Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1561 от 23.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 896/2017
Вид
Решение № 1561
Подписан
23.07.2018
В сила
19.05.2020
Състав
ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№……………. гр.София, 23.07.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на единадесети юли хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков при секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 896 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е искане за признаване на чуждестранно арбитражно споразумение като приложими се явяват правилата на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.

Ищецът „Г.О.Ч.(О

Си Ай И) Е. Ко.“ Лтд. – гр. Г., Китай твърди ответникът „К.С.“ ЕООД да е осъден с арбитражно решение, постановено на 15.12.2014 г. по арб.дело № SZG20140019 от арбитър г-жа Л.Д., да заплати сумата 108 794,46 щатски долара главница – неизплатена част от цената на четири пратки играчки, доставени на ищеца и лихва от 5 % годишен процент, считано от 17.07.2012 г. до окончателно изплащане на сумата, 42 871,00 китайски юана арбитражни разноски и 20 000,00 китайски юана за адвокатски разноски. Твърди се арбитражното производство да се е развило въз основа на писмено споразумение от 22.02.2012 г. Иска се да бъде допуснато изпълнение на арбитражното решение.

В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва да е изразявал съгласие за разрешаване на спора от арбитър при приложение на китайското право. Ответникът оспорил пред арбитъра Гаранция за плащане от 22.02.2012 г. да е подписвана от представляващия дружеството като изрично се противопоставил и за участие в арбитражното производство. Решението било постановено без да бъде изследвано противопоставеното възражение.

Процесуалният представител на ищеца – адв. Б., поддържа иска. Навежда довод, че следваната от ответника практика всеки в дружеството да подписва изходящи от него книжа и предвид факта, че подписаният документ е получен чрез официалните имейли на дружеството, поражда пълното право на неговия клиент да счита арбитражната клауза за валидна.

Процесуалният представител на ответника – адв. Н. от Варненска адвокатска колегия, оспорва иска. Счита, че няма валидна арбитражна клауза предвид неподписването й от представляващия дружеството, който веднага след като разбрал за положения подпис от негов служител, писмено е възразил до контрагента си чрез Арбитражния съд. Адв. Ф. счита, че чл. 50 от Закона за дружествата на Народна република Китай определя управителят като овластен да представлява дружеството и има право да разписва договорите и да слага съответните печати. Сочи и че в устава на дружеството изрично е посочено, че г-н Н. е единственият, който може да разписва каквито и да са свързани с дружеството документи. При тези обстоятелства счита, че опроверганото авторство изключва наличието на арбитражно споразумение.

Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:

От представената гаранция за плащане от 22 февруари 2012 г. на английски език с неоспорен превод на български език, се установява положен подпис и печат за „К.С.“ ООД с указание, че автор на подписа е Н.И.Н.. Документът съдържа съгласие всеки спор относно плащане за цена на стока в четири контейнера в общ размер от 121291,46 щ.д. да бъде отнасян до CIETAC. От заключението на вещото лице съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът не е положен от Н.И.Н..

От представената гаранция за плащане от 2 март 2012 г. на английски език с неоспорен превод на български език също се установява положен подпис и печат за „К.С.“ ООД с указание, че автор на подписа е Н.И.Н.. Документът съдържа съгласие всеки спор относно плащане за цена на стока в четири контейнера в общ размер от 121291,46 щ.д. да бъде отнасян до CIETAC. От заключението на вещото лице съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът е положен от Я.Х.Н.а-И..

От приложения в превод препис от арбитражно решение на арбитър Л.Д., назначена от Китайска международна икономическа и търговска арбитражна комисия (КМИАК – видно от неоспорения оригинал на решението абревиатурата е СIETAC) се установява, че на 14.08.2014 г. до „К.с.“ ЕООД от пощенска служба е доставена пратка, съдържаща изявление за арбитраж с искане да бъде изказано мнение за потвърждаване юрисдикцията в рамките на 5 работни дни от получаване на документите.

На 26.08.2014 г.

Арбитражният съд е счел, че притежава юрисдикция да разглежда делото и е дал ход на процедурата.

На 12.09.2014 г. в секретариата на КМИАК е получен отговор на английски език, представен от ответника в настоящото производство и трето на спора лице също ответник в процедурата. Отговорът съдържал изявление, че споразумението, съответно арбитражната клауза не е подписвано от тях и са заявили отказ да участват в арбитражната процедура.

На 15.10.2014 г. до ответника е изпратено писмо с информация за състоянието на съдебния процес както и че крайният срок за подаване на мнение по допълнително направено становище от ищеца е 23.10.2014 г. и да бъде представено защитно становище, възражение и коментар по съществените и процесуални въпроси по случая, включително да поискат второ изслушване. Писмото е съдържало и уведомление, че пропускането на срока ще бъде счетено за липса на искане за второ изслушване.

Решението не отразява резултата от предприетата процедура.

На 23.10.2014 г. секретариатът на КМИАК препратил депозирано на тази дата становище до ответника, а на 26.11.2014 г. секретариатът получил втори отговор на английски език без превод на китайски с указание, че поради приложените книжа на китайски език не са могли да се защитят или внесат съответни възражения. Поискали са книжата на английски език. Същевременно двамата ответници в арбитражното производство отново заявили, че отказват да участват в арбитражна процедура, тъй като не са подписали споразумението за арбитраж. Съдът е приел, че поставеният печат върху положения подпис, както и представените други доказателства, сочещи на поставяни различни подписи (счетено е за мислима и промЯ. на подписа), удостоверявани с печат на дружеството и липсата на предходно уведомление, че за валидни и обвързващи следва да се считат само подписаните документи от така наречения директор, ищецът има всички основания да вярва, че е изразено истинно намерение за приемане компетентността на Арбитражната комисия. Счетено е, че отказаното участие в процедурата задължава ответниците да понесат всички неблагоприятни последици.

Позовавайки се чл. 71 ал.

1 от Арбитражния правилник арбитърът е приел за език на производството китайския и при констатираната размЯ. на книжа на този език е счел за наличен отказ от правото на защита от страна на ответника.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. І от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г. (Конвенцията), по която Република България е страна, този акт определя условията за признаване и изпълнение на арбитражни решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението на решенията по спорове, страни по които могат да бъдат както физически, така и юридически лица.

Арбитражното споразумение е предвидено включително и по силата на този международен акт като възможност за учредяване на правораздавателна компетентност. От тази гледна точка настоящият състав приема, че повдигнатият в случая спор, касаещ авторството на волеизявлението, обективиращо арбитражната клауза, се включва в обхвата на чл.

V ал. 1 т. „а“ от Конвенцията – съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили, съответно според закона на държавата, където то е постановено. При положение, че правораздавателната власт почива на съгласувана воля, валидността на споразумението предполага еднозначен извод в тази насока. Определен е и законът, с оглед на който да бъде преценена действителността. Настоящият състав приема, че при повдигнатия спор за авторството извод за осъществен от страните избор на приложимо право е невъзможен. Ето защо спорът за авторството следва да бъде разрешен с оглед на алтернативно указаното правило – според закона на държавата, където е постановено решението.

От представения в неоспорен превод на чл. 50 от Закона за договорите на Народна република Китай следва, че когато юридическо лице или служител на юридическо лице надвиши предоставените му представителни права, представителството е валидно, освен ако другата страна е знаела или е следвало да знае за това надвишаване. Ответникът е юридическо лице, поради което обвързващата сила на обективираното изявление от негово име следва да бъде ценена с оглед на това обстоятелство.

Както гаранция за плащане от 22.02.2012 г., така и гаранция за плащане от 2.03.2012 г. съдържат подпис с указание изявлението да изхожда от законния представител и е положен печат на ответното дружество. По делото не се спори, че документите са изпратени по утвърден от страните начин на комуникация – като приложен файл към електронно писмо, както и че това е станало от официалния електронен адрес на ответното дружество.

По делото се установява, че тези документи не са подписани от лицето, посочено за автор на изявлението – Н. Н.. Не се спори обаче, че документите са подписани от лице, обслужващо търговските дела на дружеството. Този факт еднозначно е установен досежно гаранция за плащане от 02.03.2012 г., подписана от Я. Н.а. Видно от кореспонденцията по електронна поща Я. Н.а се е ангажирала пряко с опосредяване на комуникацията между Н. Н. и представител на ищцовото дружество по повод срещнатите затруднения за погасяване на формираните задължения. По делото не се твърди, а и не се установява предоставени й представителни права. Според приложимия в случая текст обаче това не е достатъчно, за да лиши изявлението от принципно признатия му обвързващ ефект. Необходимо е да се установи, че ищецът е знаел или е следвало да знае за надвишените права. Освен, че досежно правния статут на търговско дружество, а следователно и за идентификация на представителния му орган меродавен е законът по регистрацията му, поради което Законът за дружествата на Народна република Китай е неприложим, този въпрос

Оспорването както пред арбитражния съд, така и в настоящото производство е ограничено до авторството на изявлението. Не се твърди, а и не се установява ответникът да е бил наясно, че подписът е положен от неоторизирано лице.

Настоящият състав не намира основание да счита за възможен и извод, че ответникът е следвало да знае това. В случая самият документ сочи за свой автор управителя Н. Н.. Ако подписът обективира изявлението на представителя, печатът е външният белег, с който в обичайната практика се удостоверява представителната власт на подписалия документа. Ето защо положеният печат, за който не се спори, че е ползваният за удостоверяване изходяща поща на ответното дружество, не предполага съмнение, че документът е подписан от неоторизирано за целта лице. Напротив, видно от съдържанието на електронно писмо от 22.2.2012 г. – л. 385 от делото, документът е представен като отговарящ на поискания от представителя на ответника.

Дори нещо повече, видно от електронното писмо от 02.03.2012 г. 8:33 с указание негов адресат да е Я. Н.а с електронен адрес с домейн correct.bg, чрез който ответникът не оспорва да е осъществявана търговска кореспонденция, изрично е поискано гаранцията за плащане да има печат от CORRECT STAR и подпис на главния изпълнителен директор на това дружество. Изпратения и неоспорен в процеса отговор по електронна поща от Я. Н.а ведно с неоспореното по делото приложение – файл с наименование guarantee.pdf изключва всякакво разумно обосновано предположение, че приложеният документ не отразява подпис на друго лице.

По изложените съображения съдът приема за неоснователно противопоставеното възражение за недействителност на арбитражното споразумение. Според приложимия в случая закон не авторството е определящо за обвързващата сила на волеизявлението, а възможността за неговия адресат да формира разумно обоснован извод за наличие на представителна власт.