Решение № 151 от 13.01.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2730/2019
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 13.01.2020
- В сила
- 07.08.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 19, ал. 2 · Конституция на Република България
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
151 13.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2730 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 е предявил против Г.Н. С., ЕГН ********** *** искове за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 2168,98 лева – главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/21.12.2017 г., договорна лихва в размер на 541,84 лева за периода 25.06.2018 г. – 26.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 73,45 лева за периода 25.06.2018 г. – 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2018 г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени по ч.гр.д. №
19989/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2017 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
***, по който на ответника била предоставена в заем сумата от 2000 лева. Освен размера на кредита от 2000 лева, се дължали още такса за оценка на риска – 278,40 лева, застраховка живот – 158,40 лева и застрахова безработица – 161,57 лева. Така общото задължение ставало 3424,24 лева, разсрочено на 24 погасителни вноски, 23 от които в размер на по 142,68 лева и една в размер на 142,60 лева, при ГЛП от 28,04%. Длъжникът преустановил плащанията към 25.06.2018 г. за повече от три месечни вноски. В договора била предвидена и предсрочна изискуемост, която настъпвала именно при неплащане на три поредни месечни вноски, за което обстоятелство длъжникът бил писмено уведомен на адреса си. За събиране на вземането си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 19989/2018 г. на ПдРС, XVI гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил в срок и затова се предявявал настоящия установителен иск.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2168,98 лева – главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/21.12.2017 г., договорна лихва в размер на 541,84 лева за периода 25.06.2018 г. – 26.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 73,45 лева за периода 25.06.2018 г. – 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията на ищеца по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който му е предоставена сумата от 2000 лева. Твърди, че с платежни нареждания от 05.02.2018 г., 02.04.2018 г., 25.04.2018 г. и 28.06.2018 г. е заплатил на кредитора сумата от 728,70 лева, ето защо счита, че дължи на ищеца сумата от 1271,30 лева, като останалите претенции на ищеца за разходи, лихви, еднократна такса за оценка на риска и суми по застраховки са неоснователни и недоказани, тъй като клаузите, с които са уговорени са недействителни или по-точно нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по процесното заемно правоотношение. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в инкорпорирания в договора погасителен план не се съдържа информация относно отделните компоненти на месечните вноски. Твърди, че договорът е недействителен, съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, ето защо следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Счита, че заплатената от него сума в размер на 728,70 лева следва да бъде отнесена за погасяване на общия размер на получената сума от 2000 лева, т.е. искът за главница е основателен за сумата в размер на 1271,30 лева, като за горницата до пълния заявен размер 2168,98 лева следва да бъде отхвърлен, а претенцията в размер на 541,84 лева – договорна лихва е изцяло неоснователна. Излага, че недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл. 23 ЗПК води и до неоснователност на исковата претенция за сумата в размер на 73,45 лева, представляваща обезщетение за забава. Счита, че сумата от 278,40 лева, представлява такса за усвояване на заема, като съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребтилески кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. Относно дължимата по чл. 7.1 от договора сума в размер на 161,57 лева, също счита същата за нищожна, поради липса на съгласие от негова страна да се сключва такъв тип договор за застраховка „Безработица“. Не е искал такава застраховка, не му е било обяснено, че ще сключва такава, а и към момента на сключване на договора той бил безработен, т.е. не е имал сключен трудов или граждански договор, за да се подсигурява за такъв риск, което пък се явява и липса на кауза, за сключването му. Твърди, че тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Освен това не бил запознат с условията на тази застраховка, нито са му показвани някакви документи и не му е било обяснявано кой ще заплаща тази застраховка, както и какъв ще е размера на сумата, която следва да се изплати на кредитора, размера на месечната вноска по така заетата сума за застраховка и по какъв начин тя влияе на общия размер на сумата, която ще трябва да върне. Оспорва представеното от ищеца като доказателство застрахователно удостоверение, тъй като не е бил запознат с неговото съдържание. Отделно от това по смисъла на ЗПК същото е изписано с шрифт по-малък от 12, което влече неговата нищожност, тъй като с негово се уточняват и допълват клаузи от процесния договор, като твърди на това основание и нищожност на самите клаузи в чл. 7.1, касаещи двете застраховки – „Живот“ и „Безработица“. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
19989/2018 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовата банка „Ти Би Ай Банк” ЕАД против ответника – Г. С. – кредитополучател, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.12.2018 г. и изпълнителен лист от 17.12.2018 г. за сумата от 2168,98 лева – главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/21.12.2017 г., договорна лихва в размер на 541,84 лева за периода 25.06.2018 г. – 26.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 73,45 лева за периода 25.06.2018 г. – 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2018 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е сключен договор № № *** от 21.12.2017 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 2000 лева.
От събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № *** от 21.12.2017 г. се установява, че ищецът е предоставил заем на ответника, като в чл. 7.1 от договора е посочен размера на кредита – 2000 лева, размер на застрахователната премия комбо живот – 158,40 лв., размер на застрахователната премия безработица – 161,57 лв. лева, както и еднократна такса за оценка на риска – 278,40 лева. В чл. 9.1 от договора е посочен лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент в размер на 28,04%. В чл. 9.2 е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като в чл. 9.3 е посочено, че за нуждите на договора, лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент по чл. 9.1. В чл. 10 от договора е посочен размерът на годишния процент на разходите – 48,37%, като е посочена и общата дължима от потребителя сума по кредита. В чл. 11.2 е посочен погасителен план, съгласно който страните уговорили връщане на кредита на 24 месечни погасителни вноски, 23 от които по 142,68 лева и 1 в размер на 142,60 лева, с падеж 25-то число на съответния месец, считано от 25.01.2018 г. В чл.
19 е посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. В чл. 20 е посочено, че потребителят има право, без да посочва причина да се откаже от договора, а в чл. 22.1 е посочено, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора, като е уговорено, че в този случай той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
По делото са приложени и искане-декларация за потребителски кредит и застрахователно удостоверение.
Като писмено доказателство по делото е прието уведомление за предсрочна изискуемост изпратено с писмо с обратна разписка до кредитополучателя, от което се установява, че ответникът лично е получил писмото на 23,11,2018 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и не оспорено от страните, по която в.л. след извършена проверка в банката по кредитното досие на длъжника е установило, че на кредитополучателят - ответник на 21,12,2017 г. е преведена заеманата сумата. Задълженията по кредита са следните: 2168,98 лева – главница, 541,84 лева- договорна лихва и 85,11 лева – мораторна лихва. На 24,01,2018 г. застрахователните премии по застраховки „живот“ и „безработица“ са били преведени на застрахователя ЗК Уника АД по банков път.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
На първо място от събраните по делото доказателства се установи, че на 21.12.2017 год. между ищеца като кредитор от една страна и ответника в качеството му на кредитополучател, от друга страна е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000 лева, с краен падеж 25.12.2019 г. По силата на така възниквалото договорно правоотношение ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 2000 лева, като за последният е възникнало синалагматично му задължение да върне така предоставената сума в определения в договора срок и вноски.
По смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на определен брой месечни вноски. В настоящия случай в процесния договор за кредит в чл. 16.2 от договора страните са постигнали съгласие, че ако потребителят е допуснал пълно или частично просрочие по три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение става предсрочно изискуемо. При всички положения уговорената предсрочна изискуемост на задължението обаче не може да настъпва автоматично само с факта на неплащане на договорения брой последователни вноски с настъпил падеж, а още и с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36fad8aa-0e6d-4527-8ac5-9c62561eb0cb