Решение № 84 от 24.02.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 173/2022
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 21.07.2023
- Състав
- Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Ямбол, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Е.Г. А. В. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330100173 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД срещу А. Н. П., с която желаят да признае за установено по отношение на ответника А. Н. П. с ЕГН **********, че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 763.35 лв., от които: 700.00 лв. главница по предоставения кредит, 23.10 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 15.12.2020г. - 14.01.2021г. и 40.25 лв. лихва за забава за периода от 14.01.2021г. - 08.08.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***/2021 г., 8 с-в. на Районен съд Я.
Молят, да се осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв., както и направените разноски в настоящото производство.
Твърдят, че на 15.12.2020 г., дружеството сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Договорът е 1 сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ***.
Активиращият код е ***. С оглед етапите на сключване на договора според ищеца, ответника е знаел в какво правоотношение встъпва.
Сочи, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Ищеца твърди, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в 2 размер на 700.00 лв.. Вноската е една, като падежа й е на 14.01.2021г.
Вноските са изцяло падежирали, което е и основанието за тяхната изискуемост. Плащания за главница няма. Поради това претендират главница с падежна дата 14.01.2021 г. в размер на 700.00 лв..
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 14.01.2021 г. Същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит 14.01.2021г. Крайната дата 08.08.2021 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед изложеното претендират вземане за законна лихва в размер на 40.25 лв. за периода 14.01.2021г. - 08.08.2021г.
Ищецът твърди, че е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това ищецът депозира пред Районен съд Я. заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № ***/2021г.. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът им е указал да предявят установителен иск, за да докажат вземането си, след като довнесат дължимата държавна такса. Поради това за тях се поражда правен интерес да заведат настоящето дело.
Към датата на входиране на исковата молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 763.35 лв., от които: 700.00 лв. главница по предоставения кредит, 23.10 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 15.12.2020г. - 14.01.2021 г. и 40.25 лв. лихва за забава за периода от 14.01.2021г. - 08.08.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда особен представител на А. Н. П., с който оспорва предявените обективно съединени искове по основание и по размер.
С отговора се твърди, че приложените към исковата молба документи и кореспонденция по електронна поща не установяват сключване на процесния 3 договор между двете страни. Същите не установяват регистрация на ответника в електронната платформа/сайт на ищеца; приемане на общите условия, получаване на преддоговорна информация и парола за достъп/.
Също така твърди, че представения договор и общи условия като хартиен носител като електронно изявление на ответника за сключен договор не намира подкрепа в Електронно писмо от 15.12.2020г., 9.48ч., т.к. не се установява да е активиран изпратения линк за потвърждение и натискане на бутона „потвърди“, както и личното участие на ответника в това действие.
Тази последователност от действия, които обективират фактическия състав на сключването на договора не установяват личното участие и идентичността на ответника. Според особения представител всички електронни изявления, извършени във връзка с предложението, договорната информация и самото сключване на договора не идентифицират ответника като страна по него.
Представената лична карта на ответника не доказва негови лични действия, установяващи, че физическото лице по този документ за самоличност е автор на всички действия извършени по електронен път, включени в състава по сключване на договора. Твърдението за предоставена от ответника снимка, съвпадаща с тази от личната карта е несъстоятелно. Липсата на данни за откраднат или загубен документ за самоличност не съставлява не само доказателство, но и индиция за авторство на ответника на всички действия по сключване на договора. Няма доказателства посочения за електронен адрес имейл на ответника да е ползван лично от него. Не е доказано и получаване от ответника на сумата по договора, макар самото получаване да не е еквивалент на сключване на договор.
Оспорва размера на договорената възнаградителна лихва - 40.15%, с ГПР 48.44%. Счита, че така уговорени и размера на лихвата, и размера на годишните разходи е в нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. В трайно установената практика на съдилищата е прието, че волята на страните, уговарящи размер на лихва следва да не надвишава тройния размер на законната лихва за конкретния период. Поради това счита,че лихвения процент в уговорения размер е нищожен. /В този смисъл Решение №1270/2009г. по гр.д. 5093/2007. На ВКС, Решение № 4 от 2009г. по т.д.395 от 2008г. на ВКС/. Предвид това е налице договорно неравноправие между страните, договорени клаузи при противоречие на законовия принцип на добросъвестност при договарянето, за което неравноправие съдът следи 4 служебно. Нищожните договори или части от тях не могат да произведат действие, поради което уговорената лихва е недължима.
Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание тези възражения се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед № ***/ 06.10.2021г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Н. П. да заплати на кредитора ИЗИ ФИНАНС ЕООД главница от 15.12.2020г. в размер на 700лв., ведно със законната лихва от 05.10.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 15.02.2021г. до 14.01.2021г. в размер на 23.10 лв., друга лихва от 14.01.2021г. до 08.08.2021г. в размер на 40.25лв., държавна такса в размер на 25.00лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***/05.01.2022г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителния си иск против длъжника. За това разпореждане заявителят е уведомен на 13.01.2022г. ,като на 25.01.2022г. същият е депозирал иска си в съда, в законоустановения срок.
Видно от представения договор между страните е сключен на
15.12.2020г. договор за предоставяне на кредит № *** от „Изи фифас“ ЕООД на А. Н. П. в размер на 700.00лв., който следва да се върне от потребителя при следните условия:
1. Вид на ползвания креди: потребителски кредит по продукт:“Бърз до заплата“
2. Размер на погасителната вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: подробно посочени в погасителния план по чл.4,ал.3
1.
Срок на кредита: 30 дни;
3. Фиксиран годишен лихвен процент – 40.15 %
1.
Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11% 4. Обща дължима сума: 723,1лв.
1.
Обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3/1/ 5
805лв.
5. Годишен процент на разходите по кредита: 48.44%.
6. В чл.2, ал.2 от Договора е посочено, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата по ал.1, наричана по-долу главница, в деня на подписване на договора, чрез превод на посочена от потребителя банкова сметка или в офис на Изи Пей АД.
Към договора е приложено потвърждаване на договора с дата и час:
2020-12-15 09:49:28, както и Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. Ищеца е представил още платежни нареждания за извършени плащания, кореспонденция по повод сключване на договора, дискове със записани текстове на договора и общите условия, диск със записания разговор, в който ответника потвърждава сключването на договора за кредит, копие от личната карта на ответника.
С писмо изх.№ ***/29.07.2022г. на „Изипей“ АД е представено копие на платежен документ – разписка №*** от 15.12.2020г. 15:23:41ч., удостоверяващ получаването на сума в размер на 700.00лв. от лицето А. Н. П. с ЕГН **********, наредена от ИЗИ ФИНАНС ЕООД със системен код ***.
По молба на ищеца по делото бяха назначени и изгответни две експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно – техническа.
Според даденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на 15.12.2020г. в 15:23:41 ч., чрез системата за електронни плащания Еа syPay е извършен превод № *** в размер на 700.00лв. с основание „Договор ***“.
Наредител на превода е „Изи финанс“ ЕООД. Получател на сумата в брой е А.
Н. П., за което е съставена разписка №***/15.12.2020г. в размер на 700.00лв. , с основание „паричен превод към ЕаsyPay: Договор ***“. Според заключението по сметките на „Изи финанс“ЕООД по довор за кредит № ***/15.12.2020г. няма извършени плащания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 05.10.2021г., падежиралите и непогасени задължения по Договор № ***/15.12.2020г. са в размер на общо 723,10лв., от които: главница от 700.00лв. и договорна лихва за периода от 15.12.2020г. до 14.01.2021г. в размер на 23,10лв. Лихвата за забава върпу непогасената гланица от 700.00лв. , за периода 15.12.2020г. -14.01.2021г. е в размер на 6.03лв., а лихвата за забава върху непогасената главница – 700.00лв., за 6 претендирания с исковата молба период 14.01.2021г. до 08.08.2021г. е в размер на 40,25лв. Според даденото заключение на съдебно-техническата експертиза
Разпечатката съдържа 49 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36faeec7-bcb0-4847-8782-794520fd5392