такива.

Сочи, че съдът трябва да се съобрази изцяло с интересите на детето, свързани с неговия живот, здраве, възраст и пълноценно развитие.

Твърди, че в конкретния случай няма обоснован правен интерес за 3 даване на заместващо съгласие за извеждане на детето зад граница, още повече, че то е в изключително малка възраст. Също така е необходимо да бъдат защитени интересите му и то да не губи връзката с другия родител. В конкретния случай това искане произтичало единствено и само от каприз на майката, като целяло прекъсване на връзката на детето с баща му.

Моли съда да постанови едно справедливо решение, което е в интерес на детето, неговото отглеждане и възпитание.

По вторият иск, касаещ даване на заместващо съгласие за извеждане на детето зад граница, моли съда да го отхвърли, като необоснован и недоказан и накърняващ интересите на детето.

Моли да бъде задължена ищцата да представи писмени доказателства с оглед твърдените обстоятелства в исковата молба.

Исковете се поддържат, в проведеното по делото съдебно заседание, от ищцата и нейния пълномощник. Заявяват, че ищцата желае детето да живее с нея на адрес: гр.Пазарджик, ул.******, както и детето да се вижда с баща си един път в месеца с придружител. Молят съда да уважи исковите претенции.

Претендират разноски.

Особеният представител на ответника не възразява да бъдат уважени претенциите на ищцата относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, с оглед ниската възраст на детето. Относно претенцията за режима на лични отношения на бащата с детето, взема становище за определянето на режима, според изискванията на закона и така, че да не се прекъсва връзката родител-дете. Моли да не се уважава искането за заместващо съгласие, тъй като не е в интерес на детето. Излага съображения.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и становището и възраженията на особения представител на ответника, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че страните – ищцата и ответникът нямат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родено едно дете - М. И. М., с ЕГН **********, родена на ******г., понастоящем малолетна.

Страните по делото и родители на малолетното дете не могат да 4 постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбите на чл.127 ал.1 и на чл.127а ал.1 от СК, което поражда правния интерес на ищцата от воденето на настоящото дело и прави предявените искове процесуално допустими.

От събраните по делото доказателства се установява, че родителите на детето - ищцата и ответникът са разделени и не живеят заедно от месец декември 2022г. Ищцата, заедно с детето живее на квартира в гр.Пазарджик.

По делото не се събраха данни къде понастоящем живее бащата - ответникът.

От раздялата и до настоящия момент малолетното дете живее с майка си, която полага ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната М., подпомагана от своите родители. Ищцата е добра майка, отдадена на детето си, грижеща се за него и задоволяваща потребностите му. Детето е емоционално привързано към своята майка. Двете живеят при добри материално-битови условия. В този смисъл е и изготвеният и приет по делото социален доклад, неоспорен от страните.

На основание разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и за издръжката на детето.

В конкретния случай, съдът не следва да се произнася по последния въпрос, тъй като издръжката на детето е предмет на друго гражданско дело между страните, а именно гр.дело №59/2023г. по описа на Районен съдПазарджик.

При преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето. С оглед на събраните по делото доказателства, а и предвид това, че бащата-ответникът не е заявил желание и готовност да се грижи пряко и непосредствено за отглеждането и възпитанието на детето, съдът счита, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката - ищцата П. И. П..

Майката е млада жена, работеща, обезпечена е в битово, материално и финансово отношение. Разполага с пълната подкрепа и помощ на своите родители и на мъжа, с когото понастоящем живее, и които активно участват при отглеждането и възпитанието на детето. Майката-ищцата изразява 5 желание и готовност да се грижи за детето си. Освен това детето е на изключително ниска житейска възраст и за него ще е добре да е близо до майка си и да получава нейните грижи, подкрепа и обич.

Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че майката има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си /това, че ищцата е добра майка се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка/, то в конкретния случай, родителските права ще следва да се предоставят на нея.

Ще следва да се определи местоживеене на малолетното дете - при неговата майка, която ще упражнява родителските права, на адреса, посочен в исковата молба, а именно: гр.Пазарджик, ул.“*********.

Ще следва да се определи режим на лични контакти на бащата с детето.

Предвид данните по делото, в това число и тези за зависимостите на бащата, както и възрастта на детето и като съобразява претенцията на ищцата и липсата на друго искане от страна на бащата-ответника, съдът счита за оптимално, бащата да вижда и взема при себе си малолетната М., както следва: всяка първа и трета събота от месеца за по два часа, в присъствието на майката до навършването на петгодишна възраст на детето, всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа до навършването на седемгодишна възраст на детето, а след това - да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Въпросът за издръжката на малолетното дете ще бъде решен в производството по гр. дело №59/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик.